Историята на биодинамичното земеделие започва отново от идеите на Рудолф Щайнер. През 20-те години на ХХ век антропософът бил поканен от свой почитател – графа на градчето Кобервиц, което днес се намира в Полша. Благородникът притежавал огромни ниви и градини и помолил Щайнер, макар и никога да не е хващал мотика, да даде съветите си пред местните стопани.
ЯБЪЛКИ ЗА ЗАЙЦИ
Тези лекции днес са истинска библия за запалените фенове на Щайнер, но особено показателен за системата, която ще ви представим, е един от примерите в тях. Дълги години графът имал проблеми с многобройните диви зайци, които през зимата нападали ябълковите дръвчета и изгризвали кората им. Никакво решение не можело да се измисли, докато Щайнер не предложил една доста странна на пръв поглед идея. Накарал няколко от помощниците си да уловят и убият мъжки заек. Част от мозъка и тестисите на животинчето били изпепелени, стрити на прах и смесени с плодовата захар на ябълките. Всичко това било разсипано около младите дръвчета с идеята да се създаде своеобразна антисреда, която да държи надалеч клепоухите гризачи.
Всички започнали да излизат вечер и да гледат какво ще се случи – зайците опустошители дошли и без да им мигне ухото... пардон, окото, взели да дъвчат крехките дръвчета. Същото се случило и на следващите две вечери. На четвъртата отново пълчището се задало, като отдалеч личала тревога. Зайците се наредили като на хоро около едно дърво, постояли, постояли... докато един тръгнал на обратно, а всички останали го последвали. В продължение на 4 години след това нито един неканен гост не се появил в огромната ферма.
Названието биодинамично земеделие, от една страна, говори за това, че при него се усвояват добрите практики от живота и се търсят взаимовръзките между всички фактори. Докато „динамис" означава правейки това, да сме целенасочени, съобразени с избора на най-точния момент, на знаците и влиянието, което оказва Космосът.
Рудолф Щайнер пръв се опитва да обясни научно връзката между космическите сили и грижата за растенията. Няколко десетилетия след като той формулира постулатите на това течение, на сцената излиза германката Мария Тун. От 50-те години на миналия век тя започва експериментите си върху 50 декара земя близо до Берлин, за да проследи как Космосът влияе върху насажденията.
Мария Тун
Германката започва първо с репички. Слагайки ги в пръстта през определени периоди от време, тя открива, че въпреки еднаквите почвени условия и семена, между засадените в различни дни покълва много различен процент. Следва сериозна, многогодишна серия от опити, докато открива точните закономерности. Сади през 15 минути различни растения при различни съзвездия, затъмнения, положения на небесните тела... Така Мария Тун създава календар, посочващ какво е най-добре да прави всеки ден биоземеделецът. За съжаление, преди година германката напусна този свят, но остави на милионите си почитатели системата, която всеки може да изпита.
ЗВЕЗДИТЕ ГОВОРЯТ
В основата на цялата система, за разлика например от астрологията, е Луната. И съвсем логично – никой не може да оспори сериозното влияние на нашия спътник, най-близкото ни небесно тяло, върху всичко и всички на Земята
(А ако има желание да опита – добре е първо да прочете и подробните материали по темата в брой 7/2009 и 9/2012 на Списание 8). Разликите с астрологията не спират дотук. Според нея годината се разделя на равномерни интервали, през които се проектира слънцето – тоест, ако сте родени в рамките на определения месец, от това зависи и вашата зодия. Тук нещата са доста различни. Тъй като се вярва, че Луната проектира силата на далечните съзвездия, се взема предвид зодиакалното съзвездие (а не знак!), в което ще попадне един лъч, ако го прокараме от Земята през Луната. В този смисъл в биодинамичното земеделие продължителността на различните съзвездия не е удобно разделена на 12 равни части, както е в астрологията.
Един пълен цикъл се завършва за около 28 дни. Средно Луната преминава през едно съзвездие за около два дни и половина, но има и сериозни разлики. Например най-кратко време тя се движи през Везни, заемащи само 18 градуса от небосвода, докато най-дълго е времето в Дева, която е цели 48 градуса.
Зодии и съзвездия
Във вътрешния кръг е годишното разпределение на зодиакалните знаци в астрологията. В синьо е съпоставката с градусите на съзвездията, които се вземат предвид в биодинамичното земеделие. Отвън е групата култури, за които съзвездието е подходящо.
В системата на Мария Тун растенията се разделят на четири групи. В първата попадат всички плодни дръвчета и житни култури. Във втората са кореноплодните – типичен техен представител е морковът. Логично е тук да са и картофите, но по въпроса още се спори – дали те всъщност са корени, или семе. Трета е групата на листните зеленчуци като зеле, лапад, маруля, киселец. Последна и най-малка е тази на цветните растения – само 3 са познатите, от които именно съцветието използваме за храна – броколи, карфиол и артишок. Тук обаче попадат и всички цветя. Именно в календара се крие отговорът защо ако откъснеш цъфнали нарциси, зюмбюл или лале, във вазата те понякога вехнат за ден, а в други случаи са „усмихнати" и повече от седмица.
ХОРОСКОП ЗА ДРЪВЧЕТА
Следващото важно разделение е на зодиакалните съзвездия. Мария Тун ги систематизира на 4 групи по 3 с еднакъв импулс. Топлинните (Овен, Лъв и Стрелец) влияят положително на плодните и зърнените култури. Ако Луната преминава през някое от тях – това е подходящото време за засаждането и прихващането им, за окопаване и прибиране на реколтата.
Когато пък нашият спътник е пред някое от земните съзвездия (Телец, Козирог или Дева), е дошло времето за работа с кореноплодните растения. Водните (Скорпион, Риби и Рак) са времето за видовете, при които е важна листната маса, а светлинните, наричани и въздушни съзвездия (Везни, Водолей и Близнаци) са времето за цветята. В такива дни трябва да ги садим и прибираме, точно тогава и ароматът им е най-благоуханен.
Редът на съзвездията
ВЪЗХОДЯЩА ЛУНА:
Прибиране на реколтата, сеитба, резници за вкореняване и присаждане, окопаване на лехите
НИЗХОДЯЩА ЛУНА:
Засаждане на растения, резитба, реколта от кореноплодни, торене, поливане
Другото важно условие е това дали Луната е възходяща, или низходяща. Не се обърквайте, това няма нищо общо с нейните фази – дали в момента тя расте, или намалява, дали е в пълнолуние, или първа четвърт. По време на обиколката си между съзвездията нашият естествен спътник не минава по съвсем правилна спрямо нас ос, а се отклонява с до 5 градуса. През половината от пътя си той се придвижва към най-високото си положение (на север) - това е възходящата Луна. Низходяща е след това, когато отива към най-ниското си положение (на юг).
За нашето полукълбо най-високо е съзвездието Близнаци, а най-ниско - Стрелец. Докато светилото „слиза", е подходящото време за засаждане и грижа за растенията, а когато поеме обратно нагоре, е дошъл идеалният момент за събиране на реколтата. Германката обяснява това с енергията, която в първия момент е насочена от Космоса към Земята, а след това се изкачва обратно от планетата ни през стъбълцата на растенията. Първата фаза е добра за вземане на калеми, а втората – за присаждане.
Плодовете, събрани при възходяща Луна, проектираща се в топлинно съзвездие, са наситени с енергия, ароматни и красиви. Картофите, засадени и извадени в благоприятно време, могат да издържат много по-дълго време, без да пуснат корени и да започнат да миришат лошо. Ако зелето се откъсне в правилния ден и след това се сложи в кацата, то ще остане здраво дълги месеци, без да омекне или да развие плесен.
МЪРЗЕЛИВИ ДНИ
В това се изразяват основните принципи от календара на Мария Тун, макар че, разбира се, се вземат предвид и много допълнителни фактори. Значение има и пълнолунието – в тази фаза саденето или брането на плодовете е още по-ефективно. Ефектът постепенно се усилва с наближаването на пълнолунието и след като отмине, бавно отслабва. Германката дори пише, че колкото дни след него се присади калем, толкова години ще трябва да се изчака, докато плодното дръвче започне да дава плод – това е обяснението защо някои фиданки дават плодове много по-скоро от други.
За да са нещата още по-сложни – всяко съзвездие си има планети приятели и врагове – едните усилват неговото влияние, ако застанат на пътя на проекцията, други го отслабват. Затова импулсът може да има различна сила. Така или иначе, достатъчно е да съобразите съзвездието и дали Луната е низходяща, за да видите ясно резултатите и разликата в земеделската продукция. Дори само с едно мушкато на балкона.
Според календара има и дни, в които просто не бива да се работи в градината. Луната се движи около нас по елиптична орбита – и когато е в една от двете най-отдалечени точки, препоръката на Мария Тун е да стоим далеч от насажденията си, дори да имаме силно желание да работим – тогава нищо няма да ни се получава добре. Такива дни могат да бъдат 4 в рамките на един месец, а понякога са само 2. Важни са и дните, когато се работи компост – при някои условия той се получава много по-лесно, без да носи със себе си неприятни миризми.
Същите цикли важат и за оранжериите, макар че продукцията оттам никога не би могла да е толкова добра, колкото тази, расла на открито.
Но как Луната може да влияе чак толкова силно на растенията, че да ги променя напълно? Има ли науката отговор?
Четирите групи
ТАЙНАТА
Възможно обяснение ни дава фермерът Димитър Стоянов. При една от първите му срещи с биодинамичното земеделие дошъл реномиран западен лектор. И когато го попитали за това, отвърнал: „Луната влияе ли на Световния океан? Има приливи и отливи. А знаете ли колко е водата в Световния океан? Много, много. Едно средно голямо дърво на 5 години, високо 2,5 метра с 1 м3 листна маса, има в себе си около 1,4 литра вода. Как може този огромен Световен океан да се влияе от Луната, а да пропускаме ефекта върху само едно дърво?"
Потърсихме мнението и на „космическия" ни консултант доц. Васил Умленски. Според него, макар че въпросът е от областта на астрологията, с която астрономията се е „развела" преди столетия, вековният опит доказва, че има такова влияние. Някои се опитват да го обясняват с магнитните полета, но това не е убедително. На космическите разстояния, които ни делят от източниците, те са много по-слаби даже от тези на електрическите уреди в кухнята.
Сигурно е влиянието на Слънцето върху всичко живо на Земята. Със слънчевата активност има връзка какво ли не – епидемии, катастрофи, икономически и политически кризи, добиви от селскостопанска продукция… Безспорно е влиянието и на Луната. Нейното гравитационно привличане е причина за приливи не само в океаните, но и в хората, животните и растенията, обяснява астрономът.
„Директните гравитационни влияния на планетите върху Земята са слаби. Те обаче предизвикват приливи и отливи в „тялото" на Слънцето и така биха могли да влияят непряко чрез неговата активност. Едва ли е случайно, че основният му цикъл е около 11-годишен – толкова е периодът на обиколка на най-голямата планета, Юпитер. А „около"-то може да се обясни с приливното действие на останалите планети, които са ту пред Юпитер, ту зад него.
Електромагнитните и гравитационните полета на планетите обаче не могат да обяснят влиянието им върху растенията. Личното ми ненаучно мнение е, че освен тях в макросвета наистина съществува още едно поле – информационно. Възможно е чрез него да се осъществява това влияние, като посредникът е водата в растенията. Защото водата е като попивателна на информация", обяснява доц. Умленски.
Той ни разказа за двамата си дядовци, които много добре познавали темата – единият, макар че не е чел трудовете на Щайнер, прилагал на практика биологичното земеделие, опирайки се на опита на предците си. Другият държал на редуването на различни растения и бил остър противник на огромните блокове с една култура.
Каквото и да е обяснението – важно е да се знае, че преоткриваме неща, които са били много добре познати на предците ни. На презентация за биодинамичното земеделие в Бачково 101-годишната баба Ани си спомнила съвета на майка си – когато копае с мотиката, за да прави гнездата на фасула, да падат белите листенца на черешата и Луната да е пълна.
Извън тези цикли, друго което отличава биодинамичното земеделие, са препаратите, препоръчани още от Щайнер. Двата най-важни са наричани „500" и „501" – с тях според философа, а и според практиката, Космосът влиза директно в градината. „500" представлява тор от крава, който по възможност се слага в кравешки рог. Заравя се в земята през зимата, където „улавя" енергията, приемана от земята в студените месеци. Рогът се изважда преди началото на пролетта и съдържанието му се изсипва в специален съд. 3 грама се разбъркват в 2 литра вода и това количество е достатъчно за 250 кв. м. Препаратът се пръска в почвата преди сеитба – подпомага растежа на корените, добавя се при садене и пресаждане.
„501" пък е на основата на силиция. Много фино смлян кварц се поставя в кравешки рог и се заравя в почвата както „500", само че през лятото. Там „събира" топлината и светлината до края на септември, когато се вади и прибира – може да се съхранява и години. Половин грам се разтваря в 4-5 литра вода и се бърка около час. Това е достатъчно за около 100 кв. м. С него се пръскат растящите насаждения, като е важно да се изберат подходящите дни според календара на Луната. Така насажденията са по-здрави, а и качествени. Например цвеклото натрупва с 20% повече захарност.
Още 6 препарата се включват в списъка на биодинамичния земеделец, макар приложението им да не е толкова широко, колкото на първите два. Те се приготвят от бял равнец в кора от бреза, цветове на лайка в лиственица, коприва, кора от летен дъб, цветове от глухарче в кора от явор и цветове от валериана.
УМЕН И НЕ ТОЛКОВА
Немалко са проучванията, доказали ефектите от системата. Затова не е случайно, че броят на биодинамичните градини постоянно расте. През миналата година сертифицираните площи по света са се увеличили с 2% до почти 150 000 хектара по цял свят. Такива ферми има вече в 52 страни. Безспорно най-голямо е значението им в родната на Мария Тун Германия, където са повече от 1/3 от сертифицираните градини.
Дори и да сте скептични за всичко, което прочетохте, замислете се, а още по-добре – опитайте сами. На една от лекциите си Щайнер попаднал на скептик, който щом чул идеите за биодинамично земеделие, веднага отсякъл: „Това не може да е вярно!". А философът мъдро отвърнал: „Знаете ли каква е разликата между умния човек и не толкова умния? Когато за първи път чуе нещо различно от познатото му, той проявява интерес и проучва, размишлява. А другият веднага казва: Не, това не е вярно, не може да бъде..."