Как би изглеждал светът без хората?

От издигането на язовирни стени до променянето на химическия състав на атмосферата, хората оказваме изключително силно влияние на нашата планета. Но какво би станало, ако изведнъж изчезнем? Бум! И вече ни няма. Всички хора в един миг. Замисляли ли сте се, какво ще последва, ако такъв сценарий се случи с жителите на Земята? С този мисловен експеримент се заема Алън Уейсмън в книгата си "Светът без нас".

Авторът не само изследва влиянието на хората върху планетата, но също и невероятната устойчивост на природата. Наблюдението започва броени дни след изчезването на човешката раса. Първото значимо последствие, което Алън описва да се случва още след няколко часа, е спирането на електроцентралите поради липса на гориво. Това води до спиране на осветлението и излизане от строя на всички електрически огради по света, които ще пуснат на свобода над 1 милиард и половина крави, милиард прасета и 20 милиарда пилета. Без човеците, които да ги хранят, повечето от тези животни ще измрат от глад или ще станат вечеря на повече от половин милиард кучета и приблизително толкова котки. Разбира се, много от красивите породи са непригодни за дивия живот и вероятно ще бъдат победени от по-силните улични животни, а и вълците, койотите, дивите котки. Други животни, които разчитат на човека, от плъховете до хлебарките, ще претърпят драстичен спад в популацията, а някои от тях - като въшките и дрешните бълхи - ще изчезнат.

В градовете много булеварди ще се превърнат в реки. Без електрически помпи, които да ги държат сухи, тунелите на метрото бързо ще се наводнят. Улиците ще се окичат с увивни растения и бурени, а впоследствие и с по-големи дървета и растения. Но преди това да стане, повечето градове ще бъдат заличени от пожари. Статистическо повечето съвременни къщи са доминиращо от дърво. Без пожарникари наоколо е достатъчна една-единствена мълния, която да унищожи цял квартал. В провинцията много дървени конструкции ще бъдат унищожени до няколко десетилетия ако не от пожари, то от термити или други разлагащи фактори.

След 100 години повечето дървени конструкции ще бъдат напълно изчезнали, а всичко, направено от стомана - от апартаменти до коли и мостове, ще поеме по същия път - без поддръжка желязото се окислява и ръждясва.

След още няколкостотин години и повечето животински видове по света (с изключение на тези, които вече сме унищожили) ще са възвърнали голямата си численост, като във времето преди човешката еволюция. Но разпределението им ще е завинаги променено: камилите сега ще бродят в Австралия, докато в Северна Америка десетки видове пойни птички, импортирани от Европа, ще продължат да се размножават. Възможно е дори в някои части на света избягали от зоопарковете животни да сформират нови популации в необичайни хабитати: например лъвове в равнините на северните части от САЩ и Канада или пък хипопотами в южноамериканските реки.



Завинаги разпространяваща се в Космоса ще остане електромагнитната радиация, която хората сме създали от радиата, сателитите и телефоните си. Но ако нещо наистина ще ни надживее на Земята, това е нашият боклук. Химическите връзки, които съставят пластмасата или вулканизираната гума, са имунизирани срещу повечето разложителни ензими, които бактериите използват, за да разпаднат естествените полимери и метали. Найлоновите торбички обаче не ръждясват, нито корозират. Те попадат във водите, носят се в океаните и най-накрая се отлагат в почвата. Хиляди и милиони години в бъдещето извънземни геолози може би ще бъдат изненадани да открият седиментни скали, пълни с микроскопични частици на въглеродна основа, които някога са съставлявали гуми или найлонови торбички.

Разбира се, дали нещо ще оцелее, зависи предимно от условията: всичко ще издържи много по-дълго време в пустините, където няма влага, която да ускорява ръждясването или да спомага работата на декомпозиращите организми. И докато въглеродният кръг ще възвърне нивата на СО2 в норма след няколко хиляди години, местните натрупвания на органични химикали и радиоактивни вещества ще живеят много, много по-дълго.

Трудно е да се предположи какво ще си помислят извънземните палеонтолози за нас, хората, как ще си обяснят любовта ни към пластмасата или факта, че от гледна точка на геологията буквално за едно мигване на окото сме се разпръснали от Африка и сме колонизирали буквално всяко обитаемо късче земя. Определено ще се позачудят защо, след като толкова време сме се справяли успешно с живота на Земята, сме изчезнали толкова бързо.