ИсторияО.З. полк. Иван Колчев / 16 май 2019

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Снимки: www.lostbulgaria.com
Снимки: www.lostbulgaria.com
На 20 май 1945 г., в красивия планински град Тетевен, престава да тупти сърцето на един велик българин – генералът от артилерията Владимир Вазов, командир на непобедимата 9-а пехотна Плевенска дивизия, която обезсмърти името си като нанесе поражение на елитния 12-и Английски корпус през септември 1918 г.

Ахил на Българската армия в отбрана, военен гений, талантлив пълководец в Първата световна война, личност с ярко военно дарование, в съчетание с удивителна храброст и решителност, ген. Вл. Вазов спасява България от окупация. Личността му е ансамбъл от ум и воля, всеотдайност и доблест, целенасоченост и удивителна, изключителна отговорност за живота на войниците от поверената му дивизия, която извършва подвиг при отбраната на Дойранската позиция през есента на далечната 1918 г. Изпреварил своето време с изграждането на непревземаемата отбранителна позиция, ген. Вл. Вазов пише: „Дълг свещен на всеки български офицер сега е да даде живота си за успеха на българското оръжие”.

Роденият на 14 май 1868 г. в Сопот Владимир Вазов завършва Военното училище, а през 1903 г. и артилерийска школа в Русия. През 1905 г. специализира във Франция. Като командир на 4-ти артилерийски полк от 1-ва пехотна Софийска дивизия участва в Балканските войни. В Първата световна война е командир на 5-та артилерийска бригада, с която участва в боевете при завоя на р. Черна и Кавадарци, където е ранен.



На 2-ри март 1917 г. поема командването на 9-та пехотна дивизия,
която води тежки боеве от р. Вардар до Дойранското езеро. Военният инженер ген. Георги Вазов, фортификатор от ранга на Едуард Тотлебен, посещава позицията на дивизията и дава наставления на брат си Вл. Вазов и на инженера на дивизията подп. Милтенов относно изграждането на отбраната на 9-та пехотна дивизия. С желязна воля, целеустременост и труд, за повече от 2 години, ген. Вл. Вазов осъществява практически единството от траншейна система, огнева система, организация на взаимодействието и добре обучени части и подразделения с висок боен дух.

Дойранската позиция с дължина 14 км. не отстъпва в никакъв аспект на позициите на Западния фронт. Усиленият 12-ти корпус под командването на ген. Джордж Милн получава задача на 16 септември 1918 г. да атакува позициите западно от Дойранското езеро, да овладее масива с върховете Дуб и Кала тепе, след което да развие успеха и да овладее Струмица. Непосредствено участие в атаката срещу 9-а пехотна дивизия вземат: 22-а, 26-а и 27-а Английска дивизия, Серската гръцка дивизия, 2-и Зуавски полк и конният полк на 12-и корпус; всичко 300 картечници, 240 оръдия, с обща численост 60 000 души.
На 16-и и 17-и септември, английската артилерия извършва мощен разрушителен огън по цялата позиция на дивизията от Вардар до Дойранското езеро, като изстрелва повече от 300 хиляди снаряда. Окопите и ходовете за съобщения са сринати, а телефонната свръзка разрушена. Влиза в действие станцията за пощенски гълъби на връх Фурка.

Офицерски кандидат Гео Милев, преводач в 34-и пехотен Троянски полк, пише: „Небето беше нажежена червена мед, хвърляща кървави отблясъци по околните върхове. Гореше Дойран, запален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато, през целия ден, бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде над надвисналите зад Вардара облаци”.

В Дойранската епопея участват и създават творби не само писатели, но и ходожници, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов създава стихотворението „Дъб” и пише „Книга за царете”, както и няколко глави от „Видения за древна България”.

Вълнуващият нежен лирик Никола Лилиев пише в дописката „Нощ над Поленин” за списание „Отечество”: „Хладната лятна вечер бавно догаря и над Поленин спуща морни крила нощ тъмна и зловеща. Езерото тъне в мълчание и неговите сънни нощи бленуват блясъка на първата отразена звезда”.

На Дойранската позиция се сражава подпоручик Сергей Румянцев. Ранен, той пише стихотворението „Финал”. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, който пише: „Бързай лодкарю, тегли към брега; езерото се запали, то гори в кървави пламъци”. Александър Морфов и Камен Луков предизвикват възхищение със своите маршове.

Нощта на 18 септември е ясна, звездна и тревожна. Звездите гаснат една след друга, някоя красиво се стрелва и пада от небосклона. Разсъмва се. Английската пехота преминава в настъпление, нахлува в предната позиция и развива успеха си на север, изток и запад. Нашите подразделения са обкръжени и подложени на картечен огън от авиацията на противника.
Пропуснато е времето за оттегляне на ротите от предната позиция, които след изразходване на боеприпасите са принудени да капитулират. Пленени са 600 войници и офицери. Връзката е била прекъсната и ротите от предната позиция не са получили заповед за оттегляне. Противниковите части стигат до главната позиция на отбраната и преодоляват първата линия окопи. Първоешелонните роти излизат от укритията и преминават в решителна контраатака с пушечен огън, бой с нож и ръчни гранати. Веригите на противника в района на връх Кала тепе са разгромени от 17-и пехотен Доростолски полк. Започва преследване на отстъпващия противник. Себеотрицанието и храбростта на българските войници са поразителни. Нищо не може да спре безумството на храбрите.

Ген. Вазов, който следи внимателно развитието на бойните действия, в 08.15 часа разпорежда две роти от 34-и пехотен Троянски полк да се изнесат в района на връх Дуб, който се отбранява от 33-и Свищовски полк, от задържането на който зависи устойчивостта на отбраната на цялата дивизия. Към обед на 18-ти септември, настъплението на 12-ти Английски корпус по целия фронт на 9-та пехотна дивизия е отразено с решителните контраатаки на българската пехота.
В 02.00 часа, на 19-и септември, противникът започва мощна артилерийска подготовка по целия фронт на дивизията. Веригите на противника настъпват по фронта на 33-и, 17-и и 58-и полк. Артилерийският огън забулва в прах и дим позицията. Англичаните овладяват първия ред окопи. Атаката е спряна след втория ред окопи с артилерийски, картечен, пушечен и бомбов огън. Войниците и офицерите от 58-и полк с командир полк. Гаврил Личев разгромяват четири атакуващи вълни. Англичаните изтръпват когато чуват страховитата команда на нашите командири на роти: „Постави ножа! След мен! Напред!” Отстъпващият противник спира северно от нашата предна позиция и започва да се организира за отбрана. Войските на ген. Джордж Милн търпят поражение



Английската пехота, наследница на традициите на пехотата, победила Наполеон при Ватерло на 18 юни 1815 г.,
търпи поражение от непобедимата дивизия на достолепния ген. Владимир Вазов. Храбростта на неговите войници и офицери „надхвърли здравия разум”. На наблюдателния пункт на връх Фурка, ген. Вл.Вазов в 15.30 часа на 19 септември 1918 г. пише донесение до командващия 1-ва армия ген.Ст. Нерезов и уведомява съседите си от 11-а пехотна дивизия и Планинската дивизия за хода на сражението и за неговия резултат.

До всички чинове на 9-та пехотна дивизия, извоювала блестяща победа край Дойранското езеро, той пише: „Днес цяла България ще се радва и с гордост и признателност ще споменава своите синове и герои от 9-ти артилерийски Севлиевски полк, героите доростолци, свищовци, троянци, плевенци, 57-и и 58-и полк и всички други придадени части, които с небивалото си самопожертвувание проливат кръвта си, за да бранят нейната чест и бъдеще!” Вазовската дивизия извършва подвиг сравним с Термопилите, Картаген, Аустерлиц, Ватерло, Шипка, Трафалгар. Победата при Дойран се дължи на изключителната фортификация на позицията и организация на отбраната, отличното обучение, високия боен дух и храброст на войниците и офицерите, лично на ген. Вазов и дивизионното командване, което проявява високо бойно майсторство.

Като посещава Дойранската позиция, върховете Дуб, Фурка и Кала тепе, ген. Франше д’Епре възкликва: „Страшна организация. Става ясен неуспехът на англичаните”.
Въпреки значителното си превъзходство в сили и средства, противникът успява да овладее само разрушената предна позиция на отбраната. Загубите на 12-ти корпус са 11673 убити и 547 пленници. Загубите на 9-та дивизия са 454 убити, 867 ранени и 1209 пленени и изчезнали, което прави 10% от състава на дивизията. Авторът на книгата „Военните действия в Македония” Сирил Фолс пише, че за периода април-май 1917 г., 34-ти пехотен Троянски полк с командир Пано Маринов изважда от състава на 12-и корпус 2250 английски войници. Министърът на финансите Лойд Джордж казва: „В никоя война Англия не е давала наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”.

Дойранската отбранителна битка се води с изключителна активност, упоритост и инициатива. При всяко вклиняване на противника се провеждат незабавно стремителни контраатаки, които се водят с решителност до пълния разгром на противника и възстановяване целостта на отбраната.

В своята книга „Дойранската епопея 1915-1918”, ген. Никола Недев (тогава майор, началник на оперативната секция в щаба на дивизията) пише: „Пехотата беше възпитана беззаветно да контраатакува. Спечелените победи бяха утвърдили убеждението у всички, че най-могъщото средство за запазване позицията е контраатаката”.
На 20 септември 1918 г., на връх Фурка, ген. Владимир Вазов прочита пред офицерите от своя щаб „Оперативна заповед до 1-ва армия №102”. Заповядано е отстъпление. Той не знае за катастрофата при Добро поле. В щаба на 1-ва армия разбира за създалата се изключително тежка обстановка. Отстъплението започва под прикритието на ариегарди. Позицията остава пуста

През  май 1936 г. ген. Вазов е в Лондон. На гара Виктория, тричленната делегация начело с бившия командир на прославената 9-а пехотна дивизия, са дошли да посрещнат ръководители на Британския легион и фелдмаршал Милн, някогашният съперник на ген. Вл. Вазов. На 17 май, 3000 запасни офицери с 200 знамена, преминават покрай специално построена трибуна. При преминаването на българската делегация, знамената са сведени ниско в знак на особена почест. Ген. Хамилтън възкликва: „Гледайте, това е ген. Вазов, нашият силен противник на Солунския фронт. Сега той е много добър наш приятел”. Секретарят на Британския легион Гордлей, като представя думата за приветствие на ген. Вазов казва: „той е от малкото чуждестранни генерали, чието име фигурира в нашата история”. „В мое лице, пише прославеният генерал, англичаните отдаваха заслужена почит на 9-та пехотна Плевенска дивизия”. Английският историк Алън Палмър отбелязва: „Ген. Вазов беше способен войник, обожаван от неговите хора”.

След подписване на примирието в Солун на 29 септември 1918 г., съглашенски офицери заявяват пред министър Ляпчев, че ако сме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България”.

На брега на Дойранското езеро има паметник, с който е отдадена почит на 14 000 загинали англичани. В камъка са изсечени следните думи: „те се сражаваха с храбър и достоен противник”.

Бойната слава и подвигът на 9-та пехотна дивизия, начело с пълководеца ген. Владимир Вазов, не ще помръкнат. Те са ярка звезда, славна страница във военната история на България.


Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат История

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик История

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик

Прекомерната употреба на „напитката на бедняците" води до лудост и самоубийства

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата История

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата

Безумният „голям скок напред“ коства живота на милиони

Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана История

Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана

Интервю с Владимир Михайлов, участник в аварийната ликвидация на АЕЦ Чернобил

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

На 6 юни се навършват 75 години от десанта в Нормандия

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията История

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията

205 години от рождението на бащата на анархистичните движения

Шекспир ли е написал „Хамлет”? История

Шекспир ли е написал „Хамлет”?

Според някои исторически източници писателят е имал психически отклонения

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан История

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан

Желязната лейди за железните правила на живота

Журналистът Йосиф Хербст: Без цензура и баба знае да се бори за идеи История

Журналистът Йосиф Хербст: Без цензура и баба знае да се бори за идеи

Публицистът „изчезва безследно“ през 1925 година

XV век в Англия. Сключвате брак през юни, защото сте се изкъпали през май История

XV век в Англия. Сключвате брак през юни, защото сте се изкъпали през май

Мизерията в градовете през Средновековието ражда някои истини и легенди

Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече! История

Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече!

Днес се навършват 175 години от рождението на Георги Бенковски и нека си спомним за този велик българин

Огромната лъжа за кирилицата История

Огромната лъжа за кирилицата

Български учен твърди, че азбуката ни е българска и е важно 320 млн. души да я знаят като българска

Лакомията и властта правят хората свине История

Лакомията и властта правят хората свине

Атанас Буров: Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят

На 21 август преди 78 г. умира Троцки История

На 21 август преди 78 г. умира Троцки

На 20 август 1940 г. в Мексико зверски е ликвидиран Лев Троцки

Не веднъж, а три пъти Тервел бие арабите История

Не веднъж, а три пъти Тервел бие арабите

Спасителят на Европа вероятно е бил християнин, канонизиран е за светец