„Това съм аз, точно преди 25 години. Останалите снимки на следите пък са направени от мен. Тогава се боях да проследя накъде водят, но днес съм решен да намеря Мечия човек", казва Веселин Дурчев. Докато говори, мъжът показва снимките, публикувани в януарския брой на Списание 8 - темата „Мечият човек".
„Явно е въпрос на съдба, че когато стане дума за загадъчните следи, това винаги стига до мен", започва разказа си 55-годишният мъж. Той се свърза със Списание 8 след излизането на материала по темата и пожела да разкаже описаната от д-р Светослав Славчев история от собствената си гледна точка. Макар вече 8 години да живее в Канада, научил за публикацията от позната, на която бил разказвал историята си. Същото се случило и преди години, когато излязъл друг материал на д-р Славчев по темата в тогавашния в. „Живец".
Веселин Дурчев днес
Когато за първи път занесъл снимките в „Космос" мъжът имал лична причина да поиска да остане анонимен, но днес
стои зад разказа с името и лицето си
Въпреки че всичко се е случило преди четвърт век, то още е непокътнато в спомените му. „Нито за миг не съм забравил историята. Беше месец март 1985 г.", връща се назад Дурчев. Той бил на едноседмична почивка в един от по-малко известните родопски курорти. Заедно със своя позната мъжът излязъл на разходка край близкия язовир. Отначало вървели по пътя, но после той решил да се отклони и да походи в гората край асфалта. Наоколо имало
малко сняг, който съвсем скоро щял напълно да се стопи
Той бил сравнително плитък и доста твърд – и в планината вече се усещали първите ноти на пролетта.
Не щеш ли, както си вървял, мъжът погледнал в краката си и съзрял в твърдия сняг загадъчните следи. Идвали от язовира и отивали нагоре, към планината. Дурчев веднага започнал да снима. „Доста хора след това ме питаха как така съм се сетил да си нося фотоапарат. Ами какво по-естествено, щом съм тръгнал на разходка?!", казва Дурчев. Хрумнало му също да заснеме и следа от собствените си обувки, както и да помоли познатата си да снима него до стъпките, така че да има представа за мащаба.
Това, което особено го впечатлило, е, че стъпките са в една и съща ос.
„В онзи момент обаче се уплаших
Каквото и да е било това същество, бяхме двама души сами в планината, без абсолютно никаква защита, дори и нож." Затова мъжът не се осмелил да проследи стъпките, а двамата побързали да тръгнат обратно към курорта. Там разказали за необичайната среща на местните хора. Те не реагирали, вероятно защото по тези места подобна среща съвсем не се случвала за първи път.
Веселин успял да разбере, че нагоре в планината, към която водели стъпките, се намира пещера, в която целогодишно се задържа лед. Това го накарало да помисли, че именно там се крие Мечия човек. По-късно обаче съдбата го отвела в съвсем други посоки и той
така и не се върнал на мястото, където открил мистериозните стъпки
Показал обаче снимките на приятели ловци и те били категорични, че не става дума за стъпки от мечка, които добре познавали.
Мъжът също така не вярва следите да са фалшификат, направен на шега, тъй като
били далече от традиционните туристически места
Ако е така, по-логично би било да се открият близо до селището, където минават много хора, а не в далечна местност, и то над пътя. Продължението на историята вече написахме – мъжът потърсил съдействие в списание „Космос", откъдето изпратили снимките в Института по криминалистика. „Оставих ги на бюрото и щом ги видяха, журналистите се хванаха за главите с думите „Това е снежен човек..." След като излязла експертизата обаче, случаят потънал, тъй като станало ясно, че не е желателно за него да се пише и говори повече.
И всичко приключва дотук... или поне за следващите години, докато темата не вижда отново бял свят на страниците на Списание 8. „Аз съм вярващ човек и се опитвам да разчитам знаците, които се дават отгоре. След като историята се възобнови, си казах, че това не е случайно."
Веселин е решен този път да стигне докрай в търсенето. Според него е време да се организира научна експедиция в областта, където са открити стъпките. Може да се разговаря и с местните хора, които да допълнят картината с разказите си. Дурчев е амбициран, ако учените не откликнат,
да осъществи експедицията със собствени средства
Веселин не иска точното местоположение на стъпките да се публикува, за да не тръгне куцо и сакато да търси създанието с комерсиална цел, което той определено не желае. Освен това го плаши рискът да се навреди на съществото, ако то наистина все още е в региона. Категоричен е, че ще каже мястото само при истински научен интерес.
Вече 8 години Веселин Дурчев живее в канадския град Монреал и продължава, както и в България, да се занимава с инструменти и строителни облицовки. Днес на визитката първото му име е заменено с по-звучното и за англоезичните, и за франкофоните в Канада Винсент. Той обаче не пропуска поне два пъти годишно да гостува в България. Споделя, че не харесва много от нещата в северноамериканската държава и прави планове да се върне за постоянно у нас.
Според Дурчев в Канада непрекъснато се пишело по теми като Мечия човек. Имали дружество за събиране на всякаква информация за саскуоч, каквото е местното название на загадъчното същество. „Ако не си затваряме очите, Мечия човек може да привлече в България много туристи от цял свят.
Аз лично вярвам, че Мечия човек съществува",
казва мъжът. И е сигурен, че ако подходим отговорно, един ден можем да имаме сериозни доказателства за това. А дотогава всеки може да търси истината за себе си.