На 14 г. Алекс Орбито изправя на крака инвалид

Алекс Орбито е роден през 1940 г. във Филипините – бедна страна, където местните трудно си позволяват услугите на медицината и вероятно затова никога не прекъсват древните си духовни и лечителски традиции. Алекс израства в семейство на лечители, където „чудото" е по-скоро ежедневие. От малък присъства на сеансите на майка си и други лечители. Учи основни духовни принципи от брат си Руперто, който често медитира прав и неподвижен на върха на дърво. Брат му Еусташио пък умее да прави „енергийни инжекции", като насочва показалец към уморен или болен човек, за да му прелее сила. Алекс е най-малкият от 12 деца. Първоначално не искал да се занимава с лечение. Майка му Лина обаче била категорична, че някой ден той ще е най-силният лечител от семейството.

На 9 години Алекс преживява първото си лично „паранормално" явление. Докато помага на сестра си Олин в оризовото поле, започва толкова силно земетресение, че Алекс не може да се задържи изправен. Силно уплашен, той започва да крещи: „Господи, помогни ни!" В този момент от облаците към него се стрелва едно светлинно кълбо, удря го по главата и той пада по гръб. Сестра му надава панически писък при вида на изправената му коса и очите му, които „изведнъж се превърнали в очи на старец".

След това преживяване Алекс започва да сънува повтарящи се сънища. В някои от тях той лекува върволици от хора, в други проповядва, но един сън е по-особен и се повтаря най-често. В него той се разхожда сред красива страна с тучни поляни, бели плажове и много цветове и хармония. Насред тази земя има висока планина, в която живее мъдрец, облечен в бяло, с дълга бяла коса и брада като бяла коприна. Алекс стои дълго, седнал в краката му, и слуша дълбокия му глас.

Момчето не отдава особено значение на тези сънища до момента, когато на 14 години сънува, че покрай къщата им минават хора, носещи парализиран човек. Той се доближава до носилката и подканва жената, която лежи в нея, да се помоли заедно с него. След това докосва краката є, казва є да се изправи и тя прохожда.

Няколко дни по-късно, докато закусва на верандата, пристига момче от далечен квартал: „Майка ми е парализирана от 10 години. Снощи тя сънува, че ти ще я излекуваш. Моля те, ела!" Без да се бавят, Алекс и майка му отиват до къщата на жената, която започва да плаче при вида му и прошепва: „Да, точно теб сънувах." Алекс чувства силно състрадание към жената. Той взема шишенце с кокосово масло и няколко минути масажира краката є, докато сълзите му тихо се стичат по лицето. След това хваща ръцете є и є помага да се изправи. Жената прохожда пред удивените погледи на сина си и майката на Алекс.

Този епизод поставя началото на лечителския живот на Алекс. Следват 3 тежки години. Хората не спират да го търсят, но в замяна получава само благодарности и... яйца. Много често се държат с него унизително и подигравателно. Един ден го вземат с джип и го откарват на 8 км от вкъщи, за да лекува възрастна жена. След като приключва, му благодарят и го оставят на улицата - да си ходи пеша под поройния дъжд.

По това време Алекс е младеж, пълен с желание за приключения и забава. Лечителският живот откровено не му харесва и той бяга на север, без да предупреди никого. През следващите 3 години обикаля почти цялата страна. Работи като шофьор на автобус, продавач на вестници, фотограф.

Забавлява се с приятели, музика и танци. Чувства се свободен и дори щастлив, докато един ден не обират фотографското студио в град Каяган, в което работи. Арестуват го в дискотеката и го пращат директно в затвора без обяснения. Прекарва дълги дни затворен в килия. От отчаяние започва отново да се моли. Тогава чува много ясен глас, който му казва, че скоро ще бъде свободен, но трябва да се върне у дома и да лекува. На следващия ден истинският крадец си признава престъплението и Алекс е освободен. Бързо забравя за обещанието си и решава да замине за град Роксас. Там обаче се разболява от непозната треска и започва да губи сили, не може да се движи. Гласът отново се появява и му казва, че няма да се излекува, ако не се върне в родния си град. Алекс, макар и много слаб, тръгва за вкъщи. Още по пътя започва да се чувства по-добре. Когато прекрачва прага на дома си, е напълно оздравял.

Новината за завръщането му се разпространява като горски пожар и той отново е затрупан от работа. Отношението на хората не се променя особено, но този път той го приема безусловно.

Един ден го викат в далечен квартал да лекува жена с проблеми в коремната област. Както обикновено, той изпада в дълбок транс и оставя пръстите му сами да се движат по тялото на пациента. В един момент обаче усеща топла течност... Поглежда ръцете си и вижда, че са влезли до половината в тялото на жената?! Алекс изпада в паника. Поглежда лицето є – а тя лежи неподвижно и не издава никакви признаци на болка. „Сигурно е умряла", мисли си той и извиква: „Господи, помогни ми!" Започва да се моли интензивно и обещава, че занапред ще бъде много по-внимателен. За негова изненада, когато поглежда отново корема на жената, там няма и следа от рана. Споделя случилото се с майка си, а тя го уверява, че има лечители, които проникват в тялото по този начин.

Алекс обаче е много уплашен. В следващите 3 години той  полага неимоверни усилия да не позволи подобен инцидент. Но семето на разбирането е посято в съзнанието му и той не спира да си задава въпроса какво се е случило и как е възможно.

Един ден решава да експериментира върху себе си. Седнал на верандата на къщата си, той започва да масажира корема си. Пръстите му съвсем естествено проникват в тялото му и той наблюдава усещанията. Всичко е наред до момента, в който си спомня, че няма никаква идея как да излезе от тази ситуация. Отново надава панически вик и майка му се притичва на помощ. Тя налага раната с лапа от билки и му вдъхва увереност, че всичко е наред. До няколко дни раната се затваря, оставяйки белег след себе си, който и днес може да се види върху корема на лечителя.

Макар и не напълно успешен, експериментът дава на Алекс отговорите, които търси. От този момент той се доверява напълно на силата, която го води. Оставя ръцете си свободни и започва да прави това, което по-късно учените ще нарекат психични операции...



Освен с лечение Алекс Орбито се занимава активно с хуманитарна дейност. Основава „Фондация  за духовна помощ", която финансира строежа на сгради за обществено ползване, отпуска средства за стипендии на ученици и студенти в гимназии, колежи и университети, раздава храна и дрехи в няколко крайно нуждаещи се района в Куяпо и Пангасинан.

По инициатива на Алекс Орбито холандската фондация Fred започва да кредитира крайно бедни хора в отдалечения и беден район Нагкуларан, където лечителят е роден...

Благодарение на Алекс Орбито във Филипините са изградени две уникални съоръжения - Пирамидата на Азия и Пирамидата на светлината. Това са мощни енергийни центрове, чиято цел е да хармонизират енергиите на хората и на самата Земя.

За своята дълбоко хуманитарна дейност през 1985 г. Алекс Орбито е награден със званието доктор хонорис кауза от световен конгрес към ООН, а през 2000 г. - с престижната филипинска награда „Хосе Ризал".

В следващото видео може да видите интервю с лечителя, дадено миналата година за международното списание Nexus.