ЛюбопитноИва Тодорова / 12 септември 2011

Сесилия Уебър: Изкуството е прекрасно, когато ни дава емоции

Авторката на фотоилюстрацията от септемврийската ни корица

Сесилия Уебър е автор на фотоилюстрациите на корицата и към "Растенията ни говорят" - водещата тема в септемврийския брой на Списание 8. Тъй като нейните творби наистина ни впечатлиха, решихме да ви я представим с кратко интервю.

- Сесилия, как започна всичко за теб? Как се роди идеята за цветя с човешки тела?

- Започнах да създавам композициите след като забелязах на една снимка, че гърбът ми прилича на венчелистче. Това ме плени и започнах да се опитвам да създавам живи образи с все по-голяма и по-голяма точност.

- Разкажи ни повече за себе си, за образованието, за концепцията си за изкуство...

- Завърших неврология. Човешкото тяло ме интересува като средство, чрез което всеки от нас опознава и се свързва с вселената. Това е изключително емоционален инструмент на работа. Много хора се страхуват от телата си, усещат ги като несъответстващи на себе си и в резултат развиват много критично отношение и към телата на останалите. Има много негативизъм в медиите, който фетишира тялото и го лишава от реалната му стойност и значение. Мен ме интересува рисуването на хора по човешки начин, като се опитвам да предам цялата комплексност на това кои сме всъщност.

- Каква е връзката ти с природата?

- Израснах в малък град в Ню Хампшир и повечето време прекарвах навън. Имаше прекрасни поля, потоци в близост до нашата къща. Ние живеехме в стара ферма с огромен двор и тресавище. Спомням си, че наблюдавах всичко с огромен интерес и любопитство. Щастието беше да скитам наоколо и да събирам семена и цветя, да ловя саламандри и други малки същества. Наблюдавах как жабешките яйца се превръщат в попови лъжички и после в жабчета...

- Какво правиш в свободното си време? Кои са любимите ти книги и филми?

- Чета Достоевски – досега съм прочела 6 от книгите му и искам да прочета всичко. Той е невероятен писател. Не обичам филми и телевизия, мисля, че са губене на време и като цяло качеството е ниско, пълно е с безсмислени и глупави стереотипи. Не съм гледала телевизия може би от тринайсетгодишна.

- Кои са любимите ти художници?

- Често ми задават този въпрос, но всъщност нямам любими. Има творби на изкуството, които ме привличат, но не мога да кажа, че съм образована или познавам съвременните творци. Има един, за когото гледах филм, не си спомням как се казва, но прави забележителни неща. Иначе винаги съм харесвала картините на Егон Шиле, Климт и Моне.

- Какво най-много те впечатлява в модерния свят?

- Обичам да си представям градовете като големи организми, а електрическите кабели и интернет възлите създават нещо като нервна система на града. Всички разчитат на нея да доставя храна и ресурси, така че да функционира целият организъм.

- Какво те вдъхновява?

- Най-вдъхновяващото нещо за мен са моментите, когато ми минава съвсем нова, непомисляна до момента идея.

- Над какво работиш сега?

- Над серия с птици, над по-механични образи...

- Била ли си в Европа? Какво знаеш за България?

- Бях три месеца във Франция миналата пролет, работих в една биоферма и имах осигурени храна и спане. Не съм имала голяма възможност да пътувам, семейството ми не е богато. Разбира се, чувала съм за България, но не знам почти нищо за културата й.

- Какво е твоето послание към читателите на Списание 8?

- На амбициозните творци бих казала: не се тревожете дали това, което правите, е хубаво, или не – изкуството е прекрасно нещо, когато ни дава емоции. Процесът на творене е точно толкова важен, колкото готовата творба. Целта на изкуството е да дава нови преживявания – именно това много обогати живота ми.