2012:поредната или последната

Доц. Умленски е истински енциклопедист, един от ренесансовите учени, които рядко могат да се срещнат в наши дни. Астроном по специалност, той вече цяла година ви представя какво си струва да видите на небето в рубриката ни „Звезден календар". Автор е на някои от най-четените ни и дискутирани теми като тази за връзката между наука и религия (Виж брой 6/2011 г.). Този път го помолихме да каже мнението си на специалист с отворен светоглед за многобройните апокалиптични прогнози, свързани с идващата 2012-а, последна в календара на маите. Задава ли се очакваният от мнозина край на света?

 
На прага сме на 2012 г. – поредната, набедена за „край на света". Кой знае защо, пикът на истерията беше през 2009 г., когато медиите буквално всеки ден ни заливаха със страшни прогнози и по изключение – с техните опровержения от учени. Днес тези вълнения останаха предимно в интернет, където всеки се упражнява по темата, както може.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПЕСИМИЗМА

С индикациите за „приближаващия край на този свят" се занимава специална наука – есхатология. Очакванията и пророчествата за унищожителни катаклизми не са от вчера, а броят им е огромен. Известният дизайнер Пако Рабан е събрал стотици в книгата си „Апокалипсис", но и тя не е изчерпателна.  Последният широко разгласен от американския проповедник Харълд Кемпинг „край на света" трябваше да се случи на 21 октомври 2011 г. Да си припомним някои други „авторитетни" предсказания:

• Първото известно апокалиптично пророчество е от 2800 г. пр Хр. Надпис върху асирийска глинена плочка твърди, че светът бързо се приближава към края си, тъй като продажничеството и корупцията са повсеместни.

• Надпис в египетска пирамида е „по-щедър" – според него нашият свят ще изчезне през 1960 г. За щастие, открит е по-късно.

• Ацтеките са очаквали катастрофален катаклизъм в края на всеки техен календарен цикъл (18 980 денонощия, равни на 52 години хааб). За да не настъпи, принасяли човешки жертви.

• Философът Сенека прогнозира, че краят на света ще настъпи в пламъци: „Всичко, което виждаме и харесваме днес, ще изгори в световния огън, който ще устрои един нов, млад и щастлив свят." Десет години след неговата смърт, през 79 г. изригнал Везувий и мнозина повярвали, че пророчеството се сбъдва.

• Първите християни смятали, че Второто пришествие ще настъпи още по тяхно време. Това е отразено в евангелието от Матея, чиято шестнайсета глава завършва с думите: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Человечески да иде в царството Си." В подобен дух е и казаното в Откровението на Йоан: „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му" (Откр. 22:12).

• Римският папа Инокентий ІІІ пък насрочил края на света за 1284 г., прибавяйки числото на дявола 666 към годината на основаване на исляма.

• През 1373 г. византийският учен Исаак Аргир смятал всяка корекция на неточния юлиански календар за излишна, защото на човечеството му остават само 119 години живот (тогава са се навършвали 7000 години от приетата дата на сътворението).

• На 1 февруари 1524 г. 20 хиляди лондончани напуснали домовете си, защото астролозите предсказали втори потоп.

• Самият сър Исак Нютон (1643-1727 г.) е посветил години на изследване на Библията и е стигнал до заключението, че краят на света ще настъпи през 2060 г.

• В наши дни очаквания за глобален катаклизъм са свързани и с планетата Х (Нибиру или дванайсетата планета). Тя е популяризирана от писателя Захария Сичин. Темата е колкото обширна, толкова и спекулативна. (Повече можете да намерите в Списание 8, брой 3/2011 г.)

 

АПОКАЛИПСИС - КОГА?

 

Най-известните апокалиптични предсказания са в споменатата последна книга на Библията – „Откровение на свети Иоана". Там се описва последната битка на Исус с антихриста, при която загиват всички грешници. Загива и целият свят, за да бъдат създадени „ново небе и нова земя" (Откр. 21:1). Св. Иоан обаче не посочва никаква дата.

„Откровение" на гръцки е „апокалипсис" (гр. - Αποκάλυψις). Затова думата „апокалипсис"  се е превърнала в синоним на световна катастрофа. Мястото на последната битка между доброто и злото, описана в „Откровение на св. Иоан", е Армагедон. Долина с име Мегидо реално съществува в Израел, а край нея има хълм. На иврит ар (хар) означава планина или хълм, така че вероятно именно това място е имал предвид св. Иоан.

Очакванията за край на света се засилват по време на кризи или при някакви особени годишнини, например 666, 999, 1000, 1666 г. Тогава много вярващи даряват имуществото си на църкви и манастири с надеждата да получат опрощение за греховете си. Паниката около първия милениум продължила десетилетия, защото не е било ясно дали 1000 години  трябва да се броят от раждането или от разпъването на Христос. Големият пожар, избухнал в Лондон през 1666 г., се възприема от мнозина като начало на Второто пришествие, но то така и не настъпило.

Подобни очаквания не са чужди и на нашето време. Истерия имаше и преди слънчевото затъмнение на 11 август 1999 г., когато астролозите се надпреварваха с кое от кое по-страшни предсказания, а гласът на специалистите изобщо не се чуваше. Кой си спомня днес за всичките страхотии, които ни заливаха тогава?

Неоснователните апокалиптични нагласи могат да вземат човешки жертви - за съжаление такива случаи има. В края на ХIХ в. цяла Русия била потресена от ритуалното самоизгаряне на 110 членове от сектата „Братя и сестри на Червената смърт". Сектантите вярвали, че краят на света ще се случи на 13 ноември 1900 година и решили да го изпреварят. Подобен опит имало в Киев през есента на 1993 г., но милицията арестувала водачите и успяла да предотврати масовото самоубийство. По същото време групово самозапалване било насрочено и на базата на Гребния канал в Пловдив. Предполага се, че в него е трябвало да участват около 15 души. За щастие тукашните последователи на сектата се оказали по-трезвомислещи и то не се състояло.

През март 1997 г. в Калифорния се самоубиват 39 души от сектата „Райски порти". Поводът е преминаването на кометата Хейл-Боп. В наши дни опасения за световен катаклизъм, включително сред някои учени, предизвика пускането в действие на големия адронен ускорител на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Шестнадесетгодишно момиче се самоуби в Индия, травмирано от информациите, че това ще доведе до края на света. За съжаление хората са склонни да вземат присърце хипотетични или малко вероятни опасности, а по-малко се замислят за съвсем реалните, истински проблеми.

За 2012 г. има много апокалиптични предсказания. Безспорно първенство по популярност сред тях държи „краят на света", базиран на календара на маите. За този календар в Списание 8 вече е писано (а още – очаквайте в брой 1/2012 г. и всеки месец през новата година), затова само ще припомним, че той е съставен от цикли с различна големина. Със свършването на един цикъл започва следващият. Най-голям е шестият – неговата продължителност е 64 млн. години (това е подозрително близо до времето, изтекло от измирането на динозаврите).

В случая за нас е интересен астрономическият аспект: страховитите прогнози се основават на твърдението, че на 21 декември 2012 г. според маите Слънчевата система ще пресече галактичната плоскост (галактичния екватор) или че на тази дата Слънцето ще премине през центъра на галактиката.

ЗВЕЗДИТЕ ГОВОРЯТ

Дали това ще се случи? Без да се впускаме в подробности, ще отбележим, че дебелината на галактиката е около 1000 светлинни години (1 св. г. е разстоянието, което светлината изминава за година – почти десет трилиона километра). Галактичната плоскост разделя Млечния път на две приблизително еднакви части – северна и южна. Слънчевата система е в северната част и наистина се приближава към тази плоскост. Разстоянието между тях обаче е десетки светлинни години, така че скоро няма да я пресечем. Но дори и при пресичането є не би трябвало да се случи нещо особено. Това е просто една математическа равнина – основната на галактическата координатна система. Що се отнася до „преминаване на Слънцето през центъра на галактиката", такова не може да има – Слънцето, заедно с планетите, обикаля около него на разстояние 30 000 св. г. „Галактичният център" всъщност е област с размери над 3000 св. г., в която има черна дупка. Става дума за видимо преминаване, и то не „през", а „покрай центъра": гледано от Земята, през втората половина на декември ъгловото разстояние между него и Слънцето е около 5 градуса, т.е. имаме приблизителното подреждане „в линия" на Земята, Слънцето и центъра на галактиката. Някои се опитват да свържат това подреждане с прецесията – обикалянето на световния полюс около еклиптичния. То обаче се случва всяка година в дните около 18 декември и така ще бъде още дълго време. Подобно подреждане има и през втората половина на юни, но тогава Земята е между галактичния център и Слънцето.

Според пророците на апокалипсиса „преминаването на Слънцето през центъра на Галактиката" към края на 2012 г. е по-специално. Те го свързват и с друго астрономическо явление – т.нар. парад, когато няколко планети се разполагат в неголям ъглов сектор, гледано от Слънцето, а някои от тях и видимо са близо една до друга. Такъв парад имаше през 1982/1983 г. - бавно движещите се  гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и Плутон, се бяха събрали в ъглов сектор от около 65о. Бързо движещите се Венера, Земя и Марс също са се оказвали в сектора през този период. Теоретично е възможно такова положение да породи приливни сили върху Слънцето, които да предизвикат промяна в неговата активност. А слънчевата активност влияе не само върху климата, но и върху сеизмичната активност на нашата планета. Досега обаче глобални катастрофи при подобно „особено" подреждане на планетите не са наблюдавани, въпреки че „голям парад" (с участието на Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран) има средно на 20 години.

През 2012 г. такъв няма, но около 21 декември конфигурацията наистина е доста интересна. Гледано от Слънцето, от едната му страна, само на 1о една от друга са Венера и Сатурн, до тях е Меркурий. От другата страна са Земята и Юпитер (ъгловото разстояние между тях е около 17о).

Марс, Уран и Нептун са встрани от линията, близо до която са петте планети и Слънцето. Галактичният център наистина не е далече от тази линия, но няма никаква физическа причина да очакваме, че това ще окаже някакво влияние върху нашата планета. Разстоянието до него е твърде голямо дори за космическите мащаби – светлината го изминава за около 30 000 години.

Някои апокалиптични страхове, свързани с астрономически събития, имат реални основания. Такива са заплахите от срещи с комети и астероиди. През 1910 г. се предполагало, че цианид от опашката на Халеевата комета ще отрови земната атмосфера. „Срещата" обаче приключила без опасни последствия, ако не се брои паниката. Паника имаше и през 1994 г. Тогава 21 парчета от ядрото на разпадналата се комета Шумейкър-Леви влетяха с огромна скорост в атмосферата на Юпитер. Фотографиите показаха, че засегнатата област е по-голяма по площ от Земята. Въпреки някои очаквания, върху нашата планета това не оказа никакво влияние.

През 1997 г. опасения предизвика споменатата комета Хейл-Боп, но и тя не донесе катаклизъм.

Напоследък много популярна е откритата към края на 2010 г. комета Еленин, зад която се криела армада извънземни кораби. Това спада към теорията на конспирациите, но все пак нежелани „срещи" не са изключени. На 27 юни 2011 г. неголемият астероид 2011 MD прелетя на нищожните 12 000 км. Затова астрономите следят внимателно опасните небесни тела. Засега и българските астрономи участват – на среща с  премиера директорът на Националната обсерватория успя да уреди финансирането до края на 2011 г. А това е важно: с проведените в обсерваторията през септември и октомври 25 наблюдения на астероида 2011 SM176 беше определена неговата орбита.

През 2012 г. не се очертава астероидна заплаха за Земята, въпреки че само през декември покрай нашата планета ще преминат седем от следените потенциално опасни астероиди. Дори и най-малкото разстояние обаче (до 2009 BS5) е повече от 3 000 000 км. Има и други опасности, които дебнат от Космоса – например избухване на свръхнова звезда в относителна близост до Слънцето. По принцип това може да се случи и гама-лъчите сериозно биха застрашили живота на Земята. Такова избухване обаче не е „насрочено" за 2012 г., защото неговото прогнозиране е невъзможно.

Между предстоящите астрономически събития най-основателно е безпокойството от по-особения максимум на слънчевата активност, който ще настъпи през 2012 или 2013 г. (за разлика от затъмненията, „настроението" на Слънцето не може да се прогнозира с точност.) Този максимум ще бъде на фона на дълготрайно понижаване на слънчевата активност. Затова се очаква нейните прояви да бъдат редки, но за сметка на това – много силни. Възможно е Слънцето да „изстреля" свръхмощни потоци от високоенергетични частици. Ако Земята се окаже на пътя им, това би имало тежки последици за изкуствените спътници (съответно за комуникациите). Магнитните бури пък ще бъдат сериозна опасност за хората със здравословни проблеми. Все пак вероятността такъв мощен поток да „уцели" нашата планета е много малка – в космически мащаби Земята е една прашинка на 150 млн. км от Слънцето.

Намалената слънчева активност обаче може да предизвика изменения в климата и вместо пред „глобално затопляне" още през втората половина на ХХІ в. човечеството да се окаже пред малък ледников период (за този риск също можете да намерите повече – в брой 3/2009 г.).  Тревоги пораждат и по-земни проблеми – например промените в магнитното поле. Те обаче са твърде бавни и не само през 2012 г., но и в близките столетия не ни заплашва обръщане на полюсите. Да се твърди, че това може да се случи в рамките на  ден или дори на година, е, меко казано, несериозно.

И така, няма астрономически индикации за глобална катастрофа през 2012 г. За успокоение на тези, които вярват в астрологията – и тя не предвижда такова събитие. Независимо от това бизнесът със скривалища и капсули, които да осигурят преживяването на всякакъв катаклизъм, се разраства. Какво пък, те някой ден може и да свършат работа. Защото недрата на нашата планета крият заплахи.  Живеем върху огнена топка, покрита с тънка кора. В нея възникват напрежения, които предизвикват земетресения. Обезпокоително е, че техният брой значително нарасна в последните десетилетия. Все пак това са локални катастрофи.

На Земята обаче има няколко „спящи" супервулкана, чието изригване би довело не само до огромни преки жертви и разрушения, но и до многогодишна вулканична зима. Такъв супервулкан с размери на кратера стотици квадратни километри се намира в Националния парк на САЩ Йелоустоун. За последен път е изригнал преди 640 000 години, а кога ще натрупа енергия за нов взрив, не може да се предвиди със сигурност.

И ТАКА:
 
В заключение можем да кажем, че глобални катастрофи на нашата планета са се случвали. На легендите за потъналите континенти Лемурия и Атлантида, за потопа и Фаетон може и да не вярваме, но някакъв реален катаклизъм е имало още преди 1 милион години. ДНК изследвания показват, че всички ние сме наследници на останалите живи, които са били не повече от 26 000 души.

Подобни са последствията от изригването на супервулкана Тоба на индонезийския остров Суматра. Преди около 70 000 години Тоба изхвърлил в атмосферата стотици кубични километри пепел, която предизвикала вулканична зима с продължителност поне 1000 години. Едва около 15 000 души преживели катастрофата, но все пак човечеството оцеляло.

Възможно е подобни събития да има и в бъдеще. Но през 2012 г., и то точно в деня на зимното слънцестоене, няма причини да очакваме края на света. Освен ако сами не го предизвикаме. Това обаче е друга тема.