Скучен ли си?

Ако четете тази статия, значи все някога сте се питали с доза притеснение дали случайно не сте скучни за останалите. За успокоение ще кажем, че може би единствените, които не са си задавали този въпрос, са хората с комплекси, погълнати от себе си. Или обратното - тези, които са напълно наясно със своето очарование, тоест - нямат комплекси. Всички по средата, нека заедно продължим нататък.

Какво прави хората скучни?

В света съществуват редица проучвания по този въпрос, които дават задоволителни отговори. В хода на своите изследвания например, психологът Марк Лиъри и трима негови колеги откриват, че човек е способен да отегчи другите еднакво добре с това, което казва, и начина, по който го казва:

съдържанието и стилът са от еднаква значимост.

Учените откриват също, че имаме основателна причина за притеснение от хорското мнение, защото, ако веднъж ни заклеймят като скучни, то най-вероятно ще ни гледат с отрицание и за още ред други неща.

В първата част от своето изследване учените карат група хора да опишат нещата, които според тях правят хората скучни. След това изваждат на лист 43 от най-повтарящите се причини и се обръщат към още няколкостотин души със задачата да оценят колко скучни са според тях изредените поведенчески практики. В крайна сметка критериите за скучно поведение биват сведени до 9. Ето ги, започвайки от тези, оценени като най-дразнещи:
 
1. "Отрицателен егоцентризъм" или привичката човек постоянно да се оплаква и мрънка, говорейки само за собствените си проблеми и показвайки незаинтересованост към другите.

2. Баналност или говоренето за обикновени или повърхностни неща, интерес към една-единствена тема и повтарянето на същите истории и шеги отново и отново.

3. Ниска ефективност - разкриването на твърде малко ентусиазъм, говоренето с монотонен глас и слаб зрителен контакт, неизразителното поведение.

4. Досада - бавното говорене, дългите паузи преди отговор, твърде дългото време за изразяване на мнение и проточването на разговора.

5. Пасивност - твърде малко за казване, липса на мнение, предвидимост или прекалена склонност към конформизъм с мнението на другите.

6. Погълнатост от самия себе си - говоренето единствено за себе си

7. Сериозност - придаването на прекалено сериозен вид и редки усмивки

8. Угодничеството - Старанието да си забавен или мил с цел другите да те харесат.

9. Разсейването - правенето на странични неща, докато водиш разговор, прекалено лесното отклоняване на вниманието.

В следващата фаза на изследването участниците са заснети на видео по време на разговор, след което материалът е показан на други хора за оценка. Учените старателно кодирали типовете неща, споделени в разговорите. Ето някои от начините, по които учените открили, че скучните и интересните хора се различават:

- интересните хора също така споделят повече полезна информация, не само чувства;
- скучните хора използват повече "празни думи" и казват повече неща без смисъл, например, повтарят "аха", за да се съгласят със събеседника си и нищо повече;
- скучните хора като цяло допринасят по-малко към разговора.

В последната част от изследването екипът на Лиъри показва на участниците клипове на хора, оценени от техни връстници като особено скучни или интересни. Без да разкриват към коя група спадат видеата, учените поставили задачата хората просто да ги оценят без предварителни нагласи. Резултатът?

За изненада скучните хора били оценени още по-жестоко по всички критерии, отколкото по време на записите. Били определени като неприятни и по-малко енергични, по-затворени и трудни за сприятеляване. Приписани им били и черти, които нямат нищо общо с това дали са интересни или не: например, че е по-малко вероятно скучните хора да са силни или да са лидери.

Само по два от 18 критерия скучните и интересните хора били с равен резултат: надеждност и компетентност. В един аспект обаче, скучните били оценени много по-високо, отколкото интересните - масово били възприети като по-умни...

Източник