Забравените

Темата за суперхраните и особено за диворастящите предизвика огромен интерес сред нашата аудитория, а и далеч извън нея. За това ви предлагаме още по темата. Дължим го на Калин Митов, когото познавате от страниците на Списание 8 - заедно с приятелката си Дани Данчева той сподели своя опит и познания за здравословното хранене и суперхраните. Този път Калин е споделил още повече за диворастящите ядливи, които даостите наричат "забравените". Още полезни статии за здравословното и природно хранене и земеделие можете да намерите на блога на Дани и Калин.

Имало е времена , в  които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според  даосите човекът започнал да отглежда храна, която храни паразитите в неговото тяло, но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса  на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат  „забравените".

 

Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра, която носи моментно удовлетворение последвано от  дълги часове на физически, емоционален и психически спад. Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост". В следствие на деминерализация на тялото  човек  работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност (ако въобще могат да се сравняват) от диворастящите. С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там  където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения, каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат. Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите, дори поляните в градските паркове са пълни с места, където е трудно да не газиш върху храна.

Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо - зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под  повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества  които се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда, понякога и след месеци. Например глухарчетата ядени през пролетта  могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната  ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни.

Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. В 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад. Често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени. Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.

Когато човек се храни емоционално, той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти - кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.

Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след  едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.

В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго, докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада, ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно  стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.

 

Още нещо, което прави тези растения толкова ценни, е техният детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те стимулират черния дроб, на който му се налага да се справя с огромно количество токсини, обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.

Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната  система, което я прави много ефикасна срещу вируси, бактерии, гъбички, ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва, че те са любимата храна на най-развитите човешки същества - йогини, даоси, будистки монаси, есеи.

Лесно е да ги включим в менюто си - сокове, шейкове, салати, основни, десерти, а и там където растат е по-освежаващо от магазините за „хранителни стоки". Всичко, което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак!