Гор(к)ата

Миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост... Колко прав е бил с тези класически стихове от песента Любен Каравелов, макар и не по начина, който е имал предвид. Дори и да ни се струва стара, недокосната и едва ли не вечна, истината е, че незначителна част от гората ни е останала запазена в автентичния си вид, отпреди човека. А отношението ни към този изконен източник на препитание, на спокойствие, красота и биологично разнообразие определено предизвиква скръб и жалост. Като се започне от разхвърляните боклуци, мине се през безогледните изсичания, за които често алармират еколозите, и се стигне до цялостното ни отношение към гората, или липсата на такова... Има ли друг вариант? Какво можем и трябва да направим за гората, така че да не се налага да анализираме по нов начин и строфата: „който веднъж те погледне, той вечно жалее"?

Хубава си, моя горо

Официално площта ѝ расте, 

но истината е друга; по-малко от 3% 

са останали без съществена човешка намеса

53 години – толкова е средната възраст на българската гора според официалната статистика. Почти 43 пък са средните години на българите, пак според представителните данни. Но докато малцина от нас се радват на изключителния късмет да изпълнят цяло столетие тук, на Земята, то, ако не бяхме ние, хората, дърветата биха си живеели спокойно много, много пъти по-дълго. Дърводобивът непрекъснато се увеличава, твърде много се сече, а не се полагат целенасочени усилия, за да бъде управлявана гората ни устойчиво – предупреждават специалистите лесовъди. Има ли кой да ги чуе?

Средната възраст на горите расте, площите също постоянно се увеличават, прирастът на дървесна маса почти двойно надвишава това, което изсичаме. Значи всичко е наред, нали? 

„Състоянието на горите ни не се подобрява. Напротив - постепенно лишаваме децата и внуците си от това природно богатство. Поколенията ще оценят това", предупреждава доц. Цветан Златанов от Института за гората при БАН. В аргументите му може да се убеди всеки, който достатъчно често търси спокойствие, прохлада и мъдрост по безкрайните горски пътеки. А емоцията му е искрена – както мнозина от нас, от малък той прекарва доста време в гората и по-късно там намира професионално поприще. 

Над 37% от територията на страната ни е покрита с гори. Видовото разнообразие на растенията и животните в тях е толкова голямо, че може да се сравни само със 7-8 европейски държави, но всичките – значително по-големи по територия. 

Гората е важна по толкова много причини, че няма да ни стигнат всички страници на този брой, за да ги изброим. Ще обобщим, разбира се, основните, но тази, която се откроява, всички я носим в сърцата си – българската гора е символ, може би последното останало кътче истинска природа, дом и цел, онова място, където всеки може да потърси и намери себе си, без да му е нужен гуру или психолог.

ГОР(Д)А СТАРА ПЛАНИНА

„Винаги в тежки периоди българите са се обръщали за спасение към гората. След войни и по време на кризи започва интензивно ползване. Ресурсите ѝ са ни помогнали да превъзмогнем толкова много социални несгоди", казва доц. Златанов.

Искаме или не, трябва да отчетем не само емоционалната, но и практичната страна на нещата. Заради немотията все повече семейства се отопляват на дърва. А ценната и качествена дървесина би могла да създаде много по-мощен икономически сектор, но не се оценява, не се полагат целенасочени грижи.

Гората има и огромно социално значение - за жителите на Родопите (където е 1/4 от дърводобива), Стара планина, Странджа и още много места тя е въпрос на оцеляване. Също както в останалите тежки периоди, от началото на прехода гората е подложена на изключително интензивно ползване. Колко точно – отговорът зависи от това кого питате. Но едно е сигурно – изсичането често е безконтролно, както признава дори националната стратегия. Всеки от нас е виждал фрапиращи картини на унищожена гора. 

ТЪГАТА ПО ГОРАТА

„Вчера се срещнахме с един опитен горски, който от 25 години се грижи за своя участък", разказва ни доц. Златанов. „И той ми довери с тъга – добивът при мен непрекъснато расте, сега е в пъти повече, отколкото преди 25 години. Проблем е и че една част не се обявява в никаква статистика. Но интуитивно всичко се забелязва. Трудно и наивно е да се говори за устойчивост!" 

Ключовата дума, както почти винаги в темите, свързани с околната среда, е балансът. Който очевидно липсва. 

В горите, които не са със специален статут, лесовъдството се основава на ротация - след  достигане на определена възраст, се ускорява възобновяването на насаждението чрез постепенно изсичане. „Така е и в Европа, а и по света - от една страна, подходът е в съгласие със законодателството и лесовъдските принципи. Но от друга е в противоречие с естествената динамика на горските системи и ландшафта", казва д-р Станислав Лазаров, лесовъд и експерт по сертификация на управлението на горите. „По този начин жизненият цикъл на дърветата се съкращава значително – ако в природата екземплярите от най-разпространените дървесни видове се сменят от други в рамките на 200-400 г., в управляваните гори това се случва най-много за век, тъй като след това деструктивните процеси намаляват качеството на дървесината. Ето защо трябва да се намери баланс между непрекъснато увеличаващото се търсене на дървесина и естествените природни процеси".

Тук идва и другата гледна точка – на най-ценните за природата стари гори. Ако се отпуснете, вперили поглед в извисяващите се дървета и мислите, че сте попаднали в гора, която пази спомена от старите българи... малък е шансът да сте прави. Огромната част от лесовете ни са  далеч от определението за старост.

ЗА СТАРАТА 

ГОРА ДОКРАЙ

Някога, преди човекът да реши да цивилизова девствената гора, земите ни били покривани от гъсти, непроходими лесове. За това разказват и историческите извори – хронистите на Първия кръстоносен поход описват Silva Bulgarorum – българската гора, като „огромна и обширна, разпростряна надлъж и шир. Осем дни са нужни, за да се прекосят неизмеримите и нечувани лесове на българското царство". Безкрайните гори на Лудогорието или Делиормана, днес само спомен, били наричани и „Морето от дървета". Дори футболният шампион на страната ни носи името на една гора, която необратимо сме унищожили...

Разликата между девствената, естествена стара гора и модернизираната, „облагородена" от лесовъдите, може да направи всеки: там нищо не е толкова подредено, като в цех. Дърветата не са в прави редички, не всички са от един и същи вид, на подобна възраст – властват хаос и многообразие, каквито може да извае само природата.

ДЪСКИ ЗА НОЙ

В началото на една стара гора не стои масовото изсичане и залесяване (поне за момента, тъй като лесовъдството е млада като за горските времеви измерения наука), а някакъв катаклизъм с естествена разрушителна сила – ураган, пожар, наводнение, лавина, нашествие от насекоми.

120 години без човешка намеса е границата за определението „стара гора". Такава може да съществува в направо библейски от наша гледна точка периоди. 

Нещо повече - старите гори са своеобразен Ноев ковчег на много редки видове, някои от които вече са изчезнали от стопанисваните. Списъкът включва от бозайници до най-дребни животинки. Много видове поради малките размери и скрития си начин на живот все още не са напълно проучени или дори открити. А какво остава за сложните взаимовръзки -  например южният белогръб кълвач, един от емблематичните защитени видове, който обитава предимно стари широколистни гори, е пряко свързан по отношение на местообитанието и използваните ресурси с поне 16 застрашени или редки вида твърдокрили насекоми. На една двойка кълвачи са нужни поне 100-150 хектара стара гора, за да оцелеят, контролирайки числеността на опасни за самия лес насекоми.

ЗА МЕЧКИТЕ 

И БУБОЛЕЧКИТЕ

В стария лес съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество - внушителните стари ветерани с размери, близки до максимума за вида си, са редом до вейки, които само чакат, за да заемат мястото им. Не по-маловажни са кривите дървета, а и загниващите – нещо, което не е допустимо в стопанисваните площи. 

„Лесовъдските дейности коренно променят структурата на гората, направляват развитието ѝ с цел добив на дървесина. Дърветата с хралупи или счупени върхове са смятани за некачествени, а те са важни за биологичното разнообразие и поддържането на естествените процеси", обяснява Нели Дончева, координатор на програма „Гори" в българското подразделение на световната екологична организация WWF. Тя е категорична, че гора, която ни изглежда като парк, не може да е естествена. „Имам много познати, които казват: Ако знаеш в Австрия и в Германия какви хубави гори има! Питам ги какво им харесва: „Ами те са като паркове". От екологична гледна точка това не е хубаво - липсват мъртва дървесина и биотопни дървета, може да е суперподредено, но я няма природата."

И ако всичко, изброено дотук, не ви звучи достатъчно важно или не ви засяга пряко, нека споменем още нещо – старите естествени гори имат специфична пространствена структура, която контролира ерозионните процеси и опазва влагата – подпочвените води в горските региони са управляеми, стабилни, почти изключени са наводнения и свлачища. А обилните валежи, каквито имаше тази година, често се превръщат в катаклизми именно заради изсичанията и това, че пречим на гората да си върши работата.

Ето че стигаме до въпроса колко всъщност са старите гори у нас. Сигурно ако ви го зададем, интуитивно ще отговорите, че са поне половината, че и повече. Уви, нищо подобно.

Според статистиката на WWF от 3,8 млн. горски хектара у нас само 103 000, или 2,7%, са стари естествени гори, а по-голямата част от тях попадат в защитени територии. Още 100 000 хектара са над 100 г. и с целенасочени усилия за защита имат потенциала да се превърнат в стари. Те попадат в стопанисвани гори и са застрашени - една сеч променя гората за часове, а за възстановяването ѝ са нужни столетия. 

Проблемът е и по-голям от границите на нашата страна – въпреки ниските стойности България е една от страните в Европа с най-голям процент стари гори – в ЕС ни задминава само Румъния със своите около 300 хиляди хектара.

ОСТРОВИ НА СТАРОСТТА

Най-малко 10% от насажденията в зоните по „Натура 2000" и 5% от сертифицираните трябва да бъдат оставени като гори във фаза на старост. По закон. Това обаче невинаги се прилага на практика.

В националната ни горска стратегия е записано, че основна цел е „запазването на острови на старостта, отличаващи се с високо консервационно значение". Уви, никой не знае колко и къде точно са тези „острови", а статистиката ни е съвсем ориентировъчна – категоричен е доц. Златанов. „Истината е, че старите гори намаляват значително, макар че на книга се води друго", казва ученият. Преди време той участвал в събирането на данни по проект за картиране на горите във фаза на старост. Извън защитените територии специалистите намерили само 10-ина неголеми насаждения на възраст над 150 години в целите Родопи. Тоест – тези гори дори не са под 1, а под 0,1%!

Откъде идва разминаването? Според доц. Златанов – от начина на отчитане. Той е убеден, че нямаме реална представа за случващото се в гори�