През следващите две седмици - до средата на март, след здрачаване, ако ви провърви, ще можете да наблюдавате слаба зодиакална светлина в плоскостта на еклиптиката в равнината на земната орбита, пише gismeteo.ru.
Зодиакална светлина се нарича отразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система. Казва се така, защото следва зодиакалните съзвездия, които очертават еклиптиката. Понякога тя може да е по-ярка и от ивицата на Млечния път.
Слънчевата система, образувана преди повече от 4,5 милиарда години, представлявала въртящ се около новата звезда гигантски облак от газ и прах. От този облак се формирали днешните планети и астероиди, а част от праха се запазил по периферията на Слънчевата система. Този междупланетен прах става видим, когато Земята минава близо до него и малките частици (метеори) изгарят в горния слой на атмосферата, оставящи светеща следа.
© Luis Argerich
Космическият прах в Слънчевата система се разпилява в равнината на еклиптиката (равнината, в която се движат планетите около Слънцето). Слънчевата радиация "разнася" най-малките прахови частици извън границите на планетната система, а по-големите частици се задържат от слънчевата гравитация и оформят плосък диск в еклиптичната равнина във вътрешната част на Слънчевата система.
Частиците в този прахов диск са с големина между 0.1 и 100 микрона. Прахът в диска отразява слънчевата светлина и може да се види от Земята като конус от дифузна светлина.
Явлението може да се наблюдава предимно в тъмна безлунна нощ, особено в тези периоди на годината, когато еклиптиката (която се възприема от Земята като път на Слънцето по небето) достигне максимален ъгъл с хоризонта.
Зодиакалната светлина се вижда най-добре на нощното небе през февруари и март по време на отиваща си луна, която не се вижда преди полунощ. Мястото за наблюдение трябва да е сред пълна тъмнина, далеч от населените места.