НаукаДжонатан Рид / 23 януари 2015

„Изгубеното поколение” или „Има надежда”

Трябва да прочетете това стихотворение два пъти. Разберете защо.

Аз съм част от изгубеното поколение

и отказвам да вярвам, че

аз мога да променя този свят.

Разбирам, че това ще ви шокира, но

„щастието е вече вътре в теб“

– това всъщност е лъжа.

Парите ще ме направят щастлив

и на 30 години ще разкажа на моя син, че

той – не е най-важното нещо в моя живот.

Босът ми ще знае, че

моите принципи са:

работата

е по-важно нещо от

семейството.

Чуйте:

От много отдавна

хората живеят на семейства,

но сега...

Обществото никога няма да бъде такова, каквото преди.

Експертите ми казват, че

след 30 години ще празнувам десет години от развода си.

Аз не вярвам, че

ще живея в страна, която сам ще създам

в бъдещето.

Унищожаването на природата ще е норма.

Никой не вярва, че

ние ще запазим нашата прекрасна планета

и, разбира се,

моето поколение е вече изгубено.

Глупаво е да се смята, че

има надежда.

А сега прочетете това стихотворение отдолу нагоре.

Този своеобразен бял стих се чете в двете посоки като символ на два противоположни възможни сюжета за развитие на човечеството.

И за да не се сбъдне пророчеството на първия вариант трябва да се построи обратен път със съвършено различни ценности. Авторът Джонатан Рид даже има две заглавия на творението си в зависимост от това, кой прочит избирате. „Изгубеното поколение“ или „Има надежда“.