ЛюбопитноМихаела Ценкова / 14 септември 2015

Светлина на платното

Художничката Милена Владимирова подари 5 картини за каузата „Човек на вярата“

Причината да се запознаем с художничката Милена Владимирова е лечителят Алекс Орбито. След като научава за него от септемврийския брой на Списание 8 от 2012 г., тя решава да се срещне с лечителя. Алекс успява да ѝ помогне срещу неприятен здравословен проблем. Затова и лъчезарната художничка бе сред първите ентусиасти, свързали се с нас с желанието да помогнат на кампанията за дофинансиране на филмовия проект „Човек на вярата". Милена дари 5 от своите графики за каузата:

1 / 5

(Ще ги дадем като допълнителен бонус на петима дарители, които ни подкрепят с определена сума и заявят желание да ги получат. Правилата ще намерите тук.)

Щом се обърнахме към нея с молба да ни разкаже малко повече за себе си, тя скромно отговори, че предпочита изкуството ѝ да говори вместо нея. Желанието ѝ да помогне за нашето начинание беше водещо и въпреки че не искаше да става център на внимание, ни прие в дома си, който е и нейно ателие.

Това, което обединява всички разнообразни начинания на Милена, е светлината, тя е основната събирателна точка на творчеството ѝ. Светлината като символ на съзнанието, енергията, основа на материята, универсално представяща живота и мъдростта. Нейните произведения съчетават традиционните техники на графиката, към които обаче Милена е добавила и нещо ново, нещо от себе си. Дала им е възможността да се разкрият напълно, като нежно ги е дарила със светлина...

Художничката разтваря папките с произведенията си и ателието неусетно се превръща в импровизирана изложбена зала, в която танцуват цветове и светлини... Вниманието ни привлича красиво и светещо пано на стената, което внезапно изгасва, сякаш усетило насочения към себе си обектив. Само след секунди от стената отново нежно засиява в оранжево „шри янтра мандала". Милена разказва, че за този проект е използвала специална пластмаса, която има матиращ ефект, така че не отразява допълнително светлина. Това е един от най-често използваните методи на работа на художничката – тя гравира стъкло или плексиглас по специален начин, после ги обвива в цветен воал от светлина.

Симпатичната авторка държи на детайла и това можем да разберем веднага, щом тя заговори за материалите, с които работи. Те не са просто средство, а обрисуват концепциите на художничката за света и природата, за уважението към бъдещето. Милена използва екологични материали и енергоспестяващи светлинни източници, една от мечтите ѝ е да направи изложба, която да е „напълно екологична, базирана изцяло на слънчевото светене и захранване".

Отместваме поглед към сушащата се хартия в ъгъла на стаята. „А това - казва тя, сочейки още влажния лист, - е Списание 8. От едно става много...". От стари списания Милена изработва ръчно листовете, върху които отпечатва своите графики. За нея рециклирането е кръговрат, така хартията се „обезсмъртява", дава ѝ се правото на още един ход. Освен че опазва природата, направената от нея хартия ѝ дава възможността да изрази формата и текстурата по начин, по който жилавият фабричен лист не успява.

В желанието на Милена да разкрие красотата на релефа се ражда идеята за светещите ѝ графики. Меко осветени отстрани изображенията сякаш изникват пред очите ни като илюзия, която можем да докоснем. За да подсили ефекта, художничката отива и по-далеч. Милена вплита традиционните методи на графиката с тези на модерните технологии, като отпечатва своите гравюри върху самоосветяваща се повърхнина – оригинална нейна техника.

Милена обича да играе със светлината буквално и метафорично, но създадените от нея произведения не са самоцелни, нито се уповават на някакви свръхмодерни концепции. Въпреки че тя е иноватор, творбите на рисуващата със светлина художничка носят универсални послания. Насочени са към публиката, а целта им е да внесат хармония и радост в ежедневието, да припомнят значението на думи като „любов“ и „надежда“. Топлината, извираща от тях, провокира зрителя да поспре, макар и за малко, и да съзерцава, да съзерцава...

Питаме я, разбира се, и за срещата ѝ с Алекс Орбито. Макар да е лаконична, разказва ни, че всичко се е случило сякаш е предопределено от небето: пътят от прочитането на статията за лечителя в Списание 8 до това той да ѝ помогне. „Благодарение на Алекс аз живея и творя пълноценно", казва Милена.„Състраданието, което той предава чрез лечението си на всеки човек, е върховна форма на милосърдие".

А ние благодарим на Милена за това, че дари част от своето изкуство за каузата ни! Всяко добро един ден се връща при автора си!