Ние сме това, което ядем

Преди повече от 50 години революционерката в храненето Джулия Чайлд участвала в телевизионно шоу, за да представи готварската си книга и неволно въвела медиите в света на храната. Оттогава са изгрели стотици телевизионни готвачи, били са заснети хиляди часове готварски предавания и са се появили множество мрежи, посветени изцяло на тази тема. Независимо от всичко, мрежите и предаванията никога не са се обръщали назад, за да разкрият кога и защо сме консумирали определени ястия или как храната ни е направила такива, каквито сме.  Досега.  

На 10 януари (събота) от 21 ч гледайте първото излъчване за България на „Историята на храната" – подробния преглед, за който всички имаме апетит. Предаването на National Geographic Channel отговаря на всички въпроси, които някога сте имали и на някои, които не са ви хрумвали, за еволюцията на храната в развитието на човечеството. Разказът започва от предците ни, хвърлили за първи път сурово месо в огъня, и свършва с екипите от лабораторни техници, усъвършенстващи хрупкавостта на пържените картофки. По-важното е, че той ще разкрие как еволюцията на храната и начините й за консумация са станали определящи за цивилизацията и културите по целия свят.

 
В сервирането на тази шведска маса с информация са включени интервюта с почти 70 главни готвачи, писатели, експерти и учени по храните. От начина, по който месните консерви „Spam" са помогнали в победата над Хитлер, до разрастването на Римската империя благодарение на наденицата и възникването на глобалната икономика заради търговията с подправки, "Историята на храната" няма да остави нито залък информация в чинията. Всеки от шестте едночасови епизода разглежда различна тема: революционери в храненето, месо, захар, морска храна, бърза закуска и зърнени продукти. В тях кулинарните посланици споделят лични истории и размисли за храната. Освен че надникват в миналото, те разсъждават за бъдещето и за въздействието на храните върху културите. В интервюто си писателят Саймън Маджумдар (за когото - четете в следващ брой на Списание 8) обобщава следното: „Много малко са събитията в семейния живот в която и да било култура, които не се отбелязват с храна. Тя присъства при отбелязването на раждане, помен и всичко по средата."  

Епизодите включват:  

Революционери в храненето
В хода на историята революционерите в храненето са променили начина, по който възприемаме, приготвяме и продаваме храната. Джулия Чайлд неочаквано се превърна в телевизионна звезда и постави началото на кулинарната развлекателна индустрия, представяйки по телевизията последната си готварска книга. Тя насърчи зрителите да бъдат по-взискателни към блюдата си. Повече от 400 години по-рано Христофор Колумб прекосил океана в търсене на чушки. Те били толкова ценни, че когато открил лютите пиперки на Новия свят, той неуспешно се опитал да ги представи за деликатес у дома.

Готвачът Огюст Ескофие направил френската кухня достъпна за хората, като систематизирал рецептите й в една книга. Сто години по-късно, щурият учен Нейтън Мирволд повдигнал духа със своя том от 1000 страници „Модернистична кухня" на цена от 600 долара.

Възходът на преработените храни през 20-ти век започнал с Кларънс Бърдсай, който открил начини да направи замразените продукти вкусни. Едно от последствията било, че популярността на готовите замразени блюда нараснала.



Хищници
Историята на месото е историята на човечеството. Според един приматолог, вероятно всичко е започнало с топлинната обработка на месото. Когато предшествениците на човека загрявали храната си, телата им получавали повече енергия. Те се размножавали по-успешно и живеели по-дълго. Неутолимият апетит на човека може би се е отразил на праисторическите зверове, променяйки ефективно хранителната верига и съответно околната среда. Следващата стъпка била запазването на храната за дълги пътувания. След като осъзнали, че солта може да служи за консервант, римляните направили точно това, за да разширят империята си. По-късно ценните прасета на Китай едва не измрели от заболяване. През Втората световна война войските се изхранвали с консерви „Spam", а хамбургерът станал най-разпространеното месно ястие. От Макдоналдс твърдят, че продават 75 хамбургера в секунда. Днес предлагането на хранителни продукти едва успява да отговори на търсенето и учените се опитват да намерят решения за глада ни: месо in vitro, насекоми и зеленчукови бургери. 



Треска за захар
В продължение на милиони години нашите предшественици се хранили с най-питателните плодове от короните на дърветата в дъждовната гора. Когато климатът се променил, обичайните източници на енергия намалели. Mного видове измрели с изчезването на тези богатства. Но онези, които умеели да преработват захарта, оцелели. Преди около 10 000 години, някъде в Азия за първи път започнали да отглеждат захарна тръстика. По-късно в Индия се научили да превръщат сладките стъбла в „канда" или бонбони. От Индия, захарта била отнесена по пътя на коприната до Китай, Средния изток и Европа. Европейците я поглъщали лакомо под формата на три новооткрити кулинарни лекарства: шоколад от Новия свят, кафе от Средния изток и чай от Далечния изток. Христофор Колумб пренесъл захарната тръстика в района на карибския басейн. Там растението се развивало добре и щяло да разкрие тъмната страна на захарта – търговията с роби. Индустриализацията създала нови начини за производство на по-чиста захар и настъпила Златната ера на бонбоните.