Шистов газ VS.чиста вода

Залежите на шистов газ в световен мащаб са огромни. Наскоро нарекоха този невъзобновяем източник на енергия „океан от газ". Той може да спаси енергийната индустрия от наближаващата є смърт. Или да я забави. Но дали си струва да имаме нефт и газ, с които да караме колите си, вместо вода за пиене? Според учени технологията за добив на шистов газ с хидравлични удари с разтвор от опасни химикали, е силно рискована, тъй като замърсява безвъзвратно подпочвените води и може да предизвиква земетресения. Ето защо в много страни тя е забранена. Аварии също се случват. Колко често няма как да разберем с точност – корпорациите ревниво пазят тайните си, а хората, които се обявяват за потърпевши, обикновено спират да говорят след парично обезщетение и подписан договор за конфиденциалност.
Струва ли си да жертваме житницата на България и един от най-големите ни ресурси от подпочвени води, които захранват и територии в Румъния, в името на чуждестранна компания инвеститор, осъдена в редица държави по света за замърсяване на природни територии и водоизточници?
Извиняваме се, че отделяме толкова много страници на една тема, която е по-скоро тежка и недотам позитивна. По принцип вярваме, че светът се променя чрез градивното, за което се стараем да пишем. Но понякога трябва да бъдем реалисти и да видим фактите очи в очи, за да не се превърнем в безучастни свидетели на масивна екокатастрофа. „Дава 5-годишно разрешение на „Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" ЕООД да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 1 Нови пазар". Теренът е разположен на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Дружеството е избрано за титуляр на разрешението след проведен конкурс. В дейности по опазване и възстановяване на компоненти на околната среда по време на и след изпълнението на работната програма „Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" ще вложи 4 млн. евро" (www.government.bg). Така нареченият „Блок 1 Нови пазар" е не само част от житницата на България, но е точно под основния за Североизточна България Малмоваланжки водоносен подпочвен хоризонт, където има десетки концесии за изворна вода.


Специалистите и учените са разделени на два лагера – едните виждат повече икономическа изгода за страната ни, отколкото риск от екологична катастрофа, другите – точно обратното. Досега няма официална екологична оценка за рисковете от тази непозната у нас технология.
Това са фактите, които са в основата на вече ежедневно засяганата у нас дискусия за шистовия газ. Но какво се крие зад тях?

Какво е шистов газ?
Природен газ, който се намира в шистите - фини, класически седиментни скали, съставени от кал – смесица от люспи от глинести минерали и малки фрагменти на други минерали, най-често кварц и калцит. Особеното в случая е, че газът се съдържа в порите или в микропукнатини на скалата, поради което добивът му е затруднен. Находищата на шистов газ се отнасят към така наречените „неконвенционални" газови резервоари.
„Разликата между шистовия и природния газ, който е получаван досега, е в начина на добиване. Шистовият е много здраво включен в скалата и за да бъде изваден са необходими нови за човечеството технологии", пояснява проф. Кристалина Стойкова, експерт от Геологичния институт към БАН. Тя обаче отбелязва, че твърденията, че у нас има залежи на шистов газ, са само хипотетични.

Проучването
Започва се с проучвания, които протичат в 3 етапа, обясни на пресконференция Мариана Христова от коалиция „България свободна от ГМО". Първият е вземане на ядка, от която се разбира има ли шисти. Това е направено още преди години. Вторият етап е сеизмично проучване, обясни Христова. За целта се прави вертикален сондаж, на края на който има генератор. На повърхността има специален апарат - отчита данните под земята и дава информация за площта, която заемат шистите.
Третият етап е хидравличен удар. „Единственият начин, по който може да се разбере какво е процентното съдържание на газа в скалите, както и неговата калоричност, е чрез хидравличен удар, а именно той е прекалено рискован и по нищо не се различава от същинския добив на шистов газ", обяснява Христова.
Според проф. Васил Балинов, ръководител на лабораторията за проучване на енергийните георесурси в Минно-геоложкия университет обаче, проучвания може да се направят. От тях пораженията ще бъдат минимални, а рисковете за околната среда са почти никакви. „Почти" никакви означава, че все пак има технологичен риск, но това се отнася не само до залежите на шистов газ, а на какъвто и да е природен ресурс – злато, руда, коментира той.


Сонда за добив на шистов газ и езеро за събиране на отпадните води

Технология по извличането
Ако се докаже, че има достатъчно шистов газ, започва процесът по реалното му извличане. Тъй като шистовият газ е заключен в порите на скалите на около 2,5 до 4 км дълбочина, единственият възможен начин е хидравличното раздробяване при хоризонтален сондаж. Пробива се вертикален кладенец, който позволява да се достигне до желания слой, след което се копае хоризонтално на площ от неколкостотин метра до над километър. След това скалата се нацепва чрез хидравличен удар, който представлява впръскване под огромно налягане на между 4 и 26 млн. литра хидравлична течност с цел разбиване на скалните образувания. Хидравличната течност е съставена от 90% вода, около 9,5% пясък и между 0,5% и 2% химически добавки. Пясъкът се използва, за да държи пукнатините отворени през цялото време на добива. Съставките в пробивната течност са над 596. Точният списък на съдържащите се химикали, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи и желиращи елементи, инхибитори на корозията и др. все още не е известен, защото компаниите настояват, че той е корпоративна тайна. (Някои от известните съставки вижте в схемата на стр. 24) Значителна част от отпадъчните води се извлича в цистерни и се изсипва „на определено място" от компанията. Част от тях остава в земята. Опитът в Америка показва, че от една шахта се извозват 300 камиона с отпадна вода.
По този начин шистовият газ се освобождава от микропукнатините, отделя се в течността и се отвежда до т.нар. сепаратор, където се подгрява до 100°С и водата се изпарява. Заедно с нея се изпаряват и химикалите, летливи органични вещества, бензен, толуол, ксилен и много др., показа документалният филм GASLAND.
После газът се подава към рафинерията. Животът на една шахта е до 18 подобни пробива.



От някои чешми в близост до шистови находища тече „газирана вода", поради изтичане на газ в изворите на питейна вода.

Притесненията
Теоретично шистовите скали се намират под водоносния хоризонт и при прецизна изолация на сондажа би следвало да няма изтичане на газ и химикали, използвани при извличането му, в рамките на водоносния слой. Проблемът е, че това вече е наблюдавано на много места по света и няма гаранции, че няма да се случи и у нас.
Хидравличното разбиване наскоро бе забранено в Детройт, който се присъедини към други 65 американски града, предприели действия срещу тази технология. Сред тях е и Ню Йорк, който също наложи мораториум върху добива на шистов газ от миналата година.
Преди около два месеца и Франция ограничи проучванията и забрани ползването на технологията за добив на шистов газ.
По-рано тази година Комитетът по енергетика и търговия към Конгреса на САЩ установи, че между 2005 и 2009 г. 14 нефтодобивни компании са впръскали 3 милиарда литра химикали за хидравлично разбиване в сондажи в САЩ. Това включва и около 3,9 милиона куб. м флуиди, съдържащи известни и предполагаеми канцерогенни вещества.
Лекари, изследвали флуиди за хидравлично разбиване, открили, че 25% от тях могат да причинят рак, 37% могат да доведат до нарушения в ендокринната система и 40% до 50% могат да засегнат нервната, имунната и сърдечносъдовата система. Проучване от 2011 г. на университета Cornell установи, че при процеса по хидравлично разбиване също така се освобождава метан, който е 21 пъти по-вреден парников газ в сравнение с въглеродния диоксид. При проучване, публикувано през април, изследователи от университета Duke откриват в близки до повърхността извори на питейна вода, намиращи се до активни райони за добив на шистов газ, 17 пъти по-високи нива на метан от тези край неразработени райони.
През април т. г. хиляди галони   разтвор за хидравличните удари се разпръскват като мощен фонтан вследствие на авария в Пенсилвания. 7 семейства са незабавно евакуирани.
„По неофициална информация, защото досега получаваме само откази от официална такава, всяка 20-а сонда дава някакъв технически дефект", твърди Мариана Христова. - „А „Шеврон" са получили разрешение за 20 800 вертикални сондажа в България!"
Друго притеснение сред учените е възможността от предизвикване на сеизмична активност поради мощта и дълбочината на хидравличния удар. Слабо земетресение на 1 юни т.г. спря добива на шистов газ и в британската провинция Ланкшир. В района се провеждали пробни сондажи за шистов газ от фирмата Cuadrilla. Но след като за два месеца от началото на сондажите се случили две земетресения – съответно с магнитуд 2,3 бала по скалата на Рихтер и 1,5 бала, работите са преустановени. Според някои геолози от Британското геологическо дружество пряка причина за земетресенията е добивът на шистов газ, тъй като и двата труса имат еднаква дължина и вид на вълната, еднаква локация, следователно и еднакъв механизъм.
През март 2011 г. земетресение от 4,7 по Рихтер разтърсва щата Арканзас. Тъй като трусовете за 6 месеца са около 800, компанията Chesapeake Energy се съгласява да спре хидравличните удари за добив на газ.


Водата от чешмата на много домакинства в САЩ в близост до шахти за шистов газ пламва, когато към нея се поднесе искра. Кадър от документалния филм GASLAND.

Защо в Америка  водата от чешмата  понякога гори?
В САЩ шистов газ се добива още от XIX век. В началото технологиите не били ефективни, но днес корпорациите и управата виждат в шистите истински океан от гориво. Да, но на каква цена? Този въпрос си задава и Джош Фокс (автор на документалния филм GASLAND), след като получава писмо от подобна корпорация, че на земята му ще бъде пробита шахта за добив на шистов газ и нефт, а той ще бъде обезпечен със 100 000 долара. Фокс тръгва из 34-те щата, в които има експлоатационни шахти, за да разбере какво именно ще се случи с неговата, а и с още хиляди акри земя.
Една от първите спирки на Фокс и неговата камера е градчето Димък, където поради изкопите на шахти са замърсени над 10 кладенеца с питейна вода. Потърпевшите споделят и нагледно показват как след пробивите водата им започнала да ври поради наличието на газ в нея. От чешмите им първо потичала белезникава вода, след това се появявал металическият вкус, накрая ставала кална. Самостоятелните изследвания, за които гражданите дават купища пари, ги насочват да не употребяват течността за нищо – дори за пране. Една от интервюираните – Деби Мей, показва трите си котки, никога ненапускали къщата, на които козината опада, а едната повръща непрекъснато. От Агенцията по околната среда є казват, че използва твърде много препарати, а компанията, която експлоатира находищата, обяснява, че причината е в излъчванията на телефонните стълбове.
Подобни картини се повтарят навсякъде, където Фокс отива. Водата е мътна, мирише лошо, може без проблем да се запали със запалка. Отговорът на експертите от корпорациите винаги е един и същ – водата ви е наред, не се безпокойте. Но самите те отказват да отпият от предложената им чешмяна течност.
На много места хората страдат от различни заболявания, включително рак. Едни от най-честите оплаквания започват с главоболие, прерастващо в свистене в ушите, след това световъртеж, дезориентация и накрая периферна невропатия с необратими последствия за мозъка. Крайниците се подуват, съпътствани от непоносими болки. Използваният при хидравличния удар по време на целия живот на шахтата етиленгликол е известен с това, че може да причини рак на тестисите, мутации в ембрионите, аномалии в костния мозък и др. Хора откриват наличие на тулуол, бензен, барий, стронций и други вещества и елементи в кръвта си.
Но колкото и оплаквания да предявяват засегнатите, отговорът е, че няма конкретни доказателства, че именно шахтите са станали причина за замърсяването на водата и въздуха, че дейността им не крие рискове. Някои получават обезщетение, както и филтри за водата, след което са задължени да подпишат договор за конфиденциалност, според който нямат право да говорят повече за случая. И все пак водата им продължава да гори, а понякога наблизо някоя шахта спонтанно избухва.
Заснети са десетки диви животни – зайци, сърни, птици, умрели на брега на някоя река, докато са били на водопой. Още много факти са споделени и заснети в  документалния филм. Тези са само най-масово срещаните рискове, които крие добивът.  Официалната информация е, че при общо 500 хиляди прокопани кладенеца са регистрирани най-малко 80 тежки инцидента: изтичане на газ, изливане на впръскваната течност, експлозии на къщи, измиране на животни и др. Но колко ли са всъщност? И искаме ли да се убедим от собствен опит колко точно рисковано е извличането на шистов газ?

Документални филми  по темата:
GASLAND (Газланд); CRUDE
Още информация:
www.shalegas-bg.eu
Facebook група:
Ние сме против Българският Чернобил - добива на шистов газ






Проф. Константин Щерев, хидрогеолог:
Успокоителните декларации не струват и 5 пари!
Проучванията също са опасни като добива

- Проф. Щерев, все повече се говори за добива на шистов газ край Нови пазар. Подходящо ли е според вас мястото за тази технология?
- Тя е опасна практически във всички случаи, но това важи още повече за района на Новопазарския блок на огромна територия от Лудогорието и Добруджа. Опасна е от много гледища, но може би най-важно е трайното и понякога необратимо замърсяване на основния резервоар на прясна вода. Тя захранва и битовото снабдяване, и напояването, и други отрасли. В тази територия няма речна мрежа, няма язовири, всичко се крепи на подземните води. Там, за наше щастие, природата е формирала голям резервоар, който покрива цялата територия на Добруджа и Лудогорието и навлиза дълбоко в румънска територия.
В геоложко отношение този резервоар има формата на свод и най-близко на повърхността излиза именно там. Няма никаква защита върху него – непроницаема завеса, която да пречи на въздействие отгоре. Този водоносен пласт, с дебелина от неколкостотин до почти 1000 метра, потъва в западна и в източна посока. Там съдържа и термалните води, които излизат във Варна, Дружба, Златни пясъци.

- Какви са конкретните опасности от повърхността?
- Отгоре водният резервоар е застрашен от тази огромна по размери, по мащаби, по сложност и технологична натовареност система за сондиране. Представете си един завод – вие го местите от точка на точка. Това е машина, която трябва да пробива до дълбочина от 3-4 километра, след това да прави отклонение настрани, още стотина метра. И тук не става дума за конвенционално сондиране – използват се съвършено други технологии.
Успокоителните декларации даже от страна на хора, които се разглеждат като специалисти, въобще не струват и 5 пари! Гигантски количества разтвор са нужни, за да се нагнетяват свръхвисоки налягания - 500, понякога 1000 атмосфери на повърхността. Към тези съоръжения трябва да има повърхностни водоеми, в които да се съхранява  течността с 600 химикала, някои от които безспорно токсични. Това са едни малки езерца, които се опитват да изолират с мушами отдолу и след това да изпразват.

- Доста хора лансират идеята, че можем да говорим за добив едва след проучванията. А те самите били съвсем безопасни...
- Абсолютно същият сондаж се прави във фазата на проучването – някои хора искат да заблудят обществеността, че проучването не се нуждае от екологична оценка. Това не е нормално сондиране, става дума за драстично въздействие върху плътна скала, която трябва да бъде раздробена и от нея да се извлече капсулираният газ.

- А какви са опасностите отдолу, от самото място, където се добива газът?
- Още по-сериозни! Разкъсването на този шистозен пласт съживява всички разломи, които го пресичат. Под влияние на добива те стават активни проводници на същия този разтвор и на газа, който извеждат отгоре. Опитът от Пенсилвания, Западна Вирджиния и много други места показва, че въздействията отдолу винаги, особено в нашите условия, провокират съживяване на проводящите зони. Този газ с всичките си вредни примеси ще стигне до водоносната система, което е не просто лошо, а катастрофално.

- Доколко е вярно, че има опасност и от радиация?
- Същият ефект се получава и при преноса на радий от депата в този шистозен пласт. В органичните материали се е натрупал уран – спрял своята миграция и уловил се в пласта. Един от продуктите на разпадането му е радият, който се пренася с разтворите и газа нагоре във водоносната система – това радиоактивно замърсяване не може да бъде отстранено. В България имаме една от най-строгите норми за съдържание на радий в питейните води, защото той е близък до калция, може да го замества в костната система и да провокира болести. Има период на полуразпад 1620 години – практически вечен в рамките на човешкия живот.
Има и още един проблем, който се премълчава. 1 от 20 сондажа дава дефекти в съединенията – някаква резба се оказва недостатъчно яка за свръхвисоките налягания и се получава разкъсване. Директна опасност за проникване в средата.

- Възможно ли е добивът да събуди земната кора и да провокира земетресения?
- Съживяването на разломите може да провокира малки сътресения. Това е доказано от опитите за хидравлично разкъсване на горещи, сухи скали за извличане на геотермална енергия. Стана например с един чудесен проект в Базел преди няколко години. Сондажите навлязоха на 5 км в горещата, суха скала и провокираха земетресения. Пораздрусаха града – нямаше катастрофи, но уплашиха хората и проектът беше спрян.
Лудогорският свод се издига с по няколко милиметра в година и се къса по краищата. От едната му страна е Шабленската земетръсна зона, от другата – Стражишката. Това доказва неговата тектонска активност. Няма възможност при добива да се избегне активизирането на разломните проводници.

- Все пак, няма ли места, където би могло да се добива достатъчно безопасно шистов газ?
- У нас няма по-натоварено с риск пространство от Лудогорието – има земеделие, плитки води, гъсто населени пространства. Тук тези технологии изобщо не бива да бъдат практикувани. Може да се упражнява само в някакъв пустинен район. Франция забрани всякакви начинания в тази сфера, Великобритания, Канада също. Европейската комисия засега в по-мек тон изпрати предупредително писмо до всички страни членки да бъдат внимателни. В Лудогорието това не бива да се допуска! Смешно е това, което казват защитниците -  че няма никаква разлика с конвенционалния добив - вертикални сондажи без никакви разкъсвания и хидравлично налягане.

- А доколко е вярно, че полученият шистов газ е по-евтин, без по нещо да отстъпва на конвенционално добития?
- За разлика от конвенционалния, той е с много по-ниски качества, калорийна способност и много по-натоварен с вредни вещества - серни и амонячни съединения. Те влошават качествата му. Освен това има сериозни доказателства, че цената му не е по-ниска.


Официалната позиция на фирмата Chevron:
Природата и хората са най-важни


Сградата на„Шеврон" в Хюстън

"Шеврон" възприема опазването на хората и околната среда като основна ценност. Нашата ангажираност е въпрос на дълбокото ни убеждение за отговорността ни за гарантирането на сигурността и целостта на нашата дейност без причиняване на екологични щети. „Шеврон" приветства възможността за открит диалог и се надяваме да отговори на всички повдигнати въпроси.(…)
„Шеврон" възнамерява да проучи над 1 млн. акра след сключване на споразумения с правителството. Процесът на проучване е сходен с този по търсенето и проучването на конвенционален петрол и газ. В случай, че бъде открит шистов газ в търговски количества, „Шеврон" ще кандидатства за всички разрешения за дългосрочен добив. (...)
Хидравличното разбиване включва впръскване на смес от вода, пясък и малки количества добавки надолу в сондажа и през дупки в стоманената сонда, създавайки запълнени с пясък пукнатини с цел увеличаване на газовия поток. Това е установена, безопасна и добре доказана технология, използвана в повече от 1 млн. сондажа от 1960 г. насам. Добавките са същите, като тези, използвани в конвенционалните операции, и са строго регулирани в ЕС. Шистовите скали се оценяват чрез разбиване на малки пробни зони с вертикални сондажи и мониторинг на потока газ. Ако пълното разработване на находището е оправдано, компаниите пробиват хоризонтални сондажи през съдържащите газ скали и ги разбиват по протежението на цялото хоризонтално рамо.
„Шеврон" е лидер в индустрията по отношение на внедряването на най-високите стандарти за безопасност и опазване на околната среда. Нашата работа се ръководи от строга система на управление на оперативното съвършенство и ние провеждаме цялостна оценка на въздействието върху околната среда, обществото и здравето, което гарантира, че сме изградили и поддържаме добри отношения с обществеността.
„Шеврон" се ръководи от своята политика за питейната вода. Ние сме поели ангажимент за защита на качеството на водата, намаляване на нетното потребление и предотвратяване на замърсяване на подпочвените води и на разливи, като спазваме оперативните стандарти и регулаторните изисквания. „Шеврон" защитава подземните водоносни пластове от разбивните течности и газа чрез облицоване или обвиване на сондажите с 4 слоя стомана и цимент до повърхността. Течностите за хидравлично разбиване обикновено се използват в дълбини от 2 до 3 км или повече под подземните водоносни пластове, отделени от тях чрез няколко слоя непромокаеми скали. След разбиването шистовите сондажи „връщат" обратно отпадни води, които се пречистват според нормативните стандарти и се реинжектират в по-дълбоките скални пластове или се събират и използват повторно в други сондажи. Производствените обекти са проектирани за предотвратяване на разливи на повърхността.
„Шеврон" планира доброволно да изпълни програма за мониторинг на подпочвените води в зоните около местата на нашите сондажи. По-големи количества вода са необходими за пълното разработване. По време на операциите „Шеврон" ще използва колкото е възможно повече вода от рециклирани източници. Съвременните техники за сондиране позволяват множество сондажи да бъдат пробити от 1 център или път за сондиране, като отпечатъкът върху повърхността се свежда до минимум.

Писмо на Томас Холст, регионален мениджър на „Шеврон" за България до председателя на Общинския съвет в Разград Добрин Добрев, раздадено от адвокат на фирмата на граждани и еколози, събрани за среща с „Шеврон" на 19.09.2011 г. в Разград. Никой от корпорацията не присъства лично.


Задният двор на „Шеврон"
Замърсяване, смърт и болести в Еквадор, нефтени разливи в Ангола, пожар в Бангладеш, обгазявания в Калифорния...

„Шеврон" е една от водещите енергийни компании с филиали по целия свят. Началото им започва в далечната 1879 г. в каньона Пико, Северен Лос Анджелис, под името „Пасифик Коуст Ойл Ко". Името „Шеврон" идва през 1984 г., когато придобиват компанията „Гълф Ойл Ко". Тогава започва и разрастването на влиянието им в световен мащаб. В момента 75%  от добива им се осъществява извън територията на САЩ. „Успехът ни се дължи на нашите хора и техния непрестанен стремеж да правят нещата по правилния начин" – казват самите те на своята интернет страница. Казват още, че се гордеят с грижите, които полагат за чуждестранните общности, сред които работят. Хвалят се с инвестиции в проучванията на нови биогорива, както и в здравеопазването.
Но ето и някои не толкова ласкави факти.


Хиляди хора в Еквадор твърдят, че здравето им, водите и земите им са съсипани по вина на „Тексако", част от корпорацията „Шеврон".

Един от големите є клонове – „Тексако", създаден през 1901 г., експлоатира находища на нефт в Амазония на територията на Еквадор над 30 години. При напускането им през 1992 г. след тях остават 18 млрд. галона (1 галон = 3,785 л) токсична вода и 4400 км2 токсични отпадъци. Завежда се съдебно дело срещу тях от името на 30 000 еквадорски жители. Те доказват, че заради колосалното замърсяване в джунглите са умрели над 1400 души, а 30 000 са със здравословни проблеми - страдат предимно от рак, кожни и тежки респираторни заболявания.
Цялата драма на жителите на Еквадор и съдебният процес са представени в документалния филм CRUDE от 2009 г., спечелил 22 международни награди от филмови фестивали, посветени на човешките права и опазването на околната среда. Обстойно са показани замърсените територии в Амазония; как нефтът прониква в почвата в дълбочина; водите, покрити с мазни петна; огромни площи, почернели от складираните в тях отпадни води насред джунглата. CRUDE показва как много хора страдат от рак, животните им измират, 15 от всеки 20 новородени са покрити от глава до пети в обриви. От „Шеврон" уверяват, че всичко е в резултат на лошата хигиена на местното население, предимно индианци, и липсата на канализация. А случаите на рак според корпорацията са толкова, колкото и преди. Във филма е заснета и историята на Пабло Фахардо, един от адвокатите на ищците. Роден в крайна нищета сред индианските племена, най-силно засегнати от нефтените разливи, Фахардо решава да учи, за да защити сънародниците си. През 2007 г. той е удостоен с наградата CNN Hero's award, а на следващата година и с Goldman Environmental Award за безупречен принос към опазване на околната среда.
Първоначално съдебната битка се разиграва на територията на САЩ, където еквадорците губят след 9 години борба. От „Тексако" твърдят, че повечето разливи на нефт са в нефтодобивни зони, където не се очаква да живеят хора и редица подобни аргументи. Делото се прехвърля в Еквадор, където едва на 15 февруари т.г., след още 9 години борба, съдът осъжда „Шеврон" и є налага санкция в рамките на 8,6 милиарда долара за нанесените щети. Въпреки това компанията отказва да плати сумата, обявявайки процеса за „схема за изнудване". „Шеврон" нямат aктиви в Еквадор, които да бъдат иззети от властите.


Изоставени зони с отпадъчни продукти от добива на нефт в Амазония

През 2002 г. нефтеният гигант е осъден за 2 милиона долара компенсация на нефтени разливи и в Ангола, съобщава Би Би Си на 1 юли. С това Ангола влиза в историята като първата африканска държава, наложила глоба на компания, оперираща с ресурсите във водната є територия.
След като нарушава закона за чистия въздух в Калифорния, „Шеврон" заплаща 6 милиона долара глоба и дава 1 милион долара за екологични проекти. Цялото решение може да се прочете на официалната страница на Американския департамент по правосъдието www.justice.gov.
През 2008 г. по време на сеизмично проучване „Шеврон" допуска пожар, който унищожава гори, състоящи се от много редки дървесни видове в Бангладеш, пише „Бангладеш нюз". Компанията е нарушила разрешението за проучване, като не е уведомила правителството на Бангладеш за пукнатини по домовете на живеещите в региона вследствие на взривовете, съобщава медията.
Корпорацията е обвинявана за отравяния в Ричмънд, Калифорния, от „Уест Кънтри Токсикс Коалишънс". Коалицията твърди, че „Шеврон" е освободила нелегално над 11 милиона паунда токсични отпадъци, без да предупреди живеещите в щата, и е предизвикала над 304 инцидента. По същото време броят на болните от рак в щата се покачва.


ОТ РЕДАКТОРА
Гледайте GASLAND и CRUDE!

Скъпи приятели,
Намерете време и изгледайте документалните филми GASLAND и CRUDE! (Можете да ги намерите и на www.spisanie8.bg). Зная, че сте заети, че има по-приятни неща от тези в CRUDE - как „Шеврон" (компанията, която иска да проучва за шистов газ в Добруджа) трови Еквадор; как от всеки 20 бебета, родени в района на концесията, 15 са на петна; как хора и животни измират... Да, има по-приятни занимания от това да си свидетел как САЩ – доскоро пример за демокрация, допуска петролни компании да дупчат земята, да замърсяват водите (течността от чешмите им гори!) и да разболяват хората, за да извличат шистов газ (Вижте GASLAND)!
Тези филми ще ви събудят. И ще видите голата истина.  А тя е, че управляващите, не само у нас, а навсякъде, не се справят с новите предизвикателства. Не са си взели урок от тежката финансова криза, нито от климатичните промени, нито от екологичните катастрофи. Вместо коренна промяна в мисленето и политиките, насочена към Човека и към природата, продължава да се следва груб монетаризъм, от който дори Милтън Фридмън би се отрекъл, ако бе жив.
И докато ние сме все заети, те уверено ни водят към поредната цивилизационна катастрофа. И което е по-неприятно, това става много бързо! Човек дори няма време да се озърне, да осъзнае какво се случва. Времето се сгъстява с такава бясна скорост, че едва успяваме да го догоним.
Докато пишехме темата за шистовия газ, в електронната поща пристигна решение на кабинета да се вкарва в земята и в морето СО2?! Това, за което предупреждаваше проф. Мария Златева само преди няколко месеца (Списание 8, брой 5/2011 г.)! Вместо да садим гори, които пречистват атмосферата, вместо да спасим кестените, ще си правим бомби! След унищожаването на боеприпаси на полигона до Стара Загора, в резултат на което хората бяха системно обгазявани и се поболяха, нищо не ме изненадва...
България е малка страна, а си има всичко – 4 сезона, море, зелени планини, езера, минерални извори, вкусни плодове и зеленчуци, добри хора. Нима ще позволим политици и бизнес интереси да я направят бунище? БълГАЗия? Естествено право на човек са чистите въздух, вода, природа и храна. Ще продължаваме ли да сме заети, да се правим, че не виждаме какво става? Да се дауншифтваме. Или да ходим на йога за душевно равновесие. И ще оставим другите да решават бъдещето ни? Приятели, събудете се! Светът има нужда от гражданско общество, от нас! Сега! Не само България, не само Добруджа e застрашена от екокатастрофа. Затова е важно да бъдем информирани, да бъдем осъзнати, обединени и активни. Единствено с общи действия, с обща енергия и заряд можем да променим колелото на историята. От нас зависи в какъв свят ще живеят децата ни – ще затварят ли вода в буркани, както Ванга пророкува, или ще градят нов златен век на любовта и щастието.
Най-големият минус на добрите хора е тяхното бездействие. Нека изберем да действаме!