Nous sommes garrotès! Plus de nations soeurs!
Et je prèdis l'abime a nos en vahisseurs!
V. Hugo ("L'année terible")
Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,
вярвам в истината и в доброто,
черен е триумфа на лъжата,
низка е победата на злото.
Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:
не е този – друг е твоят жребий,
дни по-други готви ти съдбата,
вярвам в нещо в небесата.
Разум висши или висша воля
то е – но то види, милва, блъска,
рано-късно своя лик оголя
и зари ил мълний страшни пръска.
Каина на съд ужасен вика,
Юда – на върбата го увисва
и троши ръката, що подписва
смъртен приговор над мъченика.
Има бог правдив. Той дига, сваля.
Бди над слабий, силния струпаля...
И ти, Майко, героиньо мила,
вярвай в себе – вярата е сила!
Подигни главата! Не унивай,
твоята звезда високо свети,
тя ще свети и през вековете,
знамето в душата си не свивай!
Имаш в що да вярваш: в твойта младост,
в твойто здраве – на живота радост,
в твойте мишци, труд, полети смели,
в силите духовни, в теб назрели;
имаш нещо по-велико: Твойто
право! Правото, мощ несломима,
херувима с огнен меч, чрез който
в бой и с ада си непобедима!
Из "Не ще загине", Иван Вазов