Любопитно8 май 2010

Kосмически послания в цветове

Един от най-големите световни аукциони за изкуство харесва картините на Цветанка Маринова

Тя не е типичен художник. Не е завършила академия, никой не я е учил да борави с цветове и форми, но това не спира лондонски галеристи да излагат и продават платната й. В тях са закодирани енергийни структури, които оказват положително влияние не само върху емоциите, но и върху цялостното състояние на хората, които ги гледат.

Всичко започва преди около 13 години. Дотогава Цветанка работи като синоптик и няма особени, дори никакви влечения към изкуството. Тежка болест я поваля на легло и в продължение на много месеци има почти постоянна температура от 39° С. Като по чудо оцелява. Щастлива от факта, че най-накрая здравето є отново се е завърнало, Цветанка не подозира какво я очаква.

Един ден, докато е у дома си,

силен импулс я кара да грабне единствените подръчни материали за рисуване

– бял чаршаф и флумастери. Самата Цветанка не вярва на очите си – от ръцете є се появяват красиви образи. Скоро се оказва, че случилото се въобще не е случайно. От този миг вдъхновението никога не напуска бившата метеороложка и скоро тя започва да твори върху истински платна с маслени бои. Картините прави на един дъх. Те се появяват като образ по време на самото рисуване. За около 30-40 минути ползва боите, без да може да спре, а накрая пред нея има почти завършено произведение с ясно духовно послание.

Изненадите не спират дотук. След един от поредните приливи на вдъхновение Цветанка осъзнава, че е създала продължение на една от по-ранните си картини - „Градините на Семирамида". Занася новото еднометрово платно до вече готовото. Учудването и на нея, и на гостуващата є приятелка е неописуемо, когато

всички линии от двете пасват като части от пъзел, макар да са рисувани съвсем отделно

Скоро след това по същия необясним начин се появява и третото платно, което завършва цикъла на висящите градини. Оттук насетне се зареждат още от енергийните триптихи – „Храмът на Соломон" и още две от мистичните градини на Вавилон.

Постепенно авторката започва да рисува и върху плат с акварел и текстилни бои. Изработва

енергийно въздействащи шалове от естествена коприна и килимчета за медитация

В техните краски изплуват образи, които влияят върху състоянието на използващия ги човек.

За да си обясни случващото се с нея, Цветанка започва да навлиза в сферата на духовното. Но след няколко разочарования от твърде ускорения и недотам ефективен подход на съвременните курсове, тя решава да по-търси знание от извора.

Заминава за Индия и посещава ашрама на Сай Баба в гр. Путапарти. След поредица от духовни случки и откровения, авторката се завръща в България, заредена с нова доза вдъхновение.

Цветанка организира две самостоятелни изложби в столицата – в Руския културно-информационен център и в музея „Земята и хората". През 2002 г. тя изпраща снимки на картините си до 25 лондонски галерии. Получава отговор от 15, но се спира на една и

скоро участието є в европейската столица е уредено

За да заминат за представянето, 6-те картини трябвало първо да получат печат за износ. Натоварват ги в кола, като 3 от тях завързват върху капака. Но пътувайки по столичното „Цариградско шосе", изведнъж те се изхлузват и падат върху асфалта. Движещите се по булеварда коли минават през тях. Цветанка само казва на спътниците си: „Просто ги махнете оттам и ги изхвърлете." Но вдигайки ги от шосето, виждат, че картините са напълно невредими. Единствените поражения от произшествието са следите от гуми на автомобилите на гърба на едното платно и почти незабележимо - в ъгъла на друго.

Така 6-те творби заминават за Лондон

Изложбата е организирана в галерия Old Fire Station от Perdurabo Art в две части. На първото откриване авторите не могат да присъстват, а единствено търговци и потенциални купувачи. Последвала и светска премиера, на която вече са гости, приятели и журналисти. Скоро 4 от 6-те изложени картини са продадени, а останалите 2 Цветанка подарява. Галеристите са изумени от картините є - замерени чрез методите на радиестезията, показват 100% позитивно въздействие.

През дните, докато трае изложбата, Цветанка и придружаващата я приятелка отсядат при позната българка с английски паспорт. Тъй като имат много свободно време, го използват, за да обикалят галерии.

Спират и пред сграда, в която са изложени образци на старинно индийско изкуство. На входа ги посреща чернокож усмихнат мъж в костюм и ги въвежда в залата. На излизане някой хваща Цветанка за ръката. Стресната, тя се обръща и вижда същия мъж, който я изпраща с думите:

„Мадам, вие непременно трябва да се върнете в неделя"

Недоумяваща, тя отвръща, че няма повече работа на това място и си тръгва.

В края на седмицата двете българки молят домакинята си да ги заведе някъде, за да разпуснат. На път към избрания лондонски бар, тя незнайно защо спира пред същата галерия с индийско изкуство. На входа отново ги посреща същият чернокож служител с думите: „Мадам, вие дойдохте!" Оказва се, че това е сградата на

една от най-големите световни аукционни къщи за изкуство и антики „Сотби'с"

В консервативна Англия и особено в големи компании като „Сотби'с" на служителите е напълно забранено да разговарят с клиенти и посетители. Затова никой не вярва на Цветанка и приятелките є за случилото се. Докато жените не се прибират в България.

Седмица след завръщането си художничката получава писмо от галеристите, организирали изложбата є. Съобщават є, че именно „Сотби'с" са били сред търговците, присъствали на първото откриване. Те харесали някои от картините є и искали да ги включат в един от каталозите си за идната година.

Такава е одисеята на самоуката художничка, достигнала до европейските галерии, предлагайки на света своите енергийни послания в цветове.