Наука5 януари 2015

Достоевски: Животът се задъхва без цел

Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог

Фьодор Михайлович Достоевски, великият изследовател на човешката душа, е наричан психолог на перото за това, че е съпреживявал съдбата на всеки един свой герой.

Писателят успява да проникне в най-мрачните дълбини на човешката душа. Безценен е приносът му в световната литература и развитието на духовността.

Да си припомним някои негови мисли, които ще ни наведат на размисъл в първите дни на новата година, когато строим плановете си за по-добър живот.

Състраданието е основният и може би единственият закон на човешкото битие.
Свободата не е в това, да не се сдържаш, а в това да се владееш.
Във всичко има една черта, чието прекрачване е опасно. Защото ако се прекрачи, връщане назад няма.
Щастието не е в щастието, а само в достигането му.
Животът трябва да се обича повече отколкото смисъла на живота.
Руският народ като че ли се наслаждава на своето страдание.
Животът се задъхва без цел.
Да престанеш да четеш книги значи да престанеш да мислиш.
Няма щастие в комфорта, щастието се купува със страдание.
Красотата ще спаси света.
Никой няма да направи първата крачка, защото си мисли, че това не е взаимно.
Писател, чиито произведения не са имали успех, лесно се превръща в жлъчен критик: тъй както слабото и безвкусно вино може да стане прекрасен оцет.
Човекът е умен, но за да постъпва разумно, само ум не е достатъчен.
Ако си тръгнал съм целта и по пътя започнеш да спираш, за да замеряш с камъни всяко лаещо по теб псе, никога няма да стигнеш до целта.
Истината без любов е лъжа.
Търсете любов и я трупайте в сърцата си. Любовта е толкова всесилна, че преражда и самите нас.
В наистина любящото сърце или ревността убива любовта или любовта убива ревността.
Съвсем малко трябва, за да унищожиш един човек: достатъчно е да го убедиш, че работата, с която се занимава, е ненужна никому.
Човек, който умее да прегръща е добър човек.
Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!
Трябва да говорите очи в очи. Така, че душата ви да се чете по лицето. Нека сърцето да се изкаже със звуците на думите. Една дума, казана с убеждение, с пълна искреност и без колебания, лице в лице – това означава много повече от десетки изписани страници на хартия.
Душата се лекува в близост до децата.
Който иска да е полезен дори с вързани ръце може да направи много добрини.
Понякога се говори за „зверската" жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете. Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко.
Приятелю, нека си спомним, че да мълчиш е хубаво, безопасно и красиво.
Важното е да не лъжете самите себе си. Самозалъгващият се, който слуша собствените си лъжи стига дотам, че не може да различава истината нито в себе си, нито в заобикалящия го свят. И стига до неуважението към себе си и околните. Като не уважава никого – престава да обича, а без любов, за да запълни празнината в себе си и да се разсея, той се предава на страсти и груби сласти. Оскотява в своите пороци. Всичко това се случа, защото той непрекъснато лъже себе си и хората.
Умът е подлец – ще оправдае всичко!
Не си замърсявайте паметта с обиди, защото може просто да не остане място за прекрасните мигове.
Бих искал поне с един човек да мога да говоря за всичко, както говоря със себе си.
Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто го е замислил Бог.