В много случаи братя и сестри, отгледани от едни и същи родители в еднаква среда се оказват пълни противоположности: едното дете мило и щедро, а другото - лошо. Едно ново изследване допуска, че те просто имат различна комбинация от гени.
Окситоцин и вазопресин са двата хормона, на които дължим чувствата на любов и шедрост, когато се влеят в мозъците ни. Те се свързват с невроните ни чрез молекули, наречени рецептори, които се явяват в различни форми. Изследването на Мишел Полин от Университета в Бъфало показва, че зависи от гените ни какъв вид от тези рецептори ще произвеждаме. Единият вид най-общо е свързан с качества като доброта и общителност, а другият – с антисоциалност.
В изследването са включени стотици хора, интервюирани за отношението им към гражданския дълг, благотворителни активности и общия им светоглед. Запитани са дали те самите упражняват общественополезни и доброволни дейности и дали хората и целият свят са по-скоро добри, или заплашителни и опасни.
След това на 711 участници е направен ДНК анализ, който показва коя версия на рецептори за окситоцин и вазопресин притежават.
Участниците, които смятат света и хората в него за заплашителни и лоши, са щедри, отговорни и грижовни ако носят рецептроните гени, свързани с добротата. "Тази версия гени, казва Полин, ти позволява да преодолееш чувството, че светът е едно страшно място и да помагаш на другите въпреки тези страхове."
С другия тип гени негативният светоглед се превръща в антисоциално поведение.
При окситоцина, разликата между това дали ще имаш по-добрия или по-малко добрия хормонен рецептор се крие в единична ДНК базова двойка в третата хромозома. Ако наследите гуанинова базова двойка, по един от всеки родител, получавате генотип GG и клетките ви изграждат рецептора на добротата. Ако приемете от родителите си аденинова базова двойка, без значение дали от единия или от двамата родители, генотипът ви е AA или AG и рецепторът на окситоцин е от по-малко добрия тип.
Процентът хора с различния вид генотип варира в голяма степен между етносите. Изследванията показват, че при белите европейци и американци генотип GG носи около половината от населението. При хората от Източна Азия, например, проценът на тези „добри" гени е много по-малък. Това повдига други важни въпроси. Всички знаем, че точно културите от Източна Азия са много по-общностни и колективни от други. Как обясняваме тогава тази разлика?
„Вероятно други гени и изобщо културните фактори играят по-важна роля в моделирането на про-социалното поведение, отколкото окситоциновите рецептори", казва Полин. „Това са първи стъпки в установяването на връзка между гените и социалното поведение на хората. Не казваме, че сме открили ген на добротата, но сме намерили такъв, който допринася за нея. За мен е най-интересен фактът, че това се случва само в комбинация с определен тип светоусещане на хората."
Източник: livescience