Микроармия с макрополза

Грипът е в своя пик, обявиха епидемия вече и в столицата. От 2 г. не бях се разболявала, но организмът ми поддаде. „Веднага вземай антибиотик, грипът води до пневмония“, ме посъветваха приятели. Но с антибиотиците, знаем, не трябва да се бърза. И аз избирам да си помогна с ПРОбиотици. (Пробиотик означава „за живота“, антибиотик - „против живота“.) 

 

Срещаме се с  Александър Кондратенко и семейството му, за да ни разкажат за полезните бактерии, които разнасят славата на България по цял свят, а докладите с полезните им качества стават все повече и по-обширни. Едва ли има по-подходящи водачи в света на полезните микроорганизми от сем. Кондратенко. Основоположник на семейната им фирма „Генезис лаборатории“ е инж. Мария Кондратенко. Именно тя е ученият, който през 1973 г. с екипа си създава закваските за промишленото производство на българското кисело мляко! Години по-късно нейните наследници правят друго важно откритие. За първи път те създават среда за развитие на уникален щам на Лактобацилус булгарикус - GLB 44. Тя е 100% растителна, 100% био, без алергени като лактоза, мляко, соя, глутен! Но да караме подред.

На входа до стълбището на  лаборатории „Генезис“ ни гледа строго (от бюст паметник) д-р Стамен Григоров, откривателя на Лактобацилус булгарикус. През 1905 г. като асистент в Женевския университет той за пръв път описва микроорганизма, предизвикващ ферментацията на българското кисело мляко. Той е кръстен на родината му - България, години по-късно. През 1907 г. нобеловият лауреат Иля Мечников обяснява в труда си „Удължаване на живота“, че един от начините да живеем дълго е да приемаме Лактобацилус булгарикус. Пробиотиците, оказва се, са полезни за здравето ни в много аспекти. Те подобряват чревната флора и доминирайки, не позволяват на патогените да се закачат за червата, да се развиват, да произвеждат токсични вещества и да ни разболяват.

Плахо пристъпваме в „Генезис лаборатории“, тъй като всичко блести от безупречна чистота. Домакините отказват да ни пуснат в производствения цех, за да не създаваме предпоставки за замърсяване на средата. Но пък заради нас са дошли две поколения наследници на инж. Мария Кондратенко - синът Александър със съпругата си Светлана и внучката Яна с мъжа си Атанас. Инж. Кондратенко е починала миналото лято на 90 г. Само споменаването на името є обаче изпълва атмосферата с уважение, любов и признателност. 

През 70-те години на миналия век инж. Кондратенко и екипът ù тръгват по селата за природни подкваси за кисело мляко. От тях те трябва да извлекат, да селектират, комбинират и да създадат закваска за промишлени цели, която обаче да е също толкова лечебна, колкото е природната. Задачата се оказва трудна. В подкваската има два микроорганизма - Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус, които живеят в хармония. Специалистите пречистват различни щамове и ги комбинират наново, но симбиозата между двете бактерии се губи. Следват хиляди  опити, докато успеят. Но резултатът е гениален! С получените закваски България започва да произвежда кисело мляко, което съдържа до края на срока си на годност живи здравословни микроорганизми, при това без да има каквито и да е консерванти, стабилизатори и други добавки. 

Благодарение на инж. Кондратенко България подписва договори за милиони за продажба на български закваски с Финландия и с Япония. Кондратенко създава и ръководи в продължение на 25 г. Националната лаборатория към някогашното предприятие „Млечна промишленост“.  Когато обаче Тодор Живков е свален от власт, я отстраняват от поста. Но както се казва - всяко зло за добро. 

Семейството є решава да рискува и да се захване с производството на закваски и пробиотици. Създават „Генезис“. Наемат помещения  и оборудване и започват с леофилизация на 2 л течен концентрат...  Днес само едно зареждане е с 500 л концентрат, хвали се снахата на Мария - Светлана. Тя е една от най-добрите ученички на Кондратенко, технолог в държавното предприятие. „При нея обучението беше като пъзел - не ти дава нищо наготово, иска от теб да мислиш, сам да подреждаш парчетата“, казва Светлана. 

А Мария работи с децата и внуците до сетния си дъх. „Беше удивителен човек. Правеше минимум по 20 курса между етажите в лабораторията, за да вземе проба, да направи нужните натривки. И отказваше да  помагаме“, разказва Атанас. „Когато беше на 80 г., летяхме с нея до Казахстан и от посолството не искаха да є издадат виза, да не є се случи нещо... А тя живя и работи още дълги години. Беше велика жена!“, спомня си синът є Александър. 

Така три поколения вече носят славата на българските закваски и бактерии по света. 90% от продукцията на „Генезис“ се изнася: в ЕС, САЩ, Канада, Русия, Казахстан, Киргизстан, Япония... Наследили перфекционизма до педантичност на Мария Кондратенко, потомците є днес произвеждат отлични пробиотични добавки и закваски за млечни продукти. Какво означава това:

 

Сега вероятно вече разбрахте защо избрах „Провиотик“ срещу грипа. Но не е само любовта... По-скоро личният пример. Сем. Кондратенко пият непрекъснато пробиотик и са пълни с истории  за здравословната му мощ. Атанас например залага единствено на пробиотици, когато настине. С тяхна помощ дори успял да се пребори и с високия си холестерол: „Преди около 7 месеца имах проблеми с холестерола. Започнах да приемам пробиотици, не съм променил начина си на хранене или ежедневния си режим. Но Лактобацилус булгарикус се справи успешно с лошия холестерол“.

Бифидобактериите също са много полезен пробиотик, допълва го съпругата му Яна. Те живеят в стомашно-чревния тракт, но не само там - има ги и във влагалището, затова  бебета, родени по естествен начин, страдат по-малко от колики. Често бактерията се изолира от изпражнения на кърмачета. 

„Самият Хитлер е лекуван по този начин – с бактерии, които са изолирани от фекалиите на български селяни. Той е имал проблеми с корема. Знаело се е, че българите са здрави и дълголетни и се хранят предимно с кисело мляко, и немските учени започват да изолират от изпражнения на наши селяни микроорганизмите Лактобацилус булгарикус. Това се прави, защото през стомашно-чревния тракт преминават само най-издръжливите“, казва Александър, като цитира книгата на В. Кларк и М. Скот „Менюто на диктаторите: Ръководство за лошия вкус на тираните“...

След всичко споделено тук, вярвам, не се съмнявате как завърши и моята лична битка с грипа.