Владимир Набоков: Мразя номерата с мощни жени, висящи във въздуха на зъбите си
Фрагменти от интервю с известния писател
„Аз съм американски писател, роден в Русия, получил образование в Англия, където изучавах френска литература, преди да се преселя в Германия на 15 години....Главата ми говори на английски, сърцето ми на руски и ухото ми на френски.”
Това пише за себе си Владимир Владимирович Набоков (10 април 1899 – 2 юли 1977). Набоков,освен писател, е и поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски. Автор е на „Лолита“, „Машенка“, „Покана за екзекуция“, „Поп, дама, вале“, „Прозрачни неща“, „Вижте арлекините“ и други.
„Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!” от неандерталската гора, гонено по петите от големия сив вълк: литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!” а след него е нямало никакъв вълк." казва писателят. Представяме ви фрагмент от едно интервю на Набоков, в което той разказва за нещата, които не харесва.
— Какво смятате за скучно, а какво ви забавлява?
— Хайде вместо това да ви кажа какво мразя.
- Музикалния фон, музиката на запис, музиката по радиото, музика от магнетофона, музиката, която идва от съседната стая. Всяка натрапена ми музика.
- Примитивизма в изкуството: „абстрактната” мацаница, унилите символистки пиеси, абстрактните скулптури от парцали, „авангардните” стихове и другите явни баналности.
- Клубовете, съюзите, братствата и т. н. (За последните 25 години аз съм отхвърлил вероятно двайсет почетни предложения за членство тук и там).
- Тиранията. Готов съм да приема какъвто и да е режим – социалистически, монархически, на чистачите – при условие, че той гарантира свободата на разума и тялото.
- Атлазения плат на пипане.
- Цирковете – особено номерата с животни и с мощни жени, висящи във въздуха на зъбите си. Четирима доктори – доктор Фройд, доктор Швайцер, доктор Живаго и доктор Кастро.
- Обществените интереси, демонстрациите, митингите, шествията.
- Кратките речници и сбитите справочници.
- Журналистическите клишета: „моментът на истината”, например, или отвратителното — „диалог”.
- Глупавите, неприятни неща: калъфа за очила, който винаги се губи; закачалката, която винаги пада в гардероба; когато ръката сбърка джоба. Сгъваемите чадъри, на които никога не можеш да откриеш къде им е бутонът за разпъване.
- Неразрязаните страници.
- Възлите на връзките за обувки.
- Бодящата набола растителност по лицето на този, който е пропуснал сутрешното бръснене.
- Децата във влака.
- Процесът на заспиване.
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“