Любопитно21 април 2019

Вятърна мелница от рамка на велосипед

или как понякога образованието отстъпва пред находчивостта

Този разговор се провежда прeз 2007 година на сцената пред аудиторията на TED – платформата за идеи, която има филиали по целия свят. Въпросите задава Крис Андерсън. Отговаря му Уилям Камкуамба. Това е беседа, която ни разкрива как се раждат изобретенията и как понякога образованието отстъпва пред находчивостта и прагматизма.

- Здравей, Уилям. Радвам се да те видя.

- Благодаря.

- И така - мисля, че имаме картина? Къде е това?

- Това е домът ми. Там живея.

- Къде? В коя страна?

- В Малави, Касунгу. В Касунгу. Да. Мала.

- Ясно. Значи, сега си на 19?

- Да. Сега съм на 19.

- Преди пет години ти е хрумнала идея. Каква беше тя?

- Исках да направя вятърна мелница.

- А за какво - електричество, за осветление и такива неща?

- Да.

- И какво направи? Как го реализира?

- След като напуснах училище, отидох в библиотеката и прочетох една книга - "Употреба на енергията" - оттам взех информация как да направя мелницата. Опитах и я направих.

- Значи си копирал - копирал си точно проекта от книгата?

- А, не. Аз просто... Всъщност, моделът за мелница в книгата имаше четири - а, три крила, а моята имаше четири крила.

- В книгата е имало три, а твоята е имала четири.

- Да.

- А от какво я направи?

- Направих четири крила, само защото исках да увелича мощността.

- Тествал си я с три и си разбрал, че с четири работи по-добре. А от какво си направил вятърната мелница? Какви... материали си използвал?

- Използвах рамка от велосипед, макара и пластмасова тръба, която после тегли...

- И така, тази мелница... какво стана, работеше ли?

- Когато духа вятър, се върти и генерира.

- Колко електричество?

- 12 вата.