Сезонът на Леонидите

Потокът Леониди е между най-известните, за него има сведения от 4000 г. На всеки 33 години Земята преминава през най-гъстата му част и тогава се наблюдават стотици метеори в минута; за последен път това се случи през 1999 г. Максимумът е на 17/18 ноември. Тогава можем да очакваме над 15 метеора в час. Леонидите са породени от кометата Темпел-Тутл, радиантът е в съзвездието Лъв. То изгрява към изток около полунощ, а преди разсъмване е високо към юг. За щастие този път максимумът на потока съвпада с новолунието.

Слънцето

В началото на периода изгревът е десетина минути след 7 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е в 7,43 ч, а залезът в 16,53 ч. Денят намалява от 10,02 до 9,10 часа. 

На 22 ноември в 5,05 ч. Слънцето излиза от знака Скорпион  и преминава в знака Стрелец. На 24 ноември преминава от съзвездието Везни в Скорпион. 

Луната

Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 21 ноември (406 131 км), а най-близо (в перигей) – на 4 декември (357 496 км).

последна четвърт 10 ноември 23,36  – 13,11;

новолуние 18 ноември 6,56  –  17,26;  

първа четвърт 26 ноември 13,06  –     - ;

пълнолуние 3  декември 17,11  –    7,38;

Лунното "денонощие" е по-дълго от средното слънчево, по което се водим в гражданския живот. Затова на 26 ноември няма залез.

Звездите и ярките планети

След залез Слънце към североизток е ярката Капела от съзвездието Колар. Над нея е Касиопея с характерната форма на разтеглено М. Андромеда е високо към изток, а Пегас – към югоизток. Високо към запад е Денеб – най-ярката звезда от голямото и красиво съзвездие съзвездие Лебед. Наблизо, малко по-ниско, е съзвездието Лира с блестящата Вега. Към северозапад е главата на Дракона, към югозапад е съзвездието Орел с най-ярката звезда Алтаир. Величественият Орион изгрява към 21 ч., а около три часа по-късно се появява и най-ярката звезда на небето – Сириус. Преди изгрев Слънце ниско към изток е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар, а Капела вече е към северозапад.

Меркурий е достъпен за наблюдение след залез Слънце през последната десетдневка на ноември и началото на декември (елонгацията е на 24 ноември). Венера е Зорница. В началото на периода е над хоризонта за около час, но изгревът настъпва все по-късно. Марс е видим преди изгрев Слънце – в началото за около три часа, но изгревът настъпва все по-рано и периодът на видимост расте. Остава в съзвездието Девица. Юпитер може да бъде забелязан ниско към изток преди изгрев Слънце. Изгрява все по-рано и към края на периода е видим за около два часа. Отначало и той е в Девица, но на 13 ноември преминава във Везни. На същата дата е в съединение с Венера. Макар и ниско над хоризонта преди изгрев Слънце, явлението си заслужава да бъде видяно. Сатурн е видим вечер към запад ниско над хоризонта, но залязва все по-рано и в края на периода се губи в слънчевите лъчи. На 13 ноември преминава от Змиеносец в Стрелец, а на 28 ноември и на 6 декември до него е Меркурий.

Съединения на планетите с Луната

На 15 ноември близо до Луната е Марс, на 16-и – Юпитер, на 17-и – Венера, на 20-и – Меркурий и на 21 ноември – Сатурн.

Метеорните потоци 

До 20 ноември са активни  Южните Тауриди с радиант в съзвездието Бик, което се вижда добре след полунощ.. Максимумът на Северните Тауриди е на 12 ноември – около 5 метеора в час. Наблюдавани са твърде ярки Тауриди, включително болиди. След 13 ноември може да наблюдаваме „падащи звезди" и от потока Ориониди. Максимумът – 3 метеора в час - е на 28 ноември. Към края на периода започват срещите с Джеминидите с радиант в съзвездието Близнаци.