ИнтервюАнна Николова / 3 декември 2023

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“

През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата

Ива Лаловска никога не се предава. Само тя си знае как превъзмогва загубата на създателя на Спасителния център за костенурки в с. Баня Иво Иванчев и как продължава да се грижи за стотиците създания, които, се оказва, че имат голяма нужда от помощта ни.

Нужда от помощ има и Ива, защото в момента около 200 костенурки зависят единствено от нейните ежедневни усилия. И, не, никога не си отглеждайте такова създание вкъщи – при всички случаи костенурката в ролята си на домашен любимец ще страда от нашата „любов“.

Как се роди идеята за създаването на Спасителния център за костенурки?
Идеята за спасяването на костенурки се е родила в главата на Иво Иванчев, когато е бил още дете. Обичта му към костенурките и чувството му за мисия, за нужда да спасява тези животни, узрява в идея за създаване на център за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки. Официално той съществува от 2007 г., а пет години по-късно е определен като Спасителен център от Министерството на околната среда и водите. Вече 16 години в него постъпват болни и ранени костенурки и такива, отглеждани дълго в плен или намерени на неестествени за тях места.

С Иво се запознахме на проект за спасяване на костенурки по черноморското крайбрежие при селата Топола и Божурец, където по онова се градеше голф игрище. Тогава бях студентка и участвах като доброволец в спасителната акция. Оттогава с Иво станахме партньори освен в работата, и в живота.

Откъде се породи тази любов към костенурките в теб?

Моят интерес към костенурките се породи от факта, че те са сред най-уязвимите животни и имат много по-голяма нужда да бъдат опазени и съхранени като вид от което и да е друго животно. Опасността да изчезнат е съвсем реална и в много райони на страната те вече не се срещат.

Колко екземпляра има в момента в центъра и колко са минали общо през годините?

В момента в центъра живеят около 200 костенурки от 10 различни вида, а през тези 16 години на съществуване през него са минали над 6000 животни, повечето от които успешно са върнати в природата. Всяка година се излюпват близо 200 бебета, а през тази година броят им достигна 260. Всички те са освобождават в природата след като преминат най-критичния период от живота си, когато смъртността е най-висока. По този начин популациите им се увеличават и така им помагаме да оцеляват.

Що за животно е костенурката?

Костенурката е най-издръжливото животно в света. В това сме се убедили от дългите години работа с пациенти-костенурки. Нямат постоянна температура на тялото и са зависими от тази на околната среда. Ето защо като стане студено през зимата, те заспиват зимен сън. Изключително упорити са когато си наумят нещо. Нямат семейство – още от излюпването си от яйцето, малкото е напълно подготвено да се справя само в живота, без да познава родителите си. Живеят дълго – в добри условия достигат над 100 години.

Консервативни са – привързани са към мястото, в което живеят и премествайки ги от там страдат така, както би страдал човек, на когото му е отнет дома и е изпратен в изгнание. Тогава костенурките непрекъснато се опитват да се върнат на мястото, в което са отраснали и познават добре. Ако сме взели костенурка от природата и я гледаме като домашен любимец в двора си, тя ще изпитва тъга по своето родно място и ще се опитва всеки ден да се върне обратно.

Като научим, че са им нужни 12-13 години да започнат да се размножават, че в много случаи люпилата са неоплодени и малки костенурчета не се излюпват и че през първата година от живота си умират почти 80 % от новоизлюпените, ще можем да разберем защо е толкова трудно този вид да оцелее. Ето защо имат толкова голяма нужда от помощта ни.

Какво да направим, ако видим ранена костенурка в природата? Можем ли да я донесем в центъра?

Ако намерим ранена костенурка и тя е на път извън населено място, най-правилно е да я пренесем в посоката, в която е тръгнала, но по-навътре от пътя. Ако костенурката се намира в населено място, тогава по закон сме длъжни да се обърнем към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) към района, в който сме я намерили. Ако е много тежко ранена, можете да се обърнете към нас за спешна помощ и ние ще ви насочим какво да предприемете.

Много хора не знаят, че са забранени за домашно гледане. Какви са рисковете, ако имаме костенурка вкъщи?

Когато си отглеждаме костенурка вкъщи, това означава, че сме загърбили естествената нужда на животното от свобода и въпреки това сме я обрекли на живот в плен. Колкото и хубави изкуствени условия да създадем, костенурките страдат, а най-много страдат от липсата на слънце, когато се отглеждат в апартаменти. В тези случаи те винаги заболяват. Когато разберем, че костенурката е болна, обикновено е доста късно, защото те не „си казват“. Много чести са случаите на неправилно хранене, на отглеждане без достатъчно вода, на поддържане на топлина през зимата, когато те трябва да спят зимен сън. Изкуственото поддържане на активност по време на зимния сън трябва да е съобразено с температурните изисквания на животното, в противен случай то губи енергия при недостатъчно топлина, не се храни и напролет умира. При всички случаи костенурката в ролята си на домашен любимец е страдаща от нашата „любов“.

Важно е да знаем, че костенурките са изчезващи животни, заради което са поставени под защитата на Закона. Като защитени, нямаме право да ги вземаме в плен, отглеждаме или излагаме като атракция. В тези случаи се налагат глоби, а конфискуваните животни се освобождават.

Разкажи за последните случаи с оставени костенурки – във фейсбук страницата четем за цели 55 костенурки от Враца?!

„Врачаните“, както ги наричам, са 55 костенурки, отглеждани дълги години в апартамент във Враца. След смъртта на жената, която ги е отглеждала, те бяха настанени при нас в тежко състояние. През всички тези години на тях им е липсвала ултравиолетовата светлина, така необходима за оформяне на тяхната черупка. При липсата на тези лъчи, костенурките имат недостиг от витамин D и развиват рахит, подобно на човека. Той лесно може да се види в деформираната черупка и изкривените им крайници. Те не могат да копаят за да се заровят за зимен сън и се налага отглеждането им в изкуствени условия, в топло помещение през зимата, снабдено с УВ лампи. С това се надявам, че напролет те ще бъдат по-силни, а всяка изминала година живот при нас с подходящи условия и храна, те ще се доближават до връщането си в природата.

Какви грижи полагате за костенурките?

В центъра костенурките живеят в широки заграждения, които им дават достатъчно пространство. Загражденията се подменят и подновяват почти всяка година, особено дървените им части. Почистват се всеки ден, когато се налага се изграждат хълмчета за яйцеснасяне. Костенурките са растителноядни, но имат силно предпочитание към съдържащи калций растения за правилното развитие на черупката.

Поддръжката и отглеждането на подходяща растителност също е част от ежедневната работа. През сухия период, който при нас е от юли до октомври, се налага и често поливане, в противен случай естествената растителност изсъхва. Храна и вода се доставят ежедневно. Най-трудно е през зимния период, когато болните и ранени костенурки не могат за заспят зимен сън, а се лекуват в топли помещения. Настаняваме ги в огромни съдове, подобни на корита, на дъното на които се поставят отоплителни плоскости, а отгоре се застилат със специален субстрат. Помещението трябва де е добре затоплено и снабдено с ултравиолетови лампи, за да се имитират естествените условия през активния им сезон.

Навън през зимата няма естествена храна и такава трябва да се набави от магазина. Марулята е най-подходящият заместител, който обаче идва с нитрати и химикали. В момента предстои изграждане на оранжерия, с която ще си осигуряваме храна собствено производство, като така ще спестим средства и ще доставим здравословна храна.

Как се издържа един такъв център? Само от дарения или държавата помага по някакъв начин?

Разходите на центъра са свързани с прякото обслужване на костенурките – това са доставките на храна, лекарства и медицински принадлежности, с поддръжката на базата, нейната безопасност и охрана, с битовите разходи за ток и вода през зимата, с транспорта на самите костенурки до мястото за освобождаване и за доставки. Без финансиране костенурките не могат да оцелеят. Финансирането му идва от грантове по проекти, от дарения и от туризъм, тъй като през лятото центърът е отворен за посетители. Освен това за четвърти път средства за издръжката на центъра през изминалата година бяха отпуснати от Предприятието за управление на дейностите по околната среда към МОСВ.

Имате ли някакъв генерален спонсор, който да ви позволява да съществувате?

Центърът получава дарения, включително от няколко по-големи компании през изминалите години, които са видими на нашия сайт. За съжаление, това са единични дарения и нямаме стабилна обвързаност чрез спонсорство.

Сега по неприятна тема – разбираме, че след смъртта на учредителя Иво Иванчев тази година, има опасност центърът да престане да съществува. Би ли разказала по-подробно?

През май тази година ни напусна създателят на центъра за костенурки Иво Иванчев. Фондацията Геа Челония беше създадена в частна полза и едноличен неин управител беше Иво. Клауза в устава дава право на наследяване на фондацията на децата ни, които за съжаление са още малолетни. Бургаският окръжен съд първоначално отказа да ми даде правото да управлявам до навършване на пълнолетие на децата, тъй като с Иво нямахме брак, но след обжалване реши да ми даде това право.

От няколко дни съм управител на фондацията до навършване на пълнолетие на децата. В петте дълги месеци на очакване на съдебно решение, в които останах без право на заплащане на труда си, работата ми продължи пълноценно.

Приемах, лекувах и освобождавах костенурки, излюпиха се много костенурчета, въпреки че нямах право да изразходвам средствата на фондацията по течащия проект за издръжка. Благодарение на много приятели, доброволци и дарители, центърът продължи да работи с пълен капацитет и костенурките не усетиха по никакъв начин сътресенията и трудностите, които ни се изпречваха.

Би ли дали сметка за дарения или други начини, по които да окажем помощ?

Всеки, който иска, може да помогне чрез доброволен труд, даряване на материали, разпространяване на информация за костенурките и центъра, и финансова помощ. Начините, по които всеки може да дари, са публикувани на фейсбук страницата ни, както и на сайта на фондация „Геа Челониа“.