Как християнството изгрява в Родопите

Изложба, посветена на ранното християнство в Родопите, се открива в 18,30 ч на 19 декември – петък, в галерия Credo Bonum в София (ул. „Славянска" 2).  Тя ще продължи до 25 януари. 

Експозицията разказва за мисията на Никита Ремесиански за приемането на християнството от бесите, за превода на Свещената книга на бески език – известна като „Библия Бесика", и проследява влиянието на бесите в Средиземноморския свят. Акцент в нея е приемствеността между старите орфически вярвания и новата християнска религия. Затова организаторите на изложбата поднасят няколко примера за тази връзка и представят едни от най-знаковите храмове, строени до свещените места на култа към Дионис - като Беловската базилика, Червената черква до Перущица, базиликата Николица в Ракитово, базиликата до Барутин, манастирския комплекс до Смолян. Проследявайки синкретизма в религиите, се прави препратка и към един феномен в родопските земи, известен като крипто (скрито) християнство, практикувано от хората, приели исляма в късните векове на Средновековието...  

Родопа е планината, съхранила в пазвите си най-ярките свидетелства на тази духовна диря - видимо накъсана,  но тайно - вечна. Върху доминиращите върхове с тракийски светилища са изградени базиликите - знаковите храмове на новата християнска вяра. В явните и тайни обреди, в материя и традиции  е съхранена универсалността на връзката на  човека с космоса, вярващ и устремен в безсмъртието на душата. Базиликите в Родопите са величествени знаци на новата християнска вяра, останала наша и досега. Най-много са там, където тази нова вяра най-трудно се е наложила - в земите на бесите, където духът е несломим.  

Това е третата изложба от поредицата, целяща да ни разкрие духовните пътища към съвършеното, прокарвани в древните земи на България. След познанието на древните цивилизации, след учението на тракиеца Орфей християнството в българските земи е следващата проява на дълбока духовна връзка с по-ранните традиции и устойчивост спрямо нови вярвания. Връзка, в която общуването чрез писменост с божественото е свидетелство за хилядолетна цивилизованост.  

Тази изложба бележи началото и на най-новата инициатива на фондация Credo Bonum – SOS за българските старини. „Идеята е да запознаем по-отблизо българската общественост с проблемите, свързани с културно-историческото наследство на България. Най-важната ни цел е да изградим полезна връзка с всички, заинтересувани и заинтригувани от тази мисия, защото съхраняването на нашите старини трябва да бъде приоритет на цялото общество. Така да съумеем да запазим онова, което е съществувало хилядолетия, и за бъдещите поколения", обясниха организаторите. 

Изложбата е подготвена със съдействието на  проф. Диана Гергова, проф. Маргарита Ваклинова, проф. Валерия Фол, Светлана Янакиева, Славия Бърлиева, Величка Мацанова, Гавраил Лазов, Никола Дамянов, Дамян Дамянов, Венцислав Каравълчев, Свилен Топчиев.