Насладете се на това емоционално писмо. На всеки от нас се случва понякога като Николай Павлович да потъне в подвижните пясъци на самосъжалението, потъпквайки талантите и дарбите си в позата „Мен никой не ме разбира и никой не ме обича". Така правим лошо и на себе си, и на тези, за които не сме безразлични и са до нас.
„Москва, 1886 г.
Ти често си ми се оплаквал, че „не те разбират". От това не са се оплаквали даже Гьоте и Нютон... Оплаквал се е само Христос, но той е имал предвид не себе си, а учението си. Теб те разбират отлично. Ако обаче сам не се разбираш, това не е вина на другите...
Уверявам те като брат и близък до теб човек, аз те разбирам и ти съчувствам от цялата си душа... Познавам като петте си пръстта всичките ти добри качества, оценявам ги и се отнасям към тях с дълбоко уважение. Мога да докажа, че те разбирам и да изброя тези качества.
Според мен ти си добър до мекушавост, великодушен, не егоист, можеш да дадеш и последната си копейка, искрен си, завистта ти е чужда, простодушен, жалостив си към хората и животните, не си ехиден, нито злопаметен, доверчив си... Надарен си свише с нещо, което другите нямат – ти имаш талант. Този талант те поставя над милиони други хора, защото на земята един художник се пада на едва 2 000 000...
Талантът те поставя в особено положение: ако си жаба или тарантула, пак биха те уважавали, защото на таланта се прощава всичко. Имаш само един недостатък. В него са и лъжливата почва, и твоето нещастие, и твоите проблеми с червата. Става дума за твоята крайна невъзпитаност. Извини ме, моля те, но veritas magis amicitiae (истината е повече от приятелство)...
Работата е там, че животът си има своите правила... За да се чувстваш на място в интелигентската среда, за да не си чужд в нея и за да не ти е тягостно, е необходимо по някакъв начин да бъдеш възпитан... Талантът ти те доведе в тази среда, ти й принадлежиш, но те тегли встрани от нея и си принуден да балансираш между културната публика и тези, с които живееш. Обаждат се повикът на еснафската ти плът, израснала в лишения и бой с камшици, подхранвана от подаяния край рейнската кръчма. Ужасно трудно е да я победиш.
По мое мнение възпитаните хора трябва да отговарят на следните условия:
1)Те уважават човешката личност и затова винаги са снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви... Те не изригват, не се бунтуват от дреболии. Когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен, а ако си тръгнат от него не казват: „С теб е невъзможно да се живее!". Те прощават и шума, и студа, изгорялото месо, остротата, и присъствието в дома им на други хора...
2) Те са състрадателни не само към просяците и бездомните котки. Душата ги боли и от неща, които не могат да се видят с просто око.
3) Те уважават чуждата собственост, затова и си плащат данъците.
4) Те са чистосърдечни и се страхуват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за дреболии. Лъжата е оскърбителна за слушателя и опошлява в очите му говорещия. Те не се разкрасяват, говорейки за себе си. Държат се на улицата така, както и у дома. Не пускат дим в очите на по-ниско стоящите от тях... Не са бъбриви и не досаждат с откровения, когато не ги питат... От уважение към чуждите уши, най-често те мълчат.
5) Те не се унищожават с цел да предизвикат в човека отсреща съчувствие и помощ. Не играят на струните на чуждите души, за да получат като отговор въздишки и обгрижване. Те не казват: „Никой не ме разбира!".
6) Те не са суетни. Не ги интересуват фалшиви диаманти като запознанство със знаменитости или възторг при среща с някоя известна личност в Salon'e...
7) Ако имат талант – уважават го. Жертват в негово име спокойствието, жените, виното, суетата...
8) Възпитават в себе си естета. Не си позволяват да заспят с дрехите, да гледат как дървениците пъплят по стената, да дишат гаден въздух, да крачат по оплютия под, да се хранят направо от котлона. Те се опитват да укротят и облагородят половия и инстинкт... [...]. Възпитаните не са първобитни в това отношение. От жената им трябва не легло, не конска пот [...] не ум, изразяващ се в умението да се симулира фалшива бременност и да да се лъже неуморно... На тях, особено на художниците, им трябва свежест, изящество и човечност [...]...Те не се наливат с водка докато вървят, не душат шкафовете, защото знаят, че не са свине. Пият само когато са свободни, при случай... Защото се стремят към mens sana in corpore sano (здрав ум в здраво тяло).
И така нататък. Такива са възпитаните... За да бъдеш възпитан и да не си по-ниско от средата, в която си попаднал, не е достатъчно само да си прочел Пикуик („Посмъртните записки на клуба Пикуик" от Чарлз Дикенс) и да назубриш монолога на Фауст... Трябва да се трудиш непрекъснато, и денем, и нощем, постоянно да четеш, да водиш записки, да каляваш волята си... В този процес е важен и скъп всеки час...
Ела при нас, счупи гарафата с водка и лягай да четеш. Поне Тургенев, когото не си чел... Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… скоро ще станеш на тридесет.
Време е!
Очаквам те… Всички ние те очакваме."