снимки: iStock
Подобното лекува
Хомеопатията е създадена от немския доктор Самуел Ханеман. В името є, съставено от латинските homeos - подобен, и patos – болест, е кодиран основният принцип – подобното лекува подобно, верую, което изповядва още Хипократ. Въпреки че има над 200-годишна история, хомеопатията все още остава неразбрана от мнозина, непризната от конвенционалната медицина, осмивана като шаманизъм заради това, че практически в повечето є лекарства няма и една молекула от изходното вещество, а само чиста водичка. Но дали е случайно, че целият кралски двор във Великобритания предпочита да се лекува с хомеопатия, а кралица Елизабет II не се разделя със своето куфарче, съдържащо набор от 60 хомеопатични лекарства? Тя все още участва активно в работата на Британската асоциация по хомеопатия и е патрон на намиращата се в Лондон Кралска хомеопатична болница. В Индия има хомеопатичен борд към президента на държавата. Здравните каси във Франция, Германия, Великобритания и др. плащат както хомеопатичния преглед, така и определен процент от хомеопатичните медикаменти. Във Франция има 8 университета по класическа хомеопатия. Защо е толкова противоречива тази наука? Кои са основните є правила и как действа? Плацебо ефект ли ни лекува, или нещо друго? От какво се правят лекарствата? Как ни диагностицират хомеопатите и каква е концепцията им за здраве и болест? Това са едни от основните въпроси, на които се опитахме да намерим отговори вътре в самата парадигма на класическата хомеопатия, такава, каквато я е описал откривателят й.
НЕОБЯСНЕНА МЕДИЦИНА
Вече над 200 години хомеопатията лекува успешно с „гола вода“
През IV век пр.Хр. бащата на медицината Хипократ пише: „Нещата, които са причинили заболяването, могат да го излекуват“. Водейки се от това схващане, той лекувал успешно холера с много малки дози бяла чемерика. Попаднала в човешкото тяло, чемериката предизвиква симптоми, приличащи поразително на тези на холерата. Пак Хипократ, а по-късно и Парацелз използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина. Преди 900 г. богомилът Василий Врач пък правил лекарства по метода на хомеопатията чрез разклащане, но ги зареждал допълнително и със своята енергия. С напредването на медицината принципът, че подобното лекува подобно, бива забравен чак до XVIII век, когато немският доктор Самуел Ханеман създава хомеопатията.
Ханеман, доктор по медицина, разочарован от жестоките и недотам ефективни методи на медицината по негово време, се отказва от лечебната си практика. Превеждайки медицинския труд „Монография върху материя медика“ от Уилям Кюлен, попада на описание на лечебния ефект от хинина. В книгата се казва, че хининовата кора дължи свойствата си на горчивия вкус. Това озадачава немския медик. Редица субстанции са по-горчиви, но далеч не толкова лечебни. Именно този откъс от книгата ще се окаже крайъгълният камък за създаване на хомеопатията
Д-р Ханеман решава да разбере как именно лекува хининът и започва да го приема в малки дози. Забелязва, че приемът предизвиква у него симптомите на малария, която хининовата кора успешно лекува. „В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени – пише той – станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това - пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда - накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска. (...) Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях отново в добро здраве.“ Повтаряйки многократно опитите върху себе си, а след това и върху свои познати, Ханеман стига до добре забравения извод, че
подобното лекува подобно
изкуствената болест, предизвикана от лекарствата,
допълнителни доказателства за ефективността
паметта на водата - едно от възможните обяснения
действието“ – аргументира се Кацаров. – „Обяснението е предизвикателство пред физиката и химията. Ние имаме достатъчно наблюдения, вече над 200 години, че хомеопатичните лекарства действат, знаем ефекта им и се ползваме от него.“ Революционният подход на хомеопатията не се изчерпва с познанието за лекарствените субстанции и принципа на подобие. Ханеман излага цяла нова концепция за причината на болестта. Според него без значение от какво страда човек и колко точно симптоми проявява,
причината винаги се корени в разстройство на жизнената сила
„Това е т.нар. виталистична теория – схващането, че човек има жизнена сила, която го поддържа във висш суверенитет, както казва Ханеман - т.е. в съвършена хармония на тяло, ум (съзнание и несъзнавано) и емоции“ – продължава да обяснява Кацаров. – „Това е принцип, диаметрално противоположен на алопатичната медицина (обикновения начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните – б.а.), за която жизнената сила е отречена като шаманизъм или някакъв вид езотерика. Китайската медицина, рейки и някои други системи също се базират върху жизнената сила.“ За хомеопатията здравето на човек не е статично, а е процес на динамично равновесие. Всяка промяна предизвиква съответния адаптационен отговор. Здраве е способността на системата човек да се адаптира гъвкаво, то произтича от динамичното равновесие, а динамичното равновесие произтича от жизнената сила. Когато жизнената
сила е разстроена, тя алармира
„Материя медика пура“, в която са описани близо 100 доказани от него и учениците му хомеопатични лекарства
Цялата статия е публикувана в брой 11/2011 г. на Списание 8
Купи броя тук
