Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Икона на св. Атанасий, с. Долно Ябълково, Странджа
През целия си живот св. Атанасий се борил с ересите. По време на Първия вселенски събор, след като оборил противниците си, бил изпратен в изгнание. Като изгнаник написал няколко труда, сред които „Житие на св. Антоний Велики“, „За Светата Троица и Светия Дух“, множество проповеди и тълкувания на Светото писание. Светецът завършил земния си път на 2 май 373 г.
Култът към св. Атанасий Велики и пустинника св. Антоний, който също заслужил правото да бъде наричан велик, се разпространил широко в края на четвърти и началото на пети век и много храмове от този период носят имената на светците.
В народните представи
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света. На Атанас се паднало да е повелител на зимните студове и снегове. Такава е древната и първична народна представа, която българите пренесли върху християнския образ на св. Атанасий Велики. Името му, преведено от гръцки език, означава „безсмъртен“.Атанасовден в миналото се е смятал за средата на зимата. Но тогава зимата сякаш едва започва. Студовете все още са сковали земята, а запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните намалявали. Щом превали „среди зима“ обаче, селяните започвали да преглеждат колко зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Старите хора са казвали „Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне“. Тази поговорка всъщност предупреждавала, че ако началото на зимата е било по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.
В българските легенди св. Атанас освен господар на зимните вихрушки, снеговете и студовете има власт и над зимното слънце. И тези негови „владения“ определят зимното време. То е „като малко дете“, според народната поговорка: „Ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце грее“. С това предчувствие за настъпващия по-топъл сезон е свързано и основното народно поверие за Атанасовден. Старите българи вярвали, че на Атанасовден св. Атанас събличал дебелия си кожух и обличал тънка копринена риза. Затова има и поговорка „Атанас си мина и зимата замина“, макар да е още „среди зима“.
Според преданията св. Атанас и св. Антон били братя ковачи. Затова и празниците им са в два поредни дни: 17 януари – Антоновден, и 18 януари – Атанасовден.
В Странджа разказват, че св. Атанас решил да изпита хората. Затова в деня преди празника си се облякъл с дрипави и стари дрехи и отишъл в кръчмата. Там били събрани много хора, които ядели и пиели на отрупани маси. Той седнал в един от ъглите на земята и зачакал да види дали ще му обърнат внимание. Но селяните не го разпознали. След известно време свети Атанас станал, разходил се между масите, но хората, като видели просяка, го изгонили от кръчмата. На другия ден светецът се облякъл в най-хубавите златотъкани дрехи и отишъл в същата кръчма. Там били отново същите селяни, които пак ядели и пиели на отрупани трапези. Като видели светеца, всички станали на крака и започнали да го канят един през друг да седне на тяхната маса. Свети Атанас много се ядосал на хората, че не познават светостта, а съдят за човека само по дрехите. Оттогава в Странджа е останал обичаят на Антоновден и Атанасовден, ако в кръчмата влезе непознат странник, да бъде почерпен с ракия или вино, а двата празника започнали да наричат Беден Атанас и Богат Атанас.
В Тетевенско и Троянско в миналото са вярвали, че на този ден се раждала чумата, затова колели черна кокошка на светеца, че да ги предпази от болестта и раздавали намазани с мед питки за здраве.
В миналото на Атанасовден и на Ивановден старите българи са имали и още един, вече позабравен обред, наречен аратлийство или побратимяване. Този обред се е правил само в много тежки времена, когато има епидемия или глад. Ако някое семейство е било много бедно или не може да има деца, или те са умрели от някаква болест, тогава това семейство избирало или по-заможно семейство от селището, или такова с много деца за побратимяване. Избраното семейство не можело да откаже. Избирал се е и кръстник, някой от известните старейшини в селището. Той скрепявал това побратимяване, което се случвало с клетва и три ритуални танца. Първият се наричал „чепня“ и бил изпълняван само от жените. Те вдигали първо десните си ръце нагоре, долепяли ги с външната страна една до друга и се завъртали в кръг три пъти. След това правели същото, но с левите ръце и в обратна посока. Вторият се наричал „чер пипер“ и се играел само от мъжете, като го водел кръстникът с маша в ръката. Накрая съвместно изигравали мълчаното хоро, без музика и песен, като за поддържане на ритъма само „мънкали“ тихо и кратко – мън, мън, мън…
Това се повтаряло три пъти, като съответно спрямо празника се казвало името на светеца – Иван или Атанас. Накрая разчупвали и три обредни хляба, за да се свържат родовете им. След това тези две семейства се смятали за побратимени и се наричали аратлии. Семействата си помагали във всичко, децата се отглеждали като общи и дори когато пораснели, нямали право да се женят помежду си. Празнували всички празници заедно, като обичайно по-бедните семейства ходели на гости при по-заможните, а за техен покровител се смятал светецът, на чийто патронен празник са се побратимили.
Статията е публикувана в Списание 8, бр. 1/2024 г.
Още по темата:
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно
Коледата с ритъма на сърцето
В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото