Д-р Славчев е журналист, писател, лекар. След като ни разказа за обективните основи, които се крият в на пръв поглед необясними начини за себепознание като френологията (брой 2/2012) и хиромантията (2/2013), той продължава поредицата си. След знанията, които са закодирани в чертите на лицето и линиите на ръцете ни, е ред и на това, което има да ни разкаже собственият ни почерк.
- Интересно! – казах. – И доколко анализът на почерка се оказва верен?
- Около осемдесет процента – отвърна мъжът от отсрещното кресло. – А често – и повече! Учудваш ли се?
Седях в кабинета на мой отдавнашен приятел и колега – невролог. Бях дошъл в клиниката да посетя болен роднина и се отбих да се видя с колегата. С него се срещахме от време на време, беше ми споменал, че между другото се е заел с графологични експертизи. Беше ми любопитно, преди години и аз по някакъв повод се бях ровил в ръководства по графология. А сега и един специалист – невролог, се занимаваше с тази наука или – полунаука, както някои я наричаха!
- Светът не е вече както преди – рекох. – Той работи с компютри, има фейсбук, социални мрежи – каква графология?
- Така е, но значението й съвсем не е намаляло! – отвърна той. – Вярно е, за графолога е добре да гледа обширни ръкописи. Компютърът му ги отнема. Но най-точен анализ се прави върху малки текстове, които въобще не могат да се компютризират. Един-единствен подпис говори много повече, отколкото си представяме! И разни разписки, дребни съобщения в дома - „Отивам на пазар, няма да се бавя!" В тях човек не се опитва да преправя почерка си! Това – първо.
- Добре. И второ?
- Е... отлично знаеш какви графологични отдели има в секретните служби на някои страни! Те не са съкратени с напредъка на компютрите, а се разширяват! Там се анализират текстове на политици, бизнесмени, полицаи, терористи… това най-вече. Така е и в агенциите за охрана, в бюрата за запознанства…
Каза го и се усмихна.
Значи той също работеше за някои фирми. Навярно правеше графологични профили на охранители, които носят оръжие. Така е. Розовите характеристики са за папките, а графологът ще посочи невротика, който в един миг може да стори непоправимото. И не е случайно, че в някои фирми искат молбите за работа да се пишат на ръка. Защо ли?
Поговорихме още за графологията, после се заразпитвахме за семействата.
А когато се върнах у дома, потърсих отново ръководствата по графология.
ЩЕ УЗНАЕШ ЧОВЕКА
Навярно първият философ, който вярвал, че почеркът може да разкрие характера, е бил Конфуций. Преди 2500 години той казва: „Почеркът може достоверно да покаже високо морален ли е човекът, или не." А първият графолог практик навярно е бил император Нерон, който за един придворен споменава: „Аз се опасявам от този човек, почеркът му показва, че е предател." Не е известна съдбата на споменатия придворен.
Гай Светоний Транквил, знаменитият хронист на римските цезари, пък забелязал как пише стихове Октавиан Август, когото всички славели като най-велик поет. Не започвал стих на нов ред, ако имало място на предишния. Дописвал го след последната дума, като отделял края є с черта, за да разграничи стиховете. Наблюдателният Светоний добре разбирал, че тази особеност говори за скъперничество и пренебрежение към околните. Но като мъдър хронист се задоволил само с описанието, без коментар. Не искал да бъде заточен в някой затънтен край на империята като Овидий в Томи – днес Констанца.
Минавали векове, през които в Европа на 400 души само двама сричали Библията, а да пише можел един. Така че за тълкуване на почерци не ставало и дума. Едва в 1622 г. излязла първата книга по графология. Написал я италианският професор Камило Балдо и се наричала по тогавашния обичай с дълго заглавие: „Как да се узнаят същността и качествата на човека, като се разглеждат буквите, които е написал." Но понеже много князе и барони били неграмотни, Балдо бил обявен за откачен учен.
Пак минавали години. С тълкуване на почерка без много шум се занимавали лекари, писатели, философи. Тайно, защото църквата не обичала такива науки. Но дори Гьоте се увличал по графологията. „Без съмнение почеркът на човека има връзка с начина на мислене, душевното състояние и характера му – пише той. – По почерка можем да узнаем истинските качества и действия на човека, а не онези, които показва."
Но понеже Гьоте имал много задължения като първи министър на Ваймарския херцог, а се заплитал и в доста романтични авантюри, не му стигало времето и изоставил увлечението си. Така истински първи графолог станал френският абат Жан Иполит Мишон, който през 1872 г. отпечатал сериозен трактат – „Система на графологията". Абатът написал няколко книги, създал школа и имал много последователи, той е смятан за баща на графологията.
Днес в интернет могат да се получат стотици книги по графология, становищата на световноизвестни медици, философи, криминалисти и учени. Мненията са в целия спектър - от солидни утвърждения до яростни отричания. Но какво точно показва почеркът?
ЗАЩО НИ ИЗДАВА?
Писането е сложна психомоторна дейност. Преведено на разбираем език, това означава, че се ръководи от централната нервна система и се изпълнява от мускулите. Почеркът е система от движения, която материализира човешки мисли с графични знаци. Начинът, по който се полагат, и техният вид преди всичко зависи от психичните особености на човека. „Характерът на човека е на върха на перото!" – казва Дени Дидро.
Но защо? Нашият психичен живот се проявява не само в богатата психична дейност, но и в напрежения на различни мускулни групи. Те са повече неосъзнати, затова не ги забелязваме. Но емоциите, волята, паметта! – всичко като във фокус се събира в ръката. И се проявява в писането. Затова умелият и задълбочен анализ на почерка може да разкрие неподозирани качества и дейности на психиката, неща, които дори и ние самите не знаем.
УСТОЙЧИВ НАВИК
Почеркът е навик, изработван с години, и то – строго индивидуален. Някой може да се опита да имитира вашия почерк и почти напълно да го наподоби. Но е винаги „почти". Има изключителни имитатори - таланти. Но ще се намери и талант от другата страна, който ще разкрие имитацията. Световната съдебна практика е пълна с подобни примери.
Всеки го е забелязал - почеркът е доста устойчив, но все пак се променя през годините на живота. В него има и трайни, и изменящи се признаци. Трайните са свързаните с пола – жена или мъж, и наследствеността – типа на телосложението и темперамента. А променливи са признаците, които зависят от възрастта или от професията, начина на живот, някои заболявания. Противниците на графологията виждат голяма нейна слабост точно в променливите признаци. По един начин пише юношата, по друг – същият той, когато се превърне в болнав старец.
Вярно е. Но измененията в почерка не са слабост, а важно предимство. Така графологията разглежда човека в динамика. Вижте подписите на Наполеон! Като че се подписват съвсем различни хора. В началото е императорът – силен и сигурен във властта си. После е съвсем различен заточеникът. Той е смазан от пораженията, тежко болен. Или отровен.
„За мен дори беглият поглед върху почерка на едно писмо веднага сочи важни качества на човека, който го е написал!" – казва Даниел Дефо, авторът на „Животът и удивителните приключения на Робинзон Крузо". Дефо е напълно прав. Той го е знаел от собствената си практика като таен агент на британската корона. И сигурно през ръцете му са минали доста секретни писма.
Ето как всъщност се случват нещата – алгоритъма, по който работи графологът.
НА ПРЪВ ПОГЛЕД
Преценката започва с общ оглед на текста. И той установява…
• Мъж или жена е авторът? Мъжкият почерк обикновено е безгрижен, често – неравномерен, бърз, с неправилно изписани букви, не изглежда особено красив, има размах, с широки линии и букви, остри ъгли.
Женският почерк е грижлив, еднообразен, закръглен, красив, буквите са близки, добре изписани, с малки линии без силен натиск. Всеки е виждал такова писмо, от което веднага се разпознава, че е от жена.
• Спокоен ли е авторът, или е под напрежение? Строго изваяни редове, с подредени думи и изречения показват спокойствие, увереност, която стига до упоритост. Такъв човек вече е взел решение, дори и да иска с думите в изреченията да каже друго. А бързо нахвърляни редове, с повторения и задрасквания сочат психична възбуда, съмнения и търсене на правилен изказ, боязън от предстоящи решения.
• Какви чувства предимно го владеят? Когато редовете се повишават експанзивно нагоре, това е признак за оптимизъм и радост от живота. Вижте подписа на Айнщайн. Нагоре, нагоре! Като че той самият ни се смее от известния портрет с изплезен език. И обратно – ако редовете бавно слизат, или някоя подробност сочи надолу, това говори за тъга и депресивност. Разгледайте подписа на Чехов - в началото той е мъжествен, смел. Но вижте опашката в края - надолу, надолу! Тя говори за проблем. Неразрешим. Като лекар Чехов вече знае, че е победен от туберкулозата…
Още за историята на графологията, портретите на двама известни българи според почерка им и съвети как сами да направите графологична експертиза - четете в Августовския брой на Списание 8.