Баба Марта не е баба!

И така... Баба Марта някога българите са я посрещали по сватбарски, сиреч както са посрещали булка – покриват, забулват къщите, размятат червеното сватбарско знаме. В това посрещане има нещо, което се крие в поговорката „Нова булка – нов късмет!" Но щом я посрещат, това означава, че идва от някъде. Това нейно идване е триумфално, то е завръщане на победителка... За да разберем тези отивания и завръщания на фолклорната Баба Марта, ще припомня, че фолклорното време е циклично за разлика от нашето време, което май е линейно. 

„Завръщането" е фолклорна метафора на „раждането", а „отиването" – на смъртта, но смъртта, разбирана като път към „раждането". Посрещането на Баба Марта с развети червени черги по стрехите е знак, че Баба Марта е била и се е завърнала, станала е нова.

Но защо баба?

Както разказва фолклорният мит, Баба Марта не обича стариците. Не ги обича, защото те са нейното било, а обича девойките, защото те са нейното ново ставане. В таксономията на семейно-родовите отношения те са нейни двойници дъщери. И именно Баба Марта като дъщеря сама на себе си, една явна патриархална редакция на митологичното материнство, се връща готова за сватба и я посрещат като булка. Зад образа на фолклорната Баба Марта всъщност се крие великата богиня майка.

Триумфалното посрещане-завръщане на Баба Марта е синтезирало архаичните и средновековни значения на образа и ги е разгънало в единна последователност от обичаи и обредни практики. От една страна, те разказват за отношението между обществото и природата, а от друга – за отношенията между индивидите в обществото. И затова в мартенската обредност ще срещнем образа веднъж като фолклорната майка земя и нейната възродена ипостас – дъщерята, и втори път – в същия този сюжет, но редактиран, или адаптиран към патриархалността,  вече става дума за сватба, а това ще рече епическо действие. Оттук и темата за счупените гърнета, за мартениците, за девойките, които са бели и червени като мартеница, защото могат да станат булки. А това ще рече, 

че могат да се забулят, да станат непознаваеми 

– и съответно може да се появи героят, юнакът, който ще ги познае, ще ги направи законни съпруги. 

По-късно фолклорното християнство щe се вплете в този сюжет с мотива за ухапването от змия. Това е същата онази змия, която подучва Ева да отхапе от райската ябълка, ухапване, равнозначно на залюбването от змей, което в нравствените предписания на Великите пости се изразява в табуирания полов живот, от една страна, а от друга – в девствеността на булката в първата брачна нощ, когато ще бъде позната от  своя герой съпруг. Белегът за нейната чест е кървавото петно върху бялото платно. Това не е ли мартеница? 

Фолклорната ни Баба Марта е нашенската редакция на митичната Деметра. Баба Марта ту се смее, ту плаче. Този фолклорен образ е синтез на митологичното материнство, на несмеещата се, на сърдитата, на сушавата, на неплодната майка земя – и на смеещата се, на веселата, на плодната майка земя. Оттук и същността на усуканите бяла и червена вълна в мартеница, 

българският фолклорен вариант на ян и ин, 

чиято семиотика можем да проследим във всички обредни практики, където бялото се превръща в червено – от мартеницата до боядисването на великденското червено яйце, където бялото е със значение девственост, „смърт", а оплождащата сила на червеното му дава живот...

В криптофолклора ни, в блажния ни фолклор има мит, разказваш също, разбира се, като пародира, мита за смеха и плача на Баба Марта. Баба Марта ту се смеела и ту плачела, защото февруари бил къс (28 дни), а на април бил мек... климатът.  

По юлианския календар Първа Марта (1.03.) е била началото на църковната Нова година, която по смисъл е свързана с темата за Пасхата. В архаичния пласт на фолклорната ни култура денят е свързан с мита за Баба Марта.

Фолклорната Баба Марта „се посреща с радост и в знак на тая радост по къщите гуждат червено или друга червена материя, или пък червена материя навързват на прът и го изправят под стряхата. Туй червено платно трябва да се размята, за да се разсмее Баба Марта и да пече слънце... Червените парцали по стрехите или покривите стоят до Младенци (9.03.)... Бабичките тоя ден не излизат рано, за да не срещнат Баба Марта – тя щяла да бъде сърдита, а времето лошо. Добре е да я срещнат момичета, за да е топло и добро времето... Заранта чупят гърнета и всякакви пръстени съдове, в които се е държал огън... Подшива се долното краище на дрехата с чер конец, за да бъдат зашити устата на змиите... На децата връзват мартеници. Мартеница е усукан бял и червен конец, който се връзва на дясната ръка на всяко дете, на мома и на булка..." (Д. Маринов, 1914 г.)