Снимка: Wikimedia.org
Шведски учени създадоха нов очен имплант, който помага за възстановяване на зрението. Новият метод за трансплантация на роговица е евтин, достъпен и ефективен. Имплантът на роговицата на окото е създаден с помощта на колагенов протеин, получен от кожата на прасе, съобщава New Atlas.
Всяка година повече от 1 милион души по света губят зрението си поради увреждане на роговицата на окото. Възможно е да се възстанови зрението на такива хора с помощта на трансплантация на роговица от човешки донор. Но такива операции са много сложни и скъпи и затова много малко хора в света могат да си го позволят.
Учени от университета Линкьопинг в Швеция преди няколко години се заели да създадат имплант на роговицата, направен от колагенов протеин, получен от свинска кожа. Преди две години учените извършили първата трансплантация на изкуствено създадена роговица на 20 доброволци, 14 от които вече били незрящи. Неотдавна екипът, извършил експеримента, публикува резултатите публично: всички участници в изследването са възстановили зрението си. Липсват странични ефекти от операцията.
Учените смятат, че такива биосинтетични роговици могат ефективно да заменят донорските роговици при трансплантация. Предимството на тези роговици е, че тези очни тъкани могат да бъдат произведени евтино от колаген, получен от свинска кожа, и че могат да се съхраняват 2 години. Например роговица на човешки донор може да се съхранява само 2 седмици преди трансплантация.
Според Нийл Лагали от Линкьопингския университет, ако досега за трансплантацията на нова роговица е било необходимо да се премахне старата, оттук нататък при инсталиране на импланта, ще е достатъчен само един разрез, за да се постави той в увредената роговица.
"Новата тъкан се вкорени много бързо, за да се предотврати отхвърлянето й, беше необходимо да се използват специални капки за очи в продължение на 2 месеца след операцията. Сега, когато е трансплантирана човешка роговица, пациентът трябва да приема специални лекарства в продължение на няколко години", уточни Лагали.
