Още преди две години екип от учени от САЩ, Италия и Китай публикуваха в списание Science своя хипотеза, обясняваща една голяма празнина във фосилните останки от Африка и Евразия. Според модела в проучването, популацията на човешките предци се е сринала преди 800-900 хил. години. Между ранния и средния плейстоцен на планетата е имало само 1280 живи размножаващи се индивида. Около 98,7% от популацията на предците е била унищожена в началото на това „тясно времево пространство“, което е продължило приблизително 117 000 години, сочат данните от доклада на учените.
По време на късния плейстоцен, тогавашните хора са пръснати вече и извън африканския континент. Други човешки видове като неандерталците, започват да изчезват. Човешки крак стъпва на Австралийския континент, в Северна и Южна Америка. Климътът на Земята в онази епоха е студен. Всичко е сковано в лед и мраз. Ледниците са прекроили много от релефните форми, които планетата ни има днес.
В проучването екипът използва нов метод, наречен бърз коалесцентен процес с безкрайно малко време (FitCoal), като начин за определяне на древни демографски заключения със съвременни човешки геномни последователности от 3154 души.
„Фактът, че FitCoal може да открие древното сериозно „затруднение“ дори с няколко последователности, представлява пробив“, заяви тогава генетикът Юн-Син Фу от Центъра за здравни науки на Тексаския университет в Хюстън. FitCoal помага на екипа да изчисли как е изглеждала тази древна загуба на живот и генетичното разнообразие, използвайки съвременни геномни последователности от 10 африкански и 40 неафрикански популации.
Някои от възможните причини за този спад на популацията са свързани най-вече с екстремни климатични условия. Температурите са се променяли, тежките суши били продължителни, а източниците на храна вероятно са намалели – изчезнали са животни като мамути, мастодонти и гигантски ленивци. Според проучването, около 65,85% от настоящото генетично разнообразие може да е било загубено. Оцеляването на вида ни е било под въпрос.
Случилото се обаче е допринесло и за революционно видообразуване. По време на това видообразуване, две предкови хромозоми се сливат, за да образуват това, което сега е хромозома 2 при съвременните хора. Това е втората по големина човешка хромозома и обхваща около 243 милиона градивни блока от ДНК базови двойки. Разбирането на това разделяне помага на екипа да определи кой би могъл да бъде последният общ прародител на денисовите хора, неандерталците и Homo sapiens (съвременните хора).
„Откритието отваря нова област в човешката еволюция, защото повдига много въпроси, като например местата, където са живели тези индивиди, как са преодолели катастрофалните климатични промени и дали естественият подбор по време на критичния период е ускорил еволюцията на човешкия мозък“, пише експертът по еволюционна и функционална геномика от Източнокитайския нормален университет Йи-Хсуан Пан.
