По-често работят заедно в жива верига – добра метафора за свързаността в борбата за промяна към по-добро. В такава жива верига доброволците от „Пловдив 112" разчистват изба, в която водата е натикала автомобил и АТВ. Отнема им цели два дни, в които работят заедно с доброволци от София и курсанти от военното училище. Накрая пловдивчани успяват да измъкнат АТВ-то от лепкавата кал. Сема Куцарова и Елена Башкехайова дават тон за дългата борба с калта пред къща на улица „Моряшка" във Варна, където калният нанос е висок 1,80 м. Доброволците правят верига и за да отводнят и изчистят къщата на бай Митко. На 30 метра разстояние пренасят на ръка кофите с вода и кал, за да достигнат до мястото, достъпно за тежките машини.
Най-младият член на доброволното формирование - ученикът Георги Апостолов избира тежкия физически труд в полза на пострадалите пред класната стая. Той е сред мъжете, които изгребват кал и вода от една изба в много тежки условия. На това място се налага хората често да се сменят, защото стопанинът изсипал за дезинфекция 4 литра натриева основа във водата. След 10 минути работа очите и ръцете на доброволците започват да парят, а и без друго трудно се диша. „Всеки ден сменяхме по 2 чифта дебели ръкавици, защото пренасяхме много остри предмети, които ги късаха или пък се скапваха, защото в калта имаше неизяснен химичен състав", разказва зам.-ръководителят на формированието Георги Влайков. Той е в началото на веригата за отводняване и почистване на училище "Любен Каравелов".
Няколко дни са нужни на повече от 50 доброволци (включително ученици и учители) да отводнят котелното помещение, физкултурния салон и складовото помещение. За да бъде проходим и безопасен, се налага каналът на улица „Моряшка" постоянно да се чисти - пръстта и боклуците трябва да бъдат прехвърляни на на ръка на левия бряг, за да бъдат достигнати от тежки машини. В екипа, захванал се с тази неблагодарна задача, освен Сема Куцарова са и Бойко Георгиев, Пламен Гюров, Иво Илиев и други. Гюров и Борислав Чернев чистят и под един от мостовете над канала на улица „Моряшка", защото постоянното отводняване на жилища и изхвърлянето на боклуци от тях създават предпоставка за преливане към ниските къщи.
В това време Красимир Каракашев моли свой колега с комбиниран багер да помогне в отпушването на една тръба, която наводнява приземните етажи на един блок и три къщи. Човекът се отзовава и водата тръгва в правилната посока. Доброволците разчистват и останките от заведение, което багерите събарят, защото запушват пътя. Строителните отпадъци трябва да се прехвърлят до място, достъпно за техника, за да може работата на улица „Моряшка" да продължи. Изчистват и избите на 8-етажен блок с няколко входа - не по-малко от 50 помещения, всички с кал до колене, пълна със счупени буркани, железа и пр. Помагат неколцина от обитателите на блока и доброволци от Варна и София.
Освен деловия отчет за свършеното, пловдивските доброволци споделят и емоции от различните реакции на преживелите потопа. На втория ден към 16 часа, докато работят за отводняване и почистване на къща на улица „Моряшка", при тях отиват местни хора, които са се организирали да ги нахранят – купили им топла храна от ресторант и им занесли мусака, шкембе чорба, дроб сърма, кексчета и вода . „Не очаквахме да ни донесат храна и бяхме адски приятно изненадани. Хората настояха да я вземем и ни благодариха сигурно 10 пъти за това, което правим", разказва Георги Влайков.
Същия ден трима мъже отиват в „Пикадили" да търсят прах за ръчно пране. Дрехите им са в отчайващо състояние, а нямат перални машини на разположение. Питат една жена за съвет какъв прах е най-добре да купят, а тя спонтанно им предлага да им уреди безплатно химическо чистене при неин приятел - за екипировката на целия отряд. Разменят си координатите и на другия ден в 7 сутринта тя им изпраща шофьора на фирмата си, който им донася два големи пакета ръкавици и три литра дезинфектант за ръце. „Помоли да не я споменаваме по име, но всички искаме да й кажем голямо БЛАГОДАРЯ !", казва Влайков.
На третия ден губят два часа в безсмислени усилия. „Чистихме ли чистихме в една къща, по едно време дойдоха да ни съобщят, че ще я бутат. За съжаление има хора, които махат червените обозначителни ленти и искат да им се чисти. За какво - не знам", казва зам.-ръководителят на прловдивските доброволци. И продължава: „Вечерта на третият ден на края на удна улица видяхме маркуч с течаща вода. Възползвахме се да измием ботушите, лопатите и кофите, преди да се качим в бусовете до хотела. Някаква жена се размрънка, че сме изцапали улицата. Не й обърнахме особено внимание, защото бяхме адски уморени и не ни беше до разправии. А на другия ден маркучът беше старателно отрязан накриво с ножица ..."
Доброволно формирование "Пловдив 112" е „родено" на 5 декември 2013 г. – международния ден на доброволеца. То е към Пловдивската община. Състои се от мъже и жени на различна възраст, с различно образование и професии, обединени от идеята да помагат при нужда на администрацията и най-вече да работят в полза на гражданите на Пловдив при овладяването на бедствия, пожари и други извънредни ситуации и при отстраняването на последствията от тях. Както обобщава зам.-ръководителят на формированието - кранистът Красимир Каракашев: „Когато някой има нужда от помощ, е човешко да се помогне." А по повод акцията във Варна казва: „Радвам се, че познавам такива хора и се гордея с това, че съм член на това формирование. Чест и почитания, колеги!"
Добре е и ние да запомним имената им: Елена Башкехайова (треньор по карате), Георги Апостолов (ученик 11 клас в ПГХТТ - Пловдив), Костадин Костадинов (студент по Бизнес Информационни Технологии в Пловдивския университет), Иво Илиев (складов работник в Кока Кола), Георги Влайков (планински водач), Климент Картевски (ювелир), Сема Куцарова (учител по Български език и литература), Дяко Дяков (дефектоскопист), Тошко Краев (пожарникар от резерва) Бойко Георгиев (асансьорен техник), Борислав Чернев (експерт в Общинско предприятие „Туризъм" - Пловдив), Красимир Каракашев (кранист) и Изабел Хугасян. Началник на доброволното формирование е Пламен Гюров (проектант).