Димитър Петров завършва анимация в Лондон. Той е автор на първия анимационен сериал, вдъхновен от българския фолклор - „Златната ябълка". На следващите редове ще ни разкаже повече за проекта. Екипът зад сериала вече реализира най-успешната за България кампания за споделено финансиране в Кикстартър до момента. Подкрепиха я 781 души от цял свят и благодарение на тях скоро се очаква да излезе кратко промо, разказващо историята на първите кукери. Сигурни сме, че един ден ще стане факт и първият епизод, който ще бъде последван от не един пълен сезон на сериала.
- За какво се разказва в „Златната ябълка"?
- Нашата история всъщност е за порастването на всички персонажи, за сблъсъка им с истинския свят отвъд техните семейства и местата, където са израснали, защото те за първи път ги напускат. Това ни позволява да представим сюжет, с който малки и големи биха могли да се идентифицират. В първите епизоди на сериала назрява конфликт между хора и духове. По средата на конфликта се намират нашите основни персонажи – кукерите Влад и Бран, змейовата дъщеря Вихра и спътницата ѝ, самодивата Тина-Пакостина. Преплитат се много сюжетни линии, които, надяваме се, да бъдат интересни на широк кръг зрители.
- Какво е златната ябълка в света на анимационния сериал?
- Има много легенди за нея, една от тях е, че изпълнява желания. Когато веднъж на 100 години се появи комета в небето, всички в този свят знаят, че ще порасне златна ябълка някъде в Кубер планина. Всички персонажи, които тръгват към планината, виждат в златната ябълка решение на собствените си проблеми. Един вид хапче, панацея на техните притеснения, болежки, социални трудности и какво ли още не. Съответно има персонажи, които търсят златната ябълка по много сериозна причина. Такива са Вихра и Тина-Пакостина, която иска да ѝ помогне. Влад и Бран, които също виждат в златната ябълка спасение на собствената си общност. Обаче има много легенди и не се знае коя точно е истината. И за да разберете какво точно представлява златната ябълка, трябва да гледате първия сезон. Защото има нещо много важно в целия свят на „Златната ябълка", а и в целия фолклор – нещата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед и никога не са черно-бели. Има изненада...
- Коя е Вихра?
- Първоначално цялото приключение беше в нейното пътуване. Тя беше единственият персонаж, около който се въртеше сюжета. Първата версия на Вихра, още от онзи съботен или неделен ден, в който се роди идеята за „Златната ябълка", се казваше Вълчана и беше юнак, а не дъщеря на змей. Беше много силна. В последствие решихме, че това е много скучно и образът ѝ започна да се развива. Зачетох се в книги за българския фолклор, така Вихра от юнак стана дъщеря на змей. Тъй като змейовете са персонификация на бурите, Вихра има облак вместо коса, който отразява всяко нейно настроение. Тя е наполовина дух, наполовина човек и е изправена пред това да намери собственото си място в света.
- Защо Вихра тръгва да търси златната ябълка?
- Защото иска да спаси своя свят, който е на път да се разруши напълно. В едни от първите епизоди ще видим нейното семейство, които много се обичат. Майка ѝ е учителка и кметица на град Хан на име Искра, а баща ѝ е Вулкан Змей. Тя е предводител на хората, а той - на духовете, така двамата са поставени от двете страни на барикадата, но независимо от зародилия се конфликт, те се обичат и правят всичко възможно да останат семейство. Вихра не вижда друг начин да спаси света, който познава, освен да потърси златната ябълка и да си пожелае той да се върне. Така започва цялото приключение. Мотивацията ѝ е свързана с нещо много мащабно – конфликта между хора и духове, но и с нещо много лично, спасението на собственото ѝ семейство.
- Ти вярваш ли в „Неволята“?
- Вярвам в това, че ако искаш нещо да се случи трябва, да станеш и да го направиш или да намериш хора, с които да го направите заедно. Така се движи и „Златната ябълка". Нещо, което продуцентката Ели Рапонджиева винаги казва, е, че „като няма готини проекти, ние сами ще си ги направим". Не мисля, че някой от екипа ни вика Неволята, всички са страхотни професионалисти, на които съм безкрайно благодарен за това, което влагат от себе си. Трейлърът е анимиран посред нощите, защото повечето хора от екипа имат постоянна работа от 9 до 18 и после се прибират и рисуват. Например Петя Евлогиева, която е невероятен художник и страхотен татуист, е анимирала сцени в 5 сутринта, после ляга да спи два часа, подготвя децата за училище, след това прави татуировки цял ден, а вечер пак рисува по проекта. По-скоро сме като Балканджиите в света на „Златната ябълка", които вярват, че единственият начин да стане нещо, е да намериш хора около теб, с които заедно да го направите възможно.
- Откъде идва този дух?
- Семейството ми се е местило много. Преди да навърша 16, съм живял в 16 и повече града из цяла България. Много четях като малък, гледах много анимационни филмчета. Имах примера на родителите си, които са много работливи хора, баба ми и дядо ми също. Когато проучвах за „Златната ябълка", започнах и да чета много исторически източници, да се ровя за снимки, за истории, за репортажи дори. Попаднах на много интересна книга с репортажи за България след Освобождението, написани от чуждестранни журналисти. И това, което ми направи впечатление е, че манталитетът на хората, които са живели тогава тук, е изключително борбен. Описани са като горди, невероятно работливи и свободолюбиви, със силно развито чувство за справедливост. Много са уважавали знанието, едни от най-уважаваните хора тогава са били учителите. Смятам, че всичко това е помогнало до голяма степен България толкова бързо да се развие след Освобождението. Но впоследствие е било забравено. Много ми се иска да го върнем, защото то все още съществува и си е част от нашата култура. Идеята за „Златната ябълка" е, че, макар и да разказва една оригинална история с авторски сюжет, философията и добродетелите, които се извеждат на преден план, са изключително и класическо български, просто са представени по съвременен начин.
- Как мислиш, отишло ли си е балканджийското у нас...?
- Не. Ние не сме единствените, които мислим по този начин. Покрай този проект се запознахме с много млади хора, които правят страхотни неща и имат същия манталитет. За пример мога да дам Райчо Райчев от Space chalеnges. Хората от Музейко, фондация „Заедно в час" и много други също са пример за това. Нещото, което се надявам да направим с нашия сериал, е да покажем, че този дух е част от нашата култура и го има във всеки от нас. Просто трябва да си спомним за него.
- Коя ти беше любимата приказка като дете?
- Много приказки съм слушал и чел като дете. Гледах, разбира се, и много анимационни филмчета. Спомням си, че имаше един сериал за Робин Худ, който много харесвах. Като бях малък, прабаба ми и баба ми ми разказваха приказки. Впоследствие разбрах, че прабаба ми е израснала в една къща с Радичков, който е братовчед на дядо ми. И тези приказки, които слушах като малък, после част от тях съм чел като вече публикувани. Защото това са приказките на онзи край, на Северозападна България, които са се предавали от уста на уста, много хора са ги чували. Имам много любими. Нашите приказки са специфични, те разказват едни универсални истории, имат универсална поука и добродетели – работливост, гордост. Наскоро, търсейки някаква референция, попаднах отново на приказката „Златното момиче" и видях уважението към по-възрастните, работливостта, как всичко това се стимулира у децата. Добрият персонаж печели, защото е такъв. Лошият персонаж не е лош просто от само себе си, а защото е мързелив, защото чака наготово. Всичките тези неща, които в един момент, не знам как точно е станало, но нашата култура е обърнала като че ли, и е започнала да издига в култ други неща...
- Кои са лошите в света на „Златната ябълка"?
- Те се наричат Сивоплащи. Това са основните лоши, има и други, които са към по-отрицателните. Опитваме се в сериала да направим така, че да няма много изцяло добри и лоши персонажи, но Сивоплащите са. Те се наричат така, защото сивата пепел от земите, които са изгорили и унищожили, е полепнала по дрехите им. Като се движат, зад тях има един огромен сив облак от тази земя, която са изпепелили. Самите Сивоплащи са огромна група от хора, които се местят от територия на територия, избутват агресивно живеещите там, използват всички природни ресурси. След като са ги изчерпали, пленяват горските същества и духове и чрез принуда взимат още от земята. В света на „Златната ябълка" и в нашия фолклор стихиите са персонифицирани. Реката например е самодива, която Сивоплащите пленяват и я принуждават да пусне още вода, въпреки че това ще наруши баланса. Сивоплащите са унищожили и земята, където са живеели. Те вярват, че не са виновни за това, а че природата ги мрази и горските същества и духове са лоши спрямо тях. Затова ги гонят агресивно в организирани групи и ги използват, за да извлекат още ресурси. Те смятат, че са неразбрани. Насочват се към Кубер планина, където расте ябълката, а там пък живеят Балканджиите, които са абсолютно различни – борбени и работливи, задружни до такава степен, че не вярват в стойността на ябълката и никой от тях не я търси. Получава се един огромен сблъсък между Сивоплащите и Балканджиите, а четиримата главни герои са между тях, търсейки ябълката.
- Има ли ги Сивоплащите в нашия свят?
- Да, това е човекът консуматор, който не се замисля въобще за последствията от действията си. Хората, които не мислят, че ако се изсече една гора, ще отнеме стотици години, за да се възстанови. Това са тези, които унищожават огромното природно богатство, без да им мигне окото, а такива хора, за жалост, има страшно много.
- Към какви зрители е насочен сериалът?
- Това е една история, с която и малките биха могли да се идентифицират. Първоначално героите ни бяха по-големи. Вихра беше на 17 години, но след това се консултирахме с другата Вихра, доц.Баева и взехме общото решение, че е по-добре тя да е на 14. От една страна, ако е на 17, вече е мома за женене във фолклорния свят, от друга - ако е тийнейджър, то темите няма да са подходящи за по-малките. Защото на 14 си точно между дете и възрастен, преходен период. И големите могат да се припознаят, защото всеки е бил на тази възраст и помни какво е. От друга страна, сериалът е насочен както към българската публика, така и към чуждестранната. Ако се опитаме да разкажем нашите приказки едно към едно, биха били интересни за българите, защото сме ги чували и знаем какво означават тези метафори, които използват. Но за чуждестранния зрител биха били малко странни. Въпреки това, те показват едни универсален смисъл и поука. Така поставяме съвременен сюжет на фона на българския фолклор, който е не по-малко впечатляващ от вече популярния скандинавски или някой друг.
- Колко време остава, за да излезе сериалът? Вече нямаме търпение...
- След като съберем достатъчно средства, първият епизод може да бъде готов след 8 месеца, а за целия сезон ще са ни необходими година и половина. Надяваме се да може да представим едно късо промо или втори трейлър, което да въведе зрителите в сюжета на сериала.