Безусловното приемане на детето означава да го обичаме не защото то е красиво, умно, способно, отличен ученик, помагач, добре възпитано и т.н., а просто така, защото е то, защото го има.
Без спазването на този Божи закон е невъзможно да се оправят отношенията ни с детето. Често можем да чуем от родители подобно обръщение към дъщерята или сина: „Ако ти си добро момче (момиче), ще те обичам“. Или: „Не чакай от мен да се държа добре с теб, ако не престанеш да... (се биеш, да нагрубяваш, да си мързелив) и не започнеш да... (се учиш отлично, да помагаш в къщи, да слушаш, да изпълняваш нарежданията ми)“.
С тези фрази на детето директно се съобщава, че го приемат само условно, че го обичат (или ще го обичат), „само ако…“. Условното оценъчно отношение към човека изобщо е характерно за нашата култура.
Това отношение се внедрява и в детското съзнание.
Причината за широкото му разпространение е в твърдата увереност, че наградите и наказанията са основните възпитателни средства. Похвали детето и то ще укрепва в доброта, ако го накажеш – и злото ще отстъпи.
Но за съжаление тези методи не винаги действат безотказно.
Мисля, че всички от опит знаят и следната закономерност – колкото повече се карат на детето, толкова по-агресивно става то.
Защо се случва така?
Ами защото възпитанието на детето не е дресировка. Родителите не съществуват на този свят, за да изработят условните рефлекси на децата си.
Психолозите отдавна доказаха, че потребността от любов, от чувството за принадлежност, чувството да си нужен на другия е една от фундаменталните човешки потребности. Нейното удовлетворяване е необходимо условие за развитие на детето. Тази потребност се задоволява, когато кажете на детето, че ви е скъпо, нужно и просто, че е добричко. Такива послания се съдържат в приветливите погледи, ласкавите докосвания, в прекия текст: «Колко е хубаво, че ни се роди!», «Радвам се да те видя.», «Харесвам те.», «Обичам те.», «Хубаво ми е, когато сме заедно».
Семейният терапевт Вирджиния Сатир препоръчва да прегръщаме детето няколко пъти на ден. Според нея четири прегръдки на ден за абсолютно необходими на всеки, просто за да оцелее. А за добър емоционален тонус му трябват поне осем прегръдки в денонощието. Става дума за всеки човек – не само за дете.
Детето се нуждае от подобни знаци за безусловно приемане, тъй както храната е нужна за всеки жив организъм. То се храни с тях емоционално и те му помагат да се развива в психологически аспект. Ако не получава индикациите, че е обичано, се появяват емоционални проблеми, отклонения в поведението, а понякога и нервно-психически заболявания.
Примери: Майката на петгодишно момиченце се обръща за консултация с психолог, след като разбира, че детето е със сериозна невроза. В разговора с лекаря, станало ясно, че веднъж момиченцето попитало: „Мамо, а каква е била най-голямата ви неприятност с тате, преди да се родя аз?“. „Защо питаш за това?“ - удивила се майката. „Ами, защото за после знам – после аз съм станала най-голямата ви неприятност...“ - отговорило детето.
Нека опитаме да си представим колко десетки или стотици пъти това момиченце е чуло, че е не каквото трябва да бъде, че е лошо, че досажда, че е непослушно, че всичко разхвърля, че ще бъде наказано. Бедното дете е стигнало до заключението, че е кошмарът на своите родители и всичко преживяно е довело до невроза.
Родителите не винаги са достатъчно внимателни към това как се обръщат към децата си.
Едно малко момче си тръгнало от дома си след като написало бележка на майка си да не го търсят, в нея имало изречение: „Ти самата ми каза, че без мен ти е по-добре“.
Децата разбират всичко буквално. Те са искрени в своите чувства и възприемат като абсолютна искреност всяка фраза, която чуят от възрастните. Колкото по-често родителите се дразнят на детето си, критикуват го, гълчат го, толкова по-бързо стига то до обобщението: „Мен не ме обичат“. Родителските доводи като „нали се грижа за теб“ или „нали всичко правя, за да си ти добре“ децата не ги чуват.