Наука3 януари 2016

Това, което не може да се случи, никога не се случва

Преминали през две хилядолетия, философските прозрения на Цицерон са по-актуални от всякога

Марк Тулий Цицерон, роден на 3 януари 106 г. пр. н.е., е римски оратор, писател, философ, един от последните защитници на идеалите на римския републиканизъм. Цицерон е един от най-образованите хора на древността, оставил многобройни произведения в различни жанрове. Сред най-известните му трудове са "За държавата" и "За законите". Образци на брилянтния му ораторски стил са речите в римския сенат срещу сенатора Каталина, квестора Верес и филипиките срещу Марк Антоний.

Всички искат да доживеят до старостта, а когато я доживеят – я обвиняват.
Щастливият живот започва от спокойствието на ума.
Мъжеството се проявява по два начина – презрение към болката и презрение към смъртта.
Omnia praeclara rara. Всичко прекрасно се среща рядко.
Има един случай, в който не бива да се страхуваме да оскърбим приятел. Това е, когато трябва да му кажем истината и така да му докажем верността си.
Народът ни, защитавайки съюзниците си (...), покори целия свят.
Да почитаме не домакина според дома, а дома според домакина.
Речта трябва да извира и да се развива от знанието на предмета. Ако ораторът не го е изучил, то всяко красноречие ще е напразно и детинско.
Дружбата ни е дадена от природата като помощник в доблестните постъпки, а не като спътник на пороците ни.
Exceptio probat regulam in casibus non exceptis. Изключението потвърждава правилото в неизключените случаи.
Ако болката е мъчителна – тя не е продължителна. Ако е продължителна, не е мъчителна.
Никой не може да ти даде по-добър съвет от теб самия.
Няма нищо по-изобретателно от природата.
Най-трудното в дружбата е да си наравно с този, който е по-ниско от теб.
Този, на когото е направена услуга, трябва да помни за нея, а направилият услуга – да не напомня за нея.
Това, което не може да се случи, никога не се случва. Това, което може – не е чудо. Следователно – чудо всъщност няма.
Не е трайна съдбата на един народ, ако тя (...) зависи от волята, по-скоро от нрава на един човек.
За щастие трябва да молиш Бог. Мъдростта я придобиваш сам.
Да съдиш човек трябва преди да го обикнеш, защото когато го обикнеш, вече преставаш да го съдиш.
Сълзите ни изсъхват бързо, особено ако ги проливаме над чуждата беда.
Справедливост без мъдрост означава много, мъдрост без справедливост не означава нищо.
Колкото и да си мъдър, ако ти е студено – трепериш.
Божествената мъдрост е в това – дълбоко да разбереш и изучиш човешките дела и да не се удивляваш на нищо, което се е случило. Да не смяташ за невъзможно нещо, докато то не се случи.
Душата помни миналото, вижда настоящето, предвижда бъдещето.
Краткостта е най-добрата препоръка както за сенатора, така и за оратора.
Поет се раждаш, а оратор ставаш.
Juravi lingua, mentem injuratam rego. Аз се заклех с езика си. Умът ми не се е клел.
Глупаво е да си алчен в преклонна възраст. Няма по-абсурдно нещо от пътника, който увеличава провизиите си, приближавайки края на пътя си.
Колко прелести би изгубило щастието ни, ако никой не му се радваше заедно с нас! Колко трудно би било да минем през нещастието си без приятел, който го изпитва по-силно от нас.
Някои са хора не по същество, а само по име.
Не причинявай зло на никого и прави само добро на хората, дори само за това, че са хора.
Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Дълго ли още ще бъдем играчка на твоя бяс? Докъде ще стигне необузданата ти дързост? Не те ли интересува изобщо това, че палатът е заобиколен нощем с военна стража, че градът е на военна нога, че жителите му са изплашени и всички почтени граждани тичат да защитават отечеството, че сенатът е събран на най-безопасното място? Не те ли стряскат сърдитите погледи на присъстващите тук сенатори? Не виждаш ли, че намеренията ти са разкрити? Че съзаклятието ти е заобиколено тук със свидетели и оковано отвсякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил през последните две нощи, къде, с кого и за какво си се съвещавал?