НаукаЧудомир / 25 март 2015

Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница

125 години от рождението на Чудомир

На 25 март се навършват 125 години от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски. Известен е с псевдонима си - Чудомир. Велик български писател-хуморист, краевед и художник. Да си припомним последните му редове от "Драсканици в болницата".

Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми — готви си завещанието.
Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.
Не ще да е занапред скучно на „оня свят". Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.
Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.
Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.
Народната поговорка казва: Който гони два заека, не улавя ни един, а аз гонех три, затова Емилиян Станев ще яде зайци, а аз ще преглъщам суха плюнка.
… и все пак, и все пак, колко самотен е човек, колко е сам-самичък в света!
Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: Тази кръв трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.
След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…

Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
- Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
- Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее.

Мили мои избиратели, когато занапред ще избирате народни представители, искайте им свидетелство за здравословното състояние, да не бъдат по-стари от 60 години и да знаят да държат речи - не като мене.
Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище", ако не вали дъжд.
Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на свети Петър да ви запази най-хубавото място в рая и сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм много грешен, но ще ме послуша, защото ще почна да сътруднича в органа на дяволите и ще го атакувам постоянно.
Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.
Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.
Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.
Ах, ти, рак, ти, мой враг, медицината може да е безсилна, но аз…
Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.
Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лекари-мошеници на неизлечими болести има у нас.
Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата.
Колкото наближава отиването ми при Дядо Господа, толкова повече почвам да го разбирам: Бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. - това са му псевдонимите.
Доста книги прочетох в болницата. Колко много съчинени съчинения излизат напоследък!
Какво животинче е човекът: за да се докопа за час живот, е готово на какви ли не мъки и компромиси.
Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.