Наука21 юни 2015

Синдромът на Адели

Дъщерята на Виктор Юго умира на 85, влюбена несподелено цял живот

През пролетта на тази година се навършиха 100 години от смъртта на Адели Юго – дъщерята на великия френски писател Виктор Юго, автор на „Клетниците" и „Парижката света Богородица".

Адели е петото дете в семейството на световноизвестния французин. Нейната история дава повод на психолози и психиатри да дадат името ѝ на синдром, описващ опустошителната и страстна, но, уви, несподелена любов, която преживяват някои дълбоко емоционални личности.

Терминът „Синдром на Адели“, макар и да не е с официален медицински статут в психиатрията, е придобил широка популярност.

Адели Юго е родена през 1830 г. Расте красива и умна, има музикален талант и нееднократно получава предложения за брак от високопоставени мъже. Но сърцето ѝ мълчи и семейството на писателя смята, че най-вероятно тя ще остане стара мома. В четвъртото си десетилетие, по време на морско пътешествие, Адели се запознава с Албърт Пинсън, с нищо незабележим английски офицер. Адели се влюбва в него от пръв поглед - окончателно и безвъзвратно. Това, че англичанинът, слизайки на своето пристанище, изобщо не настоява това запознанство да продължи, не я обезпокоява.

Няколко години след съдбоносната среща с Пинсън Адел изчезва от дома си. Появява се след известно време в Лондон, откъдето праща писмо на родителите си с молба да дадат благословията си за брака ѝ с англичанина.

И така Адели Юго става мадам Адели Пинсън...

Но само в своето въображение.

Защото всъщност мистър Пинсън се отнася към досадната французойка с абсолютно равнодушие. Нито красотата, нито умът, нито многобройните ѝ таланти или пък световната слава на баща ѝ му правят някакво впечатление. Няма никакво намерение да се жени за нея. Той сключва брак с англичанка, с която създават потомство.

Бракът на Албърт не спира Адели. Въобразявайки си, че е жената на живота му, тя го следва по петите навсякъде при пътуванията му из Англия, Канада, Малта, Америка, остров Барбадос. В която и точка на света да го изпращат на служба, вечер, когато излиза от казармата, Пинсън винаги вижда пред себе си бледата изнурена жена, която безмълвно го следва до дома му. А там го чакат нови любовни писма, които Адели бълва всяка свободна минута.

Това продължава около 10 години. Адели не се грижи за външния си вид, изглежда вече ужасно, много често е боса, организмът ѝ е напълно изтощен.

Накрая все пак е открита и върната във Франция, настанена в приют за психично болни, където прекарва остатъка от живота си. Доживява 85 години...

До края Адели се смята за жената на Албърт Пинсън и продължава да му пише писма. Макар вече никой да ни ги доставя на адресата.

Може би ще кажете, че в наше време такава съдбоносна любов е невъзможна и нелепа? Лъжете се. „Делото" на Адели е живо и жертвите на тези пагубни чувства, приличащи на трагична любов, са все повече. Е, в случая с Адели има определени фактори, които са повлияли на патологичната ѝ влюбеност – братът на Виктор Юго е имал психиатрични проблеми, по-голямата ѝ сестра е загинала, освен това се намесва и „романтичното“ възпитание, което формира у девойката нереален идеал за възвишена любов.

Рисковата група на хората, предразположени към „Синдрома на Адели" са изтънчените, нежните душевно, лесно ранимите, чувствителните, романтичните жени и девойки. Не са застраховани и дамите с ниска самооценка, склонните към жертвоготовност.

Ако чувствате, че сте се влюбили несподелено и не ви интересува нищо друго, освен обекта на вашата любов, опитайте се да си вдигнете самооценката, съветват психолозите. Дори да не ви се иска – заемете се с външността си, подновете гардероба си, срещайте се с колкото може повече хора, които изпитват към вас любов и уважение. Помолете ги да ви обяснят защо ви обичат. Изслушайте ги.

Избягвайте общуването с хора, които одобряват маниакалното ви поведение и ви напомнят за вашия възлюбен. Спомняйки си за него (а това няма как да не се случва), не пропускайте да си изброите и недостатъците му. Дори и най-дребните. Според психолозите срещу несподелена любов помага всичко – дори генералното чистене на дома, всяка домакинска работа или служебни задължения. Опитайте да се гмурнете надълбоко в ангажиментите си. И нови срещи с нови хора. Колкото повече – толкова по-добре.