НаукаКърт Вонегът / 11 април 2016

Психическите заболявания се дължат на химикалите

Кърт Вонегът за страдащата душа на съвремието

Кърт Вонегът (11 ноември 1922 – 11 април 2007 г.) е американски писател, романист и сатирик. Занимава се с журналистика, преди като част от американската армия да попадне на фронта във Втората световна война. Преживява като военнопленник бомбардировката на Дрезден през 1945 г. (взела над 60 000 жертви). Това става повод за написването на един от неговите бестселъри - „Кланица 5". Други известни произведения на Вонегът са „Закуска за шампиони", „Бог да ви поживи, мистър Розуотър", „Фарс или никога вече самота".

Нека си припомним една изключително авангардна теория на Вонегът за причината за психическите заболявания и начините за лечение, представена в книгата му „Съдби, по-лоши от смъртта", в превод на Веселин Лаптев.

...

На базата на тези изследвания аз стигнах до едно, признавам, доста грубо и обобщено правило, нещо като общ закон: ако човек не страда от депресия, той никога не може да бъде добър писател.

Ще спомена и за един друг общ закон, който е изведен пряко от нашето културно наследство и чието действие напоследък силно намалява: за да спечели Нобеловата награда за литература, американският писател задължително трябва да е алкохолик. Като пример ще ви дам имената на Синклер Луис, Юджийн О̀'Нийл, Джон Стайнбек и онзи самоубиец Ърнест Хемингуей.

...

Аз съм доктор по антропология на Чикагския университет.

Студентите от тази поетическа специалност са учени да търсят обяснение за човешкото щастие и нещастие в културата и общественото развитие, разбира се, като оставим настрана всичко останало — войни, епидемии, природни бедствия. Току-що назовах пред вас основното зло, което присъства в моите книги. То никога не се олицетворява от конкретен индивид, защото е именно културата и общественото развитие. И е далеч по-могъщо от всякакви там торазини и тофранили…

...

Тезата, която днес може би бих развил и без да завършвам тази книга, е следната: от работещите в областта на психическото здраве в различните части на света и по различно време може би ще бъде поискано

да направят по-щастливи ЗДРАВИТЕ хора, живеещи в НЕЗДРАВА културна и обществена среда

...

Мисля, че съм поканен тук главно поради това, което се случи с любимия ми син Марк Вонегът, вече доктор Вонегът. Той премина през всичко — тапицирани килии, усмирителни ризи, халюцинации, боксови мачове с болничния персонал. След което оздравя и написа книгата "Експрес Рай", от която издателство „Дел" всеки момент ще пусне втори тираж с меки корици и нов послепис от автора...

Диагнозата му беше поставена, след като го заведох в една частна клиника в Британска Колумбия и там той основа нова комуна от шизофреници. Признавам, че лично на мен ми изглеждаше съвсем като шизофреник. Никога не съм виждал депресирани хора да се държат така. Ние изпадаме в униние, спим… Бих казал, че поведението на Марк, веднага след като го приеха в клиниката, съвсем не беше поведение на депресиран човек. Той просто скочи и откъсна електрическата крушка, която висеше от тавана на тапицираната му килия…

Но както и да е… Марк се възстанови достатъчно, за да напише своята книга и да завърши образованието си в медицинския факултет на Харвард. В момента живее в Бостън и работи като педиатър, има жена и две прекрасни момчета, плюс две много хубави коли. Но не много отдавна специалисти от вашата професия стигнаха до заключението, че хора като него — написали книги за своето излекуване от шизофрения — явно са били диагностицирани погрешно. Че независимо от симптомите по време на болестта им,

те не са били шизофреници, а просто жертви на силна депресия.

Не знам, може и да е така…

Когато чу за тази нова диагноза, Марк само се усмихна и каза: „Какъв чудесен нов метод за поставяне на диагноза! Вече знаем, че ако някой оздравее, той положително не е бил болен от шизофрения!"

...

Далеч преди заболяването на Марк аз бях убеден, че психическите заболявания се дължат на химикалите и непрекъснато го повтарях в книгите си. Никога не съм писал, че лудостта на някой от героите ми е причинена от жив човек или събитие. Дори като момче бях убеден, че лудостта се причинява от химикали. За това допринесоха приказките на един близък приятел на семейството ни — доктор Уолтър Брьоч, изключително умен и мил, но тъжен човек, който беше директор на огромната щатска психиатрична болница. Той твърдеше, че проблемите на неговите пациенти са химически и медицината ще бъде в състояние да им помогне, едва след като овладеем тайните на химията.

И аз му вярвах.

И тъй, когато майка ми полудя и в крайна сметка се самоуби — това стана далеч преди да полудее синът ми, далеч преди изобщо да имам син, —

аз обвиних химикалите, а не тежкото ѝ детство

И до днес съм убеден, че за това нещастие са виновни именно те. Мога дори да назова два от тях — фенобарбиталите и пиячката. Те, разбира се, идваха отвън. Фенобарбиталите ѝ предписваше семейният ни лекар, просто за да направи нещо срещу тежкото ѝ безсъние. Тя умря, когато аз бях в армията и дивизията ни се готвеше за дълъг път през океана.

...

Но въпреки това аз съм голям почитател на „Анонимни алкохолици", на „Анонимни комарджии", „Анонимни смъркачи на кокаин", „Анонимни купувачи" и на всички други анонимни дружества от тоя сорт. Като антрополог изпитвам към тях чувство на благодарност, защото дават на американците нещо, което е не по-малко важно за живота ни от витамин С; нещо, което в днешно време липсва на доста голяма част от нас — и това е семейното чувство.

...

Опитвам се да спазвам трите основни правила за добър живот, които откри писателят Нелсън Алгрен — един колега в депресията, също включен в списъка на обектите за изследване от Университета на Айова. Ето какво гласят те: никога не влизай да се храниш в заведение, което се нарича „При мама", никога не играй карти с човек, който се казва Док, и най-важното — никога не си лягай с човек, който има повече неприятности от теб.