Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

Иван Шопов, известен още като Balkansky и Cooh, е добре познат на българската електронна сцена у нас. Той е един от творците, които смело навлязоха в дебрите на родния фолклор, за да го представят на публиката под една по-различна форма с помощта на електронен звук, в чиито води Иван се чувства най-добре.
Преди две години, заедно с певиците от вокалната фолклорна група Авигея, той създава албума „Канатица”. След успеха му екипът се събира, за да го представи отново, но този път под формата на ремиксирани парчета с участието на редица артисти от България и света. Повече информация за албума, създаването му и предстоящото му представяне пред родна публика, четете от интервюто ни с Иван.
Идеята ми дойде, след като се свързах с музиканта Clockvice от Швеция, за да му благодаря за вдъхновението, което ми даде той за звуците в оригиналната версия на „Чичовите Конье”, която е в албума „Канатица”. Казвайки му това се запитах, кой ли може да направи нова версия на тази композиция и веднага ми хрумна да го попитам за това. Оттам започнах да питам и други вдъхновяващи електронни музиканти дали ще направят нови версии на оригиналните композиции и така стигнах до все по-голяма селекция от изпълнители. В началото всички бяха чужденци, но в един момент реших, че искам да чуя ремикси и на български съвременни музиканти. Аз също направих няколко, но с различните ми псевдоними.
Моята задача беше да потърся хората и да им изпратя оригиналния албум, за да си изберат по едно парче. Накрая остана най-сложното – да се подреди цялата нова музика логично и да стане хомогенен запис.
Мисля, че за тях това беше много добра възможност да достигнат до по-голяма публика  и повече млади хора да разберат за фолклорното пеене и неговите красоти. Включиха се с ентусиазъм и готовност за експерименти. С времето всички разбрахме, че си е заслужавало.
Песните идваха основно като предложения от момичетата от Авигея, а аз избирах от тях в зависимост в каква електронна естетика могат да бъдат предадени най-добре. За мен родопските песни са много специални и се радвам, че имаме и такива в албума. С Авигея преоткрих фолклора от района на софийското поле и се потопих в красотата му.
Много добре, както от българската публика, така и от американската. Хората бяха много отворени и приеха нашите версии на фолклора с радост и положителна енергия. Очакват ни да отидем пак, като този път се надявам да посетим повече градове.
Мисля, че в момента интересът е огромен и публиката тук приветства радушно всички подобни проекти. Това води до все повече нова музика с адаптация на българския фолклор. Все по-често млади електронни музиканти пробват да миксират фолклор в музиката си и така да вплетат нещо уникално в стиловете си. Това е чудесно, защото така фолклорът, дори и леко променен, има шанс да се запази за по-дълго време и да бъде слушан от повече млади българи.
Аз съм израснал в гр. Троян и като дете често обикалях планините в района с баща ми и винаги, когато се качвах на някой връх или по-високо място, си мислех как ли звучи България погледната отвисоко. Когато чух за първи път кавала на Теодосий Спасов, разбрах какъв звук съм търсел. Така става и когато слушам българските гласове и музиката на предците ни. Тя ме кара да се чувствам у дома и да се усещам смирен и уверен, че това, което правя, има смисъл и за следващите поколения.   
Да, смятам, че всеки един такъв проект, който помага на българския фолклор да се разпространява извън границите на България, допринася за неговото запазване. Колкото повече хора познават родината ни, толкова повече възможности ще има за културата тук да се развива и да достига до нови места по света.
За мен бъдещото творчество със сигурност ще е насочено към българския фолклор, но по-разширено чрез смесването му с чуждестранни музиканти. Електронната част от творчеството ми също се разширява, търсейки и експериментирайки в нови стилове и посоки. Най-важното за мен е да си създавам сам по-високи цели, за да не спирам да се движа напред.