5 признака, че пилеете силата си

В живота на всеки е имало момент, в който се е чувствал като жертва на обстоятелствата. "Защо нещата почти никога не се получават така, както искам?", "Как може да нямам никакъв късмет?" са реплики, които неведнъж е чувал всеки от нас. Често полагаме неистови усилия, за да тласнем нещата в желаната посока, макар и с уклончив резултат и не се замисляме, че несъзнателно създаваме тези сценарии, за да се научим да управляваме силата си. А често се отказваме от нея или я разпиляваме, без дори да осъзнаваме. Правим го всекидневно и този начин на поведение се превръща в омагьосан кръг на обезсилване. Например част от коментари, които подхвърляме по собствен адрес, ни действат демотивиращо: "Не получих работата, която исках", "Връзката ми се разпада", "Здравето ми е разклатено", "Не изкарвам достатъчно пари". 

Този род мисли ни карат да се чувстваме зле. Изпаднем ли в това състояние, ние зацикляме и създаваме трудни ситуации, които подсилват чувството ни на безпомощност.

И така, какво представлява нашата сила? Най-напред да изясним, че силата е способността да постигаме желан резултат, да привличаме и създаваме условията, които ще доведат успешно до целта ни, а тя от своя страна ще ни създаде допълнително чувство за сила и стабилност. С други думи ставаме по-силни всеки път, щом използваме силата си, за да постигнем онова, което желаем.

Една от основните причини за разпиляването на силата ни, която се срамуваме да признаем и се опитваме да потиснем, е страхът ни от негативните последствия. В нашата история има достатъчно примери за злоупотреба със силата и горчивите последствия. Страхуваме се, че ще използваме силата си за властване над другите. Ако сме силни, ще станем ли жертва на същата участ като диктаторите от историята?

Дълбоко в себе си всички искаме да се чувстваме силни. Всички знаем, че реалността ни се твори от нагласата ни към живота и от нас зависи да наблюдаваме и забелязваме признаците, че губим силата си. В природата ни е заложен стремежът към сигурност и когато изгубим вътрешната си сила, насочваме вниманието си към външното организиране на света, започваме например да контролираме поведението на другите, придобиваме ненужни вещи или разпространяваме клюки. Това обаче води до по-дълбоко чувство на вътрешно безсилие. Искаме да контролираме нещата, които чувстваме, че можем, вместо да се насочим към вродения източник на сила вътре в нас.

Колкото повече сила трупаш, толкова повече отговорност имаш да я използваш мъдро. Да вземем например човек, който изкарва милиони долари на година: той трябва да умее да управлява огромните суми пари, а това е огромна отговорност. Колкото по-малко пари изкарваш, толкова по-малко отговорности имаш. Мнозина не желаят да умножават отговорностите си, защото това значи, че ще трябва да се изправят пред дълбокия страх от безпомощност.

Със силата идва и отговорността да си съзнателен за своите избори и влиянието им върху реалността. Какво ще избереш? За много духовно пробудени хора е нормално да пилеят силата си, защото осъзнават, че техните действия могат да навредят на другите хора или на планетата по начини, които са наблюдавали вече. Това, което не осъзнават, е, че вредата от непроявената сила, която нанасят на себе си и своите близки, е също толкова голяма.

Като резултат от нежеланието да признаем и употребим силата си, ние я разпиляваме. Има 5 знака, по които може да забележите дали тази порочна практика важи и за вас:

Когато се пристрастим към каквото и да било: храни, пазаруване, технологии, наркотици, ТВ програми, секс, домашни любимци, животни и т.н., ние пилеем вътрешната си сила за "нещо" външно. Позволяваме му да контролира поведението ни отново и отново. Подривно е убеждението, че не можем да сме щастливи или свободни без това "нещо", затова и се връщаме за още, та да се "поправим".

Когато установиш, че се изправяш пред същия труден сценарий във връзката си, независимо дали е със същия партньор или с друг човек, значи си заседнал в повтарящ се поведенчески модел. В него ти отдаваш енергията си на партньора и отнемаш от него. Тези модели обикновено се проявяват под формата на обвинения, възмущение, свръхзависимост. Винаги възникват едни и същи спорове. Под този кръг лежи убеждението, че "аз се нуждая от някого, за да ми дава... (вие добавете какво)".

Паричните проблеми са разпознаваем сигнал, че отдавате силата си навън. Ние имаме нужда да се чувстваме силни и в определена степен да създаваме чувство за благосъстояние и изобилие. Често оставяме парите да диктуват как се чувстваме в себе си, а трябва да е обратното: нашите пари да са отражение на това колко силни се чувстваме.

Когато имаме болка, боледуваме или се чувстваме неразположени в телата си, това е признак, че сме извън баланс и раздаваме силата, нужна за самолечението на организма ни. Всички имаме силата за добро здраве, но когато развием физически дискомфорт, нашите тела ни казват, че губят част от своята жизнена енергия.

Депресията се появява, когато чувстваме живота си извън контрол. Не усещаме, че можем да променим състоянието си и да постигнем желаното, така че решаваме да не участваме в живота изобщо. Преди депресията обикновено ни спохожда чувство на тъга или гняв, което не можем да контролираме. Ефектът е, че депресираният човек потиска силата си и контролира онова, което може - да не чувства нищо.

Веднъж щом разпознаете знаците и поискате да възвърнете силата си, нещата могат да се променят много бързо. Има много техники за това, но най-ефективната и бързо действаща според мен е да се свържете със силата си чрез въпроса: "Коя част от мен не иска да порасне и да осъзнае колко силен съм всъщност?".

Точно така, разпръскването на енергията започва в ранна възраст, когато това е начинът ни да постигаме желаното. Ако успеете да си припомните възрастта, на която съзнателно сте избрали да разпилеете силата си за първи път, може да се обърнете директно към вашето младо Аз и да го/я поканите да направи различен избор. Това е много проста техника, която може да има огромно въздействие върху живота ви и да ви помогне да си възвърнете вътрешната сила, нужна тук и сега.