Здраве4 декември 2015

За допамина и невидимите наркотици

Бързане, припряност, поемане на много задачи – симптоми на зависимост

Психологическите наркотици са типове поведение, което води до увеличен прилив на допамин. Активността ни е прекрасно нещо, когато е свързана с цялостността на личността ни и идва отвътре. Но много често тя е само маска или спринцовка, с която да изстискаме от себе си още няколко капки допамин.

Всеки път, когато изпълняваме някаква малка задача (пишем имейл, текстово съобщение или пост в социалната мрежа), в организма ни се изработва допамин. Той е много важна част от „системата за възнаграждения“ в мозъка, защото ние охотно се захващаме с нови задачи, които ни носят мигновено удовлетворение.

Как мислите, какво е общото между висенето във фейсбук, ароматът на току-що изваден от фурната кекс с канела и парти в нощен клуб? Няма такова ли? Грешите. Предвкусването на наградата.

При кисненето във фейсбук часове наред, предвкусвате удоволствието от нечий отговор, съобщение или просто харесване на ваша снимка. Когато усещате нежния мирис на канеления кекс – предвкусвате насладата от опитването му и ви потичат слюнки само от представата. Дори да не сте гладни, искате да опитате едно парче. Отивайки в клуба, очаквате да се запознаете с красиво момиче и да се събудите до нея на сутринта. Изобщо не си спомняте, че последните 50 пъти, прекарани в заведение, това не се е случило и вие сте заспивали в 5 сутринта доста наквасени и гушнали възглавницата. Но очакването на наградата във вид на момиче ви кара да ходите там отново и отново.

Преценете своята зависимост от заетостта

Ние сме зависими от всяка субстанция, ако изпитваме поне три от тези седем симптома:

1. Привикване – трябва ни повече за получаване на същия ефект

пример: Вие сте в еуфория от своята ангажираност и когато сте разстроени, търсите още и още работа и нови задачи. С течение на времето увеличавате натоварването и ви трябват нови и нови проекти, за да се чувствате добре.

2. Отвикване – негативни усещания при прекратяване

пример: Трудно минавате „теста на дивана“: просто отпуснати, без книга или мобилен телефон, да останете насаме със себе си за половин час. Започва треската „заетост": изниква чувството, че нещо сте пропуснали, не сте успели, не сте направили, нещо трябва да проверите или да се обадите на някого.

3. Злоупотреба – по-голяма употреба, отколкото сте предполагали първоначално

пример: Мислили сте, че това просто ще е един пореден проект, но се оказва, че проектите изведнъж са станали шест и вие влачите всички тях на гърба си.

4. Загуба на контрол – забележима промяна в поведението, предизвикана от субстанцията

пример: Започвате да се чувствате добре, когато сте зает до шия и да чувствате дискомфорт, ако сте в отпуснато състояние на нещо, приличащо на почивка.

5. Прекомерни усилия за получаване – излизане от рамките на разумното, за да получите субстанцията

пример: Започвате работа само за да работите нещо, протакате проектите, които не се отнасят непосредствено до вас, доброволно се нагърбвате с чужда работа.

6. Прекомерна приоритизация – използване на субстанцията в ущърб на други, по-важни активности

пример: Поставяте текущата си работа в ущърб на ценностите си и дългосрочните си планове.

7. Игнориране на отрицателни последствия – използването на „наркотика" продължава въпреки силно негативните последствия

пример: От вашата заетост и припряност страдат здравето ви и хората около вас.

Има и други симптоми, като например цифрова тревога и стесняване на хоризонта за планиране.

Стесняване на хоризонта на планиране

За съжаление, поради описания проблем, при хората, които извършват непрекъснато множество дела „на минутата", започва стесняване на хоризонта на планирането. Хоризонт на планирането е икономически термин, описващ срока, за който се предполага, че ще се реализира съставеният план за действие. Това е отрязъка от време от приемането на плана до реализирането му.

Цифрова тревога

Случвало ли ви се е да четете интересна статия в интернет, изведнъж да си отворите пощата и да почнете да четете писмата си. Или проверявате мобилния телефон дали няма нови съобщения, дори да не сте чули индикацията за пристигането им. Изпитвате чувството, че не можете да се концентрирате върху едно нещо, тъй като вътрешният ви таймер, който след изтичането на определен „квант“ време ви кара веднага да се заемете със следващата задача (независимо дали сте приключили първата).

Бързане и припряност

Зависимост от правене на нещо — това е резултат от хормонален дисбаланс в мозъка ни и няма отношение към реалното състояние на нещата. Познато ли ви е това: след дълга работна седмица, най-накрая идва уикендът. Време за почивка, релакс и нищонеправене. В същото време, за събота сутринта вие сте планирали още преди 9 часа три делови телефонни разговора или срещи, поръчали сте нов гардероб и поемате четири други задачи, които ще ви осигурят заетост за целия уикенд.

Или пък: 8 часа сутринта е, а вие сте в офиса. Пред вас е списък с 4 задачи за деня. Но звъни телефонът, вие се обаждате...и преди да сте разбрали как се е случило, вече е 5 следобед и работният ден е свършил. А листчето с четирите задачи на бюрото ви е непокътнато.

Тези два примера илюстрират „зависимост от правене на нещо“ — разбира се, че и тук виновник е обичайният заподозрян - допаминът. Допаминът е наркотик, който създава бързо привикване и се изработва от собствения ни мозък. Когато за кратко усещаме удоволствие, награда и отпускане…

Допаминът е главната движеща сила, предизвикваща постоянната ни заетост. Допаминът се умножава в момента, в който уреждате трите делови срещи, поръчвате нов шкаф, четете любимата си рубрика в интернет, гледате лайковете на поста си във фейсбук... Чувствате се добре. Но за кратко. После мозъкът иска нова доза.

Още действие – все повече и повече! И дълго време бягаме по кръга „действие—възнаграждение“… Това е зависимостта от правене на неща. Звучи ви познато, нали? Като следствие от тази зависимост ние непрекъснато се стремим към кратковременни победи. През цялото време отделяме внимание на малките детайли, поради което загубваме изобщо големите цели.

Ако не вярвате, че нещата са точно такива, ви предлагаме тест, с който да проверите засегнати ли сте от тази зависимост.

Следващият пък, когато пристигнете в офиса преди всички, преди да сте започнали активната си дейност, просто седнете и погледнете през прозореца, или пък се взрете в екрана на компютъра, преди да е включен. Не правете нищо. Не разговаряйте. Не решавайте никакви проблеми. Просто поседете, без да правите нищо в продължение на три минути. Ако ви изглежда трудно или бездействието е същинско предизвикателство за вас и усещате безпокойство, желание да се заемете веднага с нещо — вие може би сте зависими от действието. За щастие, има изход...

Източник