За истинските фенове на Списание 8 нотафилът Костадин Христов не се нуждае от представяне. Във всеки брой той изважда на бял свят непознати истории, скривани факти и любопитни случки, свързани със света на парите. Увлекателният стил и професионалният поглед, с които той изпълва материалите си, ни накараха заедно да поставим едно ново начало. Първата книга, която издава „Клуб 8", е именно негова - „Кога затрака револверот". Вечe можете да я намерите в големите книжарници, както и в редакцията и на сайта на Списание 8 - www.spisanie8.bg. Тя представя непознатото от борбата за свобода на българите в Македония и Одринско, извадено от извора на документите, от гледна точка на бонистиката (наука за историята на финансовите документи).
- Г-н Христов, името ви звучи като на войвода от македонския край – това ли ви накара да се захванете с темата?
- Не, родът ми няма нищо общо с Македония. Всичко започна преди 15 г. На една среща в хотел „Родина" се сдобих с първата си оригинална разписка от онова време - за 10 лева сребро за свободата на Македония. След това интересът ми към темата се увеличи, защото дори от учебниците по история много трудно можеш да разбереш македоно-одринското освободително движение, камо ли финансовата му страна. Какво е Вътрешната македоно-одринска революционна организация, какво е Върховен македоно-одрински комитет, ВМРО след Първата световна война? Какви са благотворителните организации, дружества и братства в Македония? В нашата литература е писано за всичко по тези въпроси освен за паричния. А на мен това ми е слабостта. Започнах да издирвам разписки, облигации, всякакви финансови документи, свързани с революционното движение, и освен че направих хубава колекция, се случи и тази книга.
- Като чуе бонистика, човек си представя скучни, чиновнически неща, а заглавието на книгата е доста „бойно". Къде е пресечната точка?
- Това са парите. Революция се прави с пари, а набирането им не става винаги по доброволния начин.
- А как?
- Често със „затракване на револверот". Пред опасността да те „лапне месечината" хората са склонявали да се разделят с част от имането си.
- За кого е интересна книгата?
- За всички, които се интересуват от темата за македоно-одринското освободително движение. За колекционерите, които познават бонистиката. Документи, подобни на тези, включени в книгата, са патент още от времето на Българския централен революционен комитет. Васил Левски също си е служил с подобни методи и е раздавал разписки. Това нашите сънародници от Македония и Одринско не са го измислили.
Книгата ще е интересна за всички, които обичат историята – особено за хората, които са чули нещо за македонските работи, но не са много наясно с тях. Тя дава отговор и на друг въпрос. Защо, при положение, че България е направила толкова много за хората в днешна Македония и продължава да го прави с издаването на български лични карти, с възможност за образование и реализация, се отвръща с такава неблагодарност.
- Как събрахте всички тези документи, някои от които се представят за първи път?
- Няма град, в който да съм бил и да не съм влязъл в антикварния магазин. Там намирам и колеги, които се занимават с колекциониране на банкноти и монети и те много ми помагат. Източник на такива материали са и аукционите по света. Удоволствието е доста солено - документът от корицата например струва 1000 евро. Набирам сведения и от архивите на наследници. Правнукът на войводата Лазар Поптрайков например много ми помогна.
- Има ли в книгата неща, които не могат да бъдат видени другаде?
- Повечето са такива. С годините документите, особено тези на ВМОРО до Илинденското въстание, са унищожавани от страх да не попаднат в ръцете на османските власти. Запазени са документи за членски внос, писма, стенографски записки от конгреси, но финансови документи могат да се видят много трудно, тъй като това е тъмната страна на революционното движение. Не е било желателно да се оставят следи, въпреки че е водена сравнително добра отчетност.
- Част от материалите разкриват наистина тъмна страна – например как по времето на Борис Сарафов парите за каузата са били събирани насилствено...
- Да, автентичните документи го показват - наистина така е било. Бежанците от Македония и Одринско са били бедни хора. В началото всичко е било идеализирано, ВМОРО действа на територията на Отоманската империя, но след това отношението се променя – след разцеплението, след Илинденско-преображенското въстание, след официалната позиция на българската държава и хитрата политика на Фердинанд, който не иска да си разваля отношенията с руския цар и съседите.