Като една човешка длан

Д-р Славчев не е само живата история на незабравимото списание „Космос". Не е само създателят на култовия инспектор Стрезов и учителят за всички нас от Списание 8. Той е и ерудираният автор, който винаги може да ви поведе по пътя на уж познати теми като паметта на растенията, усещанията на животните, хипнозата и с неповторим стил и невероятни факти да ви покаже колко много още си струва да се узнае...

Не, не си представяйте как възрастната мургава женица упорито ви гони с уверението, че на ръката ви е изписано всичко и само трябва да бъде разчетено. Всъщност последното наистина се оказва вярно, но надали най-добро решение е да оставите разчитането именно на нея. На следващите страници ние ви даваме един различен пътеводител към собствената ви ръка. Ще се заровим в хилядолетната история на хиромантията, за да намерим безброй любопитни примери, показващи, че невинаги трябва да се отнасяме с лека ръка към... ръцете си. След като се убедите, че нещата не са случайни, ще научите и кои са основните знания, записани в линиите и хълмчетата на дланта. После даваме думата на медицината – добрият лекар може да започне да събира информация още от ръкостискането. И за финал: какво казват линиите по ръцете на четирима политици?

Огледало на живота и смъртта

Моето първо запознаване с хиромантията стана случайно. Гостувах за два-три дни в дома на приятел в малък крайдунавски град. И в една тиха есенна вечер стоях на портата на градината, чаках домакина и гледах залеза над реката. От горичката отсреща излязоха две циганки, едната – възрастна, другата – млада. Наближиха, поздравихме се, както е редно в малките патриархални градове, отминаха. Но след няколко крачки възрастната се спря. Върна се, застана пред мен и каза: „Я си дай ръката, синко! Да я видя!".

Нямам пари в себе си! – рекох. Всъщност не ми се искаше да ми гледат.

- Аз за пари не гледам! – отвърна циганката. – Я дай, дай си ръката! 

Стана ми интересно, подадох ръка. Циганката загледа дланта, после засрича:

- Све...све...свето... 

Пусна ръката и каза ядно:

- Много ти дълго името, бе! Толкова мога, айде...

И добави на цигански нещо, което явно не беше за казване в доброто общество. Аз се засмях, а тя си тръгна ядосана. 

Бях сигурен, че съм станал обект на мошеничество. Може и така да беше. Но след това започнах да размислям. Каква беше вероятността за измама? Не бях идвал досега в града, откъде можеше да ме познава? И не поиска пари… Направих и някои справки за хиромантията. Ставаше ми все по-интересно. Спомних си нашия изключителен диагностик професор Стоян Киркович, който ни казваше:

- Колеги, още когато се ръкувате с болния, трябва да му поставите диагнозата! 

И все повече стигах до убеждението, че древното умение да се гледа на ръка има доста основания. И че съвсем не съм първият, който стига до това убеждение.

 

ПЪРВИТЕ ХИРОМАНТИ

Навярно още в пещерите е било, когато човекът се е вгледал с любопитство в ръката си. Вгледал се е, защото е разбирал, че ръката ни отличава от животните, че тя определя живота и смъртта. 

Първите хироманти се появили в източните цивилизации. Връзката между ръката и болестите е описана в най-древния китайски лечебник „Пен и сао" отпреди 5000 години. За гадания  по ръцете говорят ведите на древна Индия отпреди 3000 години. Философът Питагор около 550 години пр.н.е. твърдял, че линиите по човешката длан не са случайни, те се нанасят там от боговете. Защото още от зараждането си хиромантията била свещена наука. Специални жреци – хироманти, имало в Древния Египет, Вавилон, Елада, Рим. Дори  названието „хиромантия" е елинско – от „хеир" – ръка, и „мантейя" – гадание. Аристотел също е писал за хиромантията и показал на своя ученик Александър, великия пълководец, как да разпознава по ръката характера на враговете си. Как ли ги е разпознавал…

Историята на тази прелюбопитна тема, гледната точка на медицината и науката, както и линиите по ръцете на четирима политически лидери можете да намерите само във Февруарския брой на Списание 8.