снимка: iStock
Мечтаем за време, когато съвременната медицина ще помогне на хората да живеят далеч отвъд продължителността на живота, която познаваме днес. Но има ли горна граница на това, къде е пределът на биологично възможното? Според ново проучване максималната продължителност на човешкия живот достига до около 150-годишна възраст.
Изследването е посветено на биологичното стареене - колко бързо се влошава състоянието на телата ни и това може или не може да съответства на нашата хронологична възраст. Учените разработиха нов начин за интерпретация на колебанията в броя на различните видове кръвни клетки. Те откриха мярка, която нарекоха динамичен индикатор за състоянието на организма (DOSI).
С течение на времето устойчивостта на нашите тела бавно спада. Това е една от причините, поради които все по-дълго се възстановяваме от болести и наранявания, когато сме по-възрастни. Ако приемем, че можем да избегнем болести, бедствия и масови убийства в хода на нашия земен път, DOSI е надежден метод, който показва кога тази устойчивост би се изчерпала напълно, казват изследователите.
"Екстраполацията на тази тенденция предполага, че времето за възстановяване на DOSI и дисперсията едновременно ще се разминават в критична точка на възраст 120-150 години, съответстваща на пълна загуба на устойчивост", обясняват изследователите.
Учените анализираха информация за броя на кръвните клетки при повече от половин милион души, взети от изследователски бази данни в Обединеното кралство, САЩ и Русия, както и различни данни от 4532 индивида, за да се измери скоростта на амортизация на телата на хората.
Новият анализ подкрепя предишни хипотези, базирани на различни научни трудове, в които се споменава максимална продължителност на живота от около 120-140 години.
Най-дълбоката старост, до която е достигал земен жител (документирано), е 122 години и 164 дни - французойката Жана Калмент. Учените твърдят, че без някои доста радикални промени в телата ни на базисно ниво, би било трудно да се получи рязък скок в продължителността на човешкия живот в крехките ни форми, твърде податливи и на влиянието на околната среда.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
