Наука24 февруари 2015

Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си

Карл Ясперс за свободата, личността и Бог

На 23 февруари 1883 г. е роден немският психиатър и философ екзистенциалист Карл Ясперс. Неговите трудове оказват силно влияние върху модерните теология, психиатрия и философия. Повечето изследователи свързват Ясперс с екзистенциализма. Смята се, че заимства много от основите на философските възгледи на Ницше и Киркегор. Основна тема в трудовете му е проблемът за индивидуалната свобода. Ето някои от интересните мисли на Ясперс:

Ако моята свобода не се сблъсква с никакви граници, аз се превръщам в нищо. Благодарение на ограниченията, изваждам себе си от забвението и се пренасям в съществуването.
Ако чакам промяната на обстоятелствата да направи това, което мога аз да направя за себе си, значи предавам собствените си възможности.
Миналото е в нашата памет откъслечно, бъдещето е тъмно. Само настоящето би могло да е озарено от сияние. Та нали ние сме напълно в него. И въпреки това точно то се оказва непроницаемо, защото то би било ясно само при пълно познание за миналото, което му служи като основа, и за бъдещето, спотаило се в него.
Най-дълбоките противоречия между хората произтичат от тяхното разбиране за свобода.
Смъртта предстои за всеки от нас. Но ние не знаем кога ще дойде тя и затова живеем, като че ли това няма да се случи.
Целта е път във времето.
Човекът винаги е повече от това, което знае за себе си.
Интелигентността е аристократизъм за духа.
Духовното преживяване се случва тогава, когато човек изпадне в гранични ситуации.
Какво да стане със света решава по парадоксален начин всеки от нас в зависимост от това какво решение ще вземе за себе си в континиума на своите действия.
Най-убедителната прогноза дава този, който притежава дълбоки познания за настоящето, основани на неговия собствен живот.
По-добре да загинеш от крайности, отколкото от отчаяние.
Дълго време изглеждаше, че апатията на масите би трябвало да се приветства от властта. Властта повярва, че колкото по-пасивни са масите, толкова по ефективно могат да бъдат управлявани те. Ръководена от това си убеждение властта е действала по този начин през периода, когато властовите механизми са били централизирани и бюрократизирани. Но днес последствията от тази стратегия се обръщат против самата власт. Безразличието на масите, активно поддържано от властта, предвещава нейния крах.
Личността, която съгражда от себе си всеки човек, косвено променя всички останали хора. Така човечеството като цяло прави скок.
Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само в едно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си...