НаукаАнтоанета Йотова, Николай Сакарски / 9 февруари 2016

5 стратегии за устойчиво бъдеще

И ретроспекция какви мерки взема светът срещу глобалното затопляне

Срещата на върха за климата в Париж приключи със споразумение. Какво реално промени то, дали е стъпка в правилната посока и има ли отношение към нас, българите? Отговорите на експерта Антоанета Йотова четете във февруарския брой на Списание 8. Междувременно избрахме да ви представим някои от характерните показатели, свързани с климатичните промени, да ви припомним по-важните стъпки в мерките срещу тях и за десерт - да ви разкажем за част от 17-те решения за справяне с парниковия ефект, обобщени от финландския фонд Sitra.

Глобалните промени през ХХ век

• Средната температура на планетата се е повишила с 0.7°С, а в сравнение със средната температура за периода между 1880 и 1899 г. повишението е с 1°С;

• Нивото на океаните се е повишило с между 10 и 20 см;

• Повечето ледници намаляват постоянно обема си. Ледът в Арктика е изтънял с 40%;

• Все по-голям брой и по-интензивни екстремни прояви на времето има по целия свят. Според Националния институт по метеорология и хидрология при БАН през изминалото столетие климатичните изменения у нас се изразяват в:

▪ средната годишна температура в края на ХХ век е с 0,4-0,5°C над климатичната норма, която се определя като средна температура за периода 1961-1990 г.;

▪ засушаване и намалени водни запаси има в много райони на страната. Дебелината на снежната покривка е с тенденция към намаление от края на XX век;

▪ през последните десетилетия у нас се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от силни бури и/или тежки наводнения поради интензивни валежи;

▪ честотата на екстремните прояви на времето за периода 1991-2007 г. се е увеличила с 30% спрямо 1961-1990 г.

Пътят на мерките

1979 г.: Първата Световна климатична конференция

1988 г.: Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за околна среда създават Междуправителствена група от експерти по изменение на климата

1990 г.: Излиза първият доклад за оценка на промените в климата на IPCC; втора Световна климатична конференция

1992 г.: Конференция на ООН по околна среда и развитие в Рио де Жанейро, подписана е Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, влязла в сила през 1994 г.

1995 г.: 1-а годишна среща на Конференция на страните по РКОНИК (COP1)

1997 г.: Подписва се Протоколът от Киото, който влиза в сила през 2005 г. За 40 страни - от Европейския съюз и други развити държави, са определени конкретни цели за намаляване на емисиите в периода 2008-2012 г. спрямо базовата 1990 г. Въвежда се международна търговия с квоти за емисии, както и политики и мерки за намаляването им.

2008 г.: Приема се политика на ЕС – пакет „Енергетика и климат 20/20/20", със следните основни цели:

● намаляване на емисиите на ПГ до 2020 г. най-малко с 20% спрямо 1990 г.

● намаляване на потреблението на енергия с 20% спрямо предвижданото за 2020 г.

● увеличаване на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление на ЕС до 2020 г. с до 20% (за България - национална цел от 16% дял на ВЕИ)

2009 г.: Трета Световна климатична конференция – СОР15

2012 г.: На СОР18 в Доха, Катар, се договарят политики и мерки за намаляване на емисиите за страните от Протокола от Киото

2014 г.: СОР20 в Лима, Перу.

5 стратегии

Финландският фонд Sitra е събрал 17-те най-перспективни според тях решения за справяне с парниковия ефект. Ако бъдат приложени, те могат да спестят 38 млрд. долара до 2030 г. Представяме ви 5 от най-съществените.

Независимо дали вярвате в глобалното затопляне или не, то е най-големия проблем на съвременния свят. По данни на Световната метеорологична организация 2015 г. е била най-горещата в човешката история. Финландския инвестиционен фонд- Sitra заедно с водещи експерти представя няколко решения за справяне с проблема. От възобновяеми източници на енергия до модернизиране на индустриалните предприятия, всички те вече намират приложение по света.

Възобновяема енергия

Използването на „чисти" източници на енергия е от ключово значение за създаването на един нов, по-чист свят. Слънчева, вятърна енергия и биогорива вече намират широка употреба в страни с различна степен на икономическо развитие - от водещи икономики до най-бедните.

Китай е страната с най-много слънчеви бойлери. Само през 2013 г. в азиатската държава са инсталирани 80% от този тип уреди в световен мащаб. За това помага подходящото законодателство – инсталирането на фотоволатични системи е задължително за новите сгради в 11 провинции и 23 града в Китай. Приложено в по-голям мащаб, това би намалило емисиите в размери, равни на годишните за Белгия, като в същото време ще ограничи и замърсяването на въздуха.

Вятърни електроцентрали се използват в Дания от 1980 г. Днес страната добива 39% от своята енергия от вятъра, ограничавайки годишно вредните емисии с 8.6 мегатона. Датските амбиции са 50% от енергията да се добива от въпросните централи до 2020 г., а до 2050 г. да се разчита изцяло на възобновяема енергия. Ако повече държави последват примера, въглеродните емисии в световен мащаб могат да се намалят с до 1310 мт на година само за 14 години.

Друга северна страна – Финландия, генерира 1/5 от своята енергия чрез горенето на биомаса. Възползвайки се от наличните ресурси – най-вече обширните горски територии и развитата хартиена индустрия, така страната намира по-евтина суровина за отопление. Дървени пелети и дървесни отпадъци заместват фосилните горива. Реализирането на тази практика в държави, сходни по природни дадености с Финландия, ще намали количеството CO2 в атмосферата, а в световен мащаб би струвало максимум $15 млрд. на година през 2030 г.

Транспорт

Превозните средства са сред най-големите замърсители на околната среда. От 2009 г. ЕС задължава всички производители на коли да спазват строги изисквания за енергийна ефективност. Само 3 години по-късно новите коли по европейските пътища отделят 17% по-малко CO2. С приемането на по-строги изисквания в съюза се очаква още по-голям ефект в следващите години. При установяване на нови стандарти за ефективност на превозните средства на световно равнище намалените емисии ще са равни на изхвърлените от Саудитска Арабия за година.

Колумбия избира друг подход – оптимизиране на градския транспорт. През 2000 г. в столицата Богота влиза в експлоатация първата бърза автобусна линия. Днес 11 линии покриват 112 км и обслужват повече от половин милиард души годишно. Резултатът - все по-малко граждани използват личните си автомобили и таксита, намалявайки замърсяването с 0.6 мегатона на година.

Сгради и домакинства

Германия работи срещу глобалното затопляне със „зелени" стандарти за сградите от 2006 г. Модифицирането на старите и строежа на нови домове според новите енергийни стандарти ограничава годишните емисии с 0.7 мт на година. Заедно с това страната намалява вноса на горива и понижава размера на сметките, помагайки на „енергийно бедните" домакинства. Подобни подход в други страни с климат, близък до немския, би се равнявал на 77 мт спад в емисиите.

През 1998 г. Япония въвежда изисквания за енергийна ефективност на 31 категории продукти, наблягайки на електроуреди с висока консумация на ток. В световен мащаб подмяната на стари електроуреди с нови, консумиращи по-малко енергия, би съкратило CO2 емисиите с до 880 мт на година – повече от годишните за Канада, спестявайки пари на домакинствата и бизнеса, същевременно премахвайки нуждата от големи инвестиции в енергийната инфраструктура.

Индустрия

Индустриалните предприятия са отговорни за 36% от изхвърления CO2 в атмосферата. Най-големият замърсител – Китай, включва 2/3 от индустрията в своята програма „Top 10 000“ за подобряване на енергийната ефективност. Резултатите от това са 3-4% подобрение в работата на предприятията и създаване на нови работни места. Осъществяването на подобни правителствени програми във високоразвитите държави би редуцирало вредните емисии с най-малко 650 мт на година.

Метанът е вторият най-разпространен в атмосферата газ, резултат от човешката дейност. По данни на Агенцията за защита на околната среда на САЩ производителите на петрол и газ в страната са отговорни за 29% от отделяния в атмосферата метан. От 1993 г. US Natural gas STAR program насърчава използването на близо 150 нови технологии при производството на фосилни горива, съчетано с редовни инспекции. Изтичането на метан е намалено с 38 мт през 2010 г. Подобен подход към всички големи големи замърсители би намалил замърсяването с метан с между 330 и 447 мт на година до 2030 г.

Земеделие и гори

По данни на ООН близо 1/3 или 1,3 милиарда тона храна се изхвърля годишно в световен мащаб. Това създава и пряка заплаха за климата - гниещата храна отделя метан. Дания е една от страните, активно борещи се с проблема. От 2010 г. активната политика на държавата, подкрепена с информационни кампании, е съкратила с 25% количеството изхвърлена храна, предотвратявайки 0.14 мт вредни емисии годишно. Над 300 ресторанта в страната предлагат остатъците от храната за вкъщи, а хранителните вериги предприемат мерки за предотвратяване на излишъка на продукти. Позитиви се наблюдават и в намаляването на цените на продуктите.

Предотвратяване на обезлесяването е стратегия, която прилага Бразилия. Взимайки мерки на федерално и щатско ниво – планиране как да се използва земята и екологичен мониторинг, южноамериканската държава е успяла до намали изсичането на гори почти 7 пъти в периода между 2004 г. и 2012 г. Предпазването на горите предотвратява освобождаването на намиращия се в дърветата CO2, абсорбиран в процеса на респирация. Приложен в тропическите и субтропическите региони, методът може да съкрати вредните емисии с количество, равно на изхвърляното от Индия - втория най-голям потребител на черни въглища в света. В същото време съхраняването на горските региони е от ключово значение за запазването на биоразнообразието.

Залесяването се предпочита в страни като Коста Рика. През 1980 г. само 20% от територията ѝ е покрита с гори, а днес този процент е 50. Правителствената програма – The Payment for Ecosystem Service, предпазва и разширя горските площи до близо 1 милион хектара, субсидирайки фермери за екологичните им дейност. Резултатът е 3.5 мт емисии годишно по-малко с потенциал да достигнат 1323 мт при глобално налагане на практиката. Екологичните предимства се изразяват и в съхраняване на биоразнообразието, предотвратяване на свлачища, наводнения и суши.

Няма защо да се лъжем - овладяването на глобалното затопляне не е лесна задача. Преминаването към нов свят, изпускащ по-малко парникови газове, изисква мащабни промени. От инфраструктурата, притока на инвестиции и политиките на всяка държавите до промени в начина на живот и мисленето на хората. Инструментите на промяната вече са налични, време е за действие!