ИнтервюНайден Колчев / 12 април 2019

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща”

Именитият архитект вярва, че „чинията” на Бузлужда ще полети отново

Снимки Добрин Кашавелов
Снимки Добрин Кашавелов
Архитект Георги Стоилов е известен със своите мащабни проекти – на мемориала „Бузлуджа”, хотелите „Рила, Интернационал”, сградата на БНР, с множество хотелски комплекси и пантеони. Награждаван десетки пъти, той е бивш кмет на София и настоящ почетен президент на Международната архитектурна академия.
На 3 април архитект Стоилов навърши достолепните 90 г., годишнина, която отпразнува с откриване на изложба в сградата на Съюза на архитектите в България в София.

Здравейте и честита годишнина! Известният бразилски архитект Оскар Нимайер работи до 104 години. Дали и вие имате подобни намерения?
О, Оскар, да, велик е. Аз сега навърших 90, така че имам време да го достигна. Но не се спирам – ето сега имам изложба в Съюза на архитектите. На първия етаж са акварели, а на втория – архитектурните ми проекти. Освен класическите, съм представил и такива, които са наистина по-различни и по-революционни. Защото трябва да се мисли за бъдещето. Там е и проектът ми за Пекин, който подарих на китайския посланик. Само Китай, Русия и САЩ са в състояние да построят такъв небостъргач.
Това за проекта ви за Пекин става въпрос, нали?
Да, за него. Идеята е да е висок километър и половина, което го прави най-високата сграда в света към момента.
Като че ли имате афинитет към високите сгради?
Да, трябва да се правят високи сгради, защото човечеството иначе ще изчезне. В този небостъргач биха живеели примерно 200 000 души.
Тоест това е едва ли не решение на проблема с пренаселването на Земята?
Да! В един небостъргач могат да живеят 200 000 души. Това е цял град с необходимата инфраструктура, заведения, училища, площадки, всичко. На човек дори няма да му се налага да излиза от сградата. И като се направят примерно 2 000 такива, ето ти 400 млн.!
На изложбата имате и един неосъществен проект за Централна гара в София. Защо не се реализира той навремето?
Той бе доста напредничав – и сега е такъв – с високи сгради срещу Централна гара. Но вече няма кой да го направи главно поради финансови причини, естествено.
Всички ли проекти, които сте създали, могат да бъдат видени в изложбата?
Е, не абсолютно всички. Има например един… Отивам в Сочи миналата година, гледам – моя сграда! Питам кой е направил това, оттам ми отвръщат, че е дело на някой си Князев. Еми голяма работа, взел, направил…


А с кой свой изпълнен проект се гордеете най-много?
С паметника на Бузлуджа! Той имаше национално значение. Има сега една фондация „Европа Ностра“, която е готова даде 15 млн. лв. за възстановяването му, но се изисква преди това нашето правителство да обяви, че това е архитектурен паметник с национално значение! А те не го правят, естествено, по политически причини.
Т.е. хипотетично, ако се смени властта, това може и да стане?
Аз все се надявам, че ще стане. Обаждам се от време на време на Министерство на културата да питам какво става? Това е монумент от национално значение – парите ги дава Европа, те мълчат. Пари има, може да стане, просто трябва да кажат, че това е със статут на паметник и ще стане.
Добре, ако този паметник бъде възстановен, какво би било неговото предназначение?
Отвън трябва да се възстанови по начина, по който е бил. Отвътре имах идеи и проект да стане като паметник на великите българи. Цялата история на България, хановете и всички велики да бъдат вътре и да се възстанови по автентичния начин. Навремето от съюза на художниците ми изпратиха живописци, които направиха така, че всичко да изглежда хубаво и отвътре. Направихме го, стана фантастично. Целият беше в мозайки, при входа имаше скулптури. Подовете бяха от бял мрамор. Сега всичко е изпотрошено. Но това е българската действителност…
Какви са най-ярките ви спомени покрай създаването на „чинията”?
Първоначално тя бе отворена, представляваше кръг върху 6 опори. Петолъчката беше по средата. После от партията ми казаха, че искат да си правят събиранията горе. Аз им викам – „Там са страшни ветрове!” И се наложи да я затворя и да изнеса петолъчката встрани. Трябваше да я направя толкова висока, че светлината й при хубаво време да се вижда чак до Дунав.
Какви бяха вашите представи за София преди години и до каква степен те се покриват с действителността сега?
Изобщо не си я представях така. Докато бях кмет, бях потънал в детайли, свързани с транспорта, заводи, магазини, търговия и ресторанти… Дори Кремиковци беше в ръцете на кмета. Тогава имаше стил, в който всички творихме – класицизъм. Това съм учил и аз. В пети курс направих дипломна работа – темата беше „Министерски съвет на България“. Проект – фантасмагория – 25 метрови колони, 150 метра фронт на Московска. Всички казаха, че трябва да го направим. Започнахме, но по едно време правят смяна на властта – Вълко Червенков го сменят с бай Тошо. Та той вика „Абе там какво правят тия? Малко ли е ларгото, та и сега това?“ И спряхме проекта, но започнахме да правим хотели, Златни пясъци, Константин и Елена и т.н.
Какво ви е мнението за съвременна столична градска среда?
Не я гледам, какво има да й гледам. Отивам си на работа и си гледам проектите.
А за панелните блокове?
Трябваше да ги има. Четири години бях кмет и един блок не съм направил. Но тогава това бяха изискванията. В София дойдоха стотици хиляди и трябваше да ги настаним някъде, нямаше как…
Какво мислите за взривянето на Мавзолея?
Голяма глупост беше това. Аз имам и проект за това място – Пантеон за Великите българи. Искам и да го подаря дори. На изложбата може да го видите.
Твърдите, че бившият кмет Стефан Софиянски по свое усмотрение е променил проекта ви за метрото. Какъв беше първоначалният?
Той промени метрото, видя, че бяхме направили един тунел на юг, към Витоша и набута там да върви един от лъчовете. Иначе бе планирано да върви под Цариградско шосе, той го отклони. Видя готов тунел и хоп…
Кои сгради в световен мащаб бихте отличили?
Всяка епоха има такива. Но като вземем Древен Египет – стил, дух, енергия – невероятен! Античен Рим и Гърция. На изток – Китай и Япония правят фантастична архитектура. В новото време в Европа – в Англия направиха един интересен небостъргач, руснаците също имат няколко. Иначе любимият ми архитект за всички времена е Гауди – невероятен!
Ставайки въпрос за Египет – дали вярвате в извънземни? И в теориите, че те именно са построили пирамидите?
Не вярвам. Сигурно има извънземни, но не в нашата галактика. За пирамидите, конкретно, блоковете са ги превозвали по Нил. Но как са ги повдигали? Никой не знае! Древен Египет е много голяма загадка.
Допускате, че при пирамидите има свръхестествена намеса, свързана с човешкия ум, а не с извънземен разум?
Странни неща има в древността. То аз понякога гледам какво съм рисувал и си викам – „Това аз ли съм го правил?“ Просто почваш да рисуваш и не знаеш какво ще направиш…
Какво мислите за схващането, че изкуството е връзка с Бог или с някаква висша сила?
Може би има нещо такова, но не и Бог. Няма Бог.


Накрая на разговора ни – каква е вашата гледна точка за партизанското движение? Самият вие сте бил партизанин и то направо на детска възраст.
Аз бях дете тогава – на 15 години. Отначало отидохме в Радомирския край и оттам прескочихме в Югославия, за да се въоръжим. Оттам към Рила, по пътя се сражавахме. Бяхме против властта, защото те служеха на Хитлер. Тук беше пълно с немски войски и цялото производство на България заминаваше за Германия. Естествено, ние отивахме там, където имаше мандри, вземахме сирене, кашкавал, другото го бастисвахме. Такива бяха времената…
Какви времена са пред вас сега? Какво ви предстои?
Не знам. Вече всичко горе-долу, каквото има да правя, съм направил...
Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика Интервю

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето Интервю

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето

Фотографът Асен Великов за любовта към българските традиции и фолклор

„Таро са като живо същество” Интервю

„Таро са като живо същество”

Богомила-Сандия е проводник на висши сили, които й посочват коя карта да избере

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон Интервю

Красимир Георгиев – от наркотиците до 400 км. маратон

Ултрамаратонецът завърши успешно последното си предизвикателство – атлетът бяга 55 часа без прекъсване в центъра на Пловдив

Никой не вярва на думи без саможертва Интервю

Никой не вярва на думи без саможертва

Интервю с Николай Колев - Босия в последния ден от гладната му стачка

Явор Колев: Тъмната страна на интернет е опасно място Интервю

Явор Колев: Тъмната страна на интернет е опасно място

В опит да поосветлим малко дарк уеб проведохме разговор с комисар Явор Колев, началник на отдел „Киберпрестъпност" при ГДБОП-МВР

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата Интервю

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата

Срещнете се с предприемача, природозащитник и ентусиаст, дошъл от Холандия, за да ни покаже, че бъдещето е в обединението и че живеем в най-хубавата страна на Европа

Момчето, което говори с машините Интервю

Момчето, което говори с машините

Запознайте се с гимназиста, който е на „ти“ с блокчейн технологиите