Наука8 февруари 2015

Сбъднатите предсказания на Жул Верн

Днес се навършват 187 години от рождението на великия фантаст

На 8 февруари през 1828 г. е роден френският писател Жул Верн, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. В своите произведения великият автор на приключенска фантастика предсказва научни открития и изобретения в най-различни области, включително аквалангите, телевизията и космическите полети. Ето някои от сбъднатите му фантазии:

Електрическият стол;
Големите подводници («20 000 левги под водата»);
Самолетът («Властелинът на света»);
Вертолетът («Робюр Покорителят»);
Космическите кораби и пилотираните полети в космоса, в това число и на Луната («От Земята до Луната»). Верн е описал съвсем точно размерите на ракетата, точното място на стартирането (Флорида) и даже факта, че екипажът е от трима души, както по-късно е било в програмата на NASA;
Кула в центъра на Европа (преди построяването на Айфеловата кула);
Междупланетните пътешествия («Хектор Сервадак);
Видеовръзката и телевизията («Париж в XX век»);
Строителството на Турксиб – железопътна линия, построена през 1926—1931 г., свързваща Средна Азия със Сибир («Клодиус Бомбарнак.»);
Самолетът с отклоняем вектор на тягата («Необикновените приключения на експедицията Барсак»);
ГМО («Париж през XX век»);
Телевизията, излъчваща безкрайни сериали («Париж през XX век»);
Автомобилните задръствания («Париж през XX век»);

Несбъднато предсказание:

Суша на Северния полюс („Приключенията на капитан Хатерас“) и океан на Южния полюс („20 000 левги под водата“). Всъщност е точно обратното.

Из „XXIX век"

Хората на днешния двадесет и девети век живеят като във вълшебна приказка, без дори да подозират това. Преситени от чудеса те остават равнодушни пред тези дивотии, които ежедневно им поднася прогресът. Всичко им се струва естествено. Ако би им дошло на ум да сравнят съвременната цивилизация с миналото, те биха си дали по-ясен отчет колко голям е изминатият път.

Колко по-прекрасни биха им се показали нашите съвременни градове с улици, които имат ширина 100 метра, домове, по-високи от 300 метра, с постоянна равномерна температура и небе, по което бродят хиляди аероекипажи и аероомнибуси.

Какво представляват всъщност наред с такива градове, населението на които достига до 10 000 000 души, всички тези селца, тези селища, съществували преди хиляди години; някакви си там Париж, Лондон, Берлин или Ню-Йорк, мръсни градчета, които лошо се проветряват, по които са се движели някакви скърцащи кутии запрегнати с коне. Да, с коне! - трудно е дори да се повярва.

Ако хората от нашия век биха могли да си представят примитивните влакове, честите катастрофи с параходите, бавността на превоза, то как високо щяха да ценят те аеровлаковете и особено тези забележителни въздушни подводни тунели, които пресичат океаните, тунели, по които пасажерите се превозват със скорост 1500 км/час.

И накрая нима няма да се наслаждаваме повече на фонотелефота, като си спомним, че нашите дядовци са били принудени да се ползват с допотопни апарати, които те наричали телеграф?

Чудна работа! Колко изумителни усъвършенствания са направени въз основа на принципи, добре познати на нашите прадеди, които обаче не можаха да извлекат от тях полза. Да, в действителност топлината, парата, електричеството са така стари, както и човешкият род. Нима още в края на XIX век учените не твърдяха, че единствената разлика между физическите и химическите сили се заключава само в свойствените на всяка от тези сили особености на колебанието на частиците на ефира?

Щом като веднъж е била направена такава голяма крачка, щом родствените свойства на тези сили са били признати, то изглежда просто невероятно как е могло чак след толкова дълго време да се установят особеностите на разните видове вибрации (колебания) и съвсем чудно е, че способът за непосредствено преминаване от една вибрация в друга и тяхното получаване отделно една от друга е открит едва съвсем неотдавна.

А в действителност всичко стана точно така и чак в 2790 година, преди сто години, то се отдаде за първи път на знаменития Освалд Найнер. Този велик учен е истински благодетел на цялото човечество.

Неговото гениално откритие породи останалите открития. Негови последователи бяха цяла плеяда изобретатели. Последен от тях е нашият изумителен Джейм Джексон. Именно на него ние трябва да благодарим за новите акумулатори, едни от които кондензират енергията на слънчевите лъчи, други - електричеството на земните недра и трети - енергията, изходяща от всякакъв източник: водопад, вятър, речен поток и други подобни. Същият този Джейм Джексон създаде трансформатор, който подчинявайки се на движението на прост лост, извлича енергията на акумулатора и я връща в пространството под формата на топлина, светлина, електричество, механическа сила, предварително добивайки от нея желаната работа.

Да! Прогресът започна точно от тогава, когато бяха изобретени тези два уреда. Те надариха човека с почти безгранично могъщество. Не може дори да се изброят случаите на тяхното използуване. Смекчавайки зимните студове като възвръщат излишъкът от лятна топлина, те направиха преврат в земеделието. Снабдявайки авиационните апарати с двигателна сила, те предизвикаха невиждан разцвет в търговията. Благодарение на тези два прибора ние можем да произвеждаме електрическа енергия без помощта на батерии и машини, светлина — без огън и горене. Те са неизчерпаеми източници на енергия, които значително разшириха промишленото производство.

И така! Целият този комплекс от чудеса ние ще видим сега с очите си в къщата „Ирт Хералд", наскоро построена на 16 823-о авеню.

Източник