Подкрепете ни!




НаукаПроф. Петър Марчев / 30 юли 2019

„Българските” вулкани

Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г.

снимки Николай Генов, iStock
снимки Николай Генов, iStock


Цялата статия е публикувана в брой 1/2019 г. на Списание 8


„БЪЛГАРСКИТЕ” ВУЛКАНИ


Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г., оставя след себе си най-голямата калдера в Европа - 34 на 15 км


Ще изригне ли вулканът Витоша? Въобще има ли такъв? Какви други вулкани е имало на територията на България? Има ли риск от изригване? Опасни ли са вулканите от съседните ни територии? Списание 8 потърси отговор на тези въпроси от проф. дн Петър Марчев от геологическия институт на БАН. Той изследва вулканите на територията на Родопите близо 40 години. Посещавал е редица активни вулкани в Япония, Бали, Хаваите, Италия, САЩ, Чили, Гърция и Йемен.

Вулканизмът е едно от най-грандиозните, но и най-разрушителни явления на Земята. Годишно на планетата се случват около 50 вулкански изригвания. Ефектът от тях зависи от вида на вулкана и от силата на вулканските ерупции. Тя пък е функция на съдържанието на силициев диоксид (SiО2) в магмата и на големината на магмената камера, която подхранва вулкана. Колкото по-високо е съдържанието на SiO2 и по-голяма е камерата, толкова по-силно е изригването.

МЛАДИЯТ КОЖУХ И СТАРАТА ВИТОША
Преди да се спрем на въпроса за историята на вулканите в нашата страна, нека разсеем някои най-разпространени заблуди, които битуват сред немалка част от хората. Например доста софиянци вярват, че Витоша е вулкан, който може един ден  да избухне. Друга фалшива информация с незнаен източник е, че Кожух, където е светилището на баба Ванга, е само на няколко хиляди години. Поставена е дори табела, обясняваща, че Кожух е единственият вулкан на българска територия. Научната истина обаче е доста по-различна. Наистина вулканът Кожух е най-младият вулкан на наша територия, но възрастта му е много по-голяма - 12 млн. години, в епохата среден миоцен.

река Ардарека Арда

Що се отнася до Витоша, тя е още по-стара – била е действащ вулкан преди 80 млн. г.
и не представлява никаква заплаха за София. Интересно е да се отбележи също, че в днешно време вулкански скали на Витоша няма, като се изключи един шлейф в полите є, а скалите на самата планина представляват подхранващата камера за вулкана, застинала като дълбочинни (плутонични) скали. Значително по-млади от Витоша, на около 20 млн. години, са и други прояви на вулканска дейност, каквато представляват една редица от сравнително малки вулкани, разположени по пукнатина от Свищов до Сухиндол. Тези вулкански прояви пресичат Стара планина и Средна гора и достигат до с. Колю Мариново северно от Пловдив. Вулканска дейност е регистрирана и в много от старите геоложки периоди, но по-късните тектонски и ерозионни процеси са ги разрушили, предоставяйки ни достъп до техните дълбоко застинали подхранващи камери (огнищa).

Има обаче два периода от по-младата геоложка история на нашата страна, а именно горна креда (94,5-65,0 млн. г.) и еоцен-олигоцен (34,0-27,0 млн. г.), които се характеризират с интензивна вулканска дейност и чиито вулкански постройки са сравнително по-добре запазени. От много години те са обект на по-интензивно изследване от геолозите. Част от тях представляват интересни геоложки феномени, които любителите на природата познават добре. На тези два периода ще се спрем накратко в следващите редове.

ВАРДАРСКИ ОКЕАН СЕ ПЪХА ПОД РОДОПИТЕ
През периода горна креда територията на нашата страна представлява вулканска дъга, наподобяваща някои от съвременните вулкански дъги. Тя се е простирала от Румъния през Сърбия, а на наша територия е обхващала почти цяла Южна България от сръбската граница до Черно море. Нарича се Средногорска вулканска дъга, макар че покрива територията не само на Средногорието, но и на Балкана и северната част на Родопите. Този вулканизъм е резултат от подпъхването (субдукцията) на т. нар. Вардарски океан под Родопите и Средногорието - механизъм, подобен на подпъхването на Тихия океан под съвременните дъги от т.нар. Тихоокеански огнен пръстен. Значителна част от вулканската активност се реализира в морска среда, каквато е била тази част от страната. Формират се голям брой вулкански центрове, значителна част от които в по-късните геоложки епохи обаче се разрушават (еродират) и днес се разкриват само части от тях или техните дълбочинни подхранващи камери. Като примери за такива вулкански или вулкано-плутонични центрове в Западна България могат да се посочат

язовир Боровицаязовир Боровица

Брезнишкият, Люлинският и Витошкият вулкан.
В Централното Средногорие вулканските скали се разкриват предимно в северните части -  например Панагюрище, Асарел, Елшица, Радка и др., докато на юг се разкриват само плутонични скали, например плутоните Гуцал, Вършило, Капитан Димитриево и пловдивските тепета. Особено интензивен е вулканизмът в Източното Средногорие, където са отделени множество вулкански центрове като Папийски, западно от Царево; Върлибрежки, западно от Бургас; Българовски, характерен с типичните възглавничести (pillow) лави, формирани при подводни ерупции. Впечатляващи са и скалите от калдерата на Росенския вулкан, изграждащи красивите Созополски фиорди, обект на граждански протести заради ограничения достъп до тях. Поради общо взето по-бедната на SiO2 магма тези вулкани не са били много експлозивни, а са преобладавали лавови разливи. Хубави разкрития на лави от тези вулкани могат да се видят почти по цялото Южно Черноморие, както и по новоизградената магистрала до Перник след с. Мало Бучино.

За разлика от Средногорието в Родопите следи от тази вулканска дейност липсват. Причина за това е бързото издигане на Родопския масив в периода 45-40 млн. г., когато ерозионни процеси унищожават вулканските постройки и в днешно време се наблюдават само дълбочинните корени на магмените системи във вид на гранитни плутони.

ЩИТОВИДНИТЕ ВУЛКАНИ
В периода еоцен-олигоцен вулканизмът е локализиран почти изцяло на територията на Родопите и Пирин (т.нар. Родопски масив), по-малка част е в съседния Сръбско-Македонски масив. Той е резултат от сблъсъка (колизията) на тези два масива с друг масив от юг -  Пелагонийския, и последвалия етап на екстензия, при който се отварят големи пукнатини, през които се излива лавата. Подобно на Средногорието голяма част от този вулканизъм, особено в Източните Родопи, се реализира в подводни условия. Многократно изливащата се от пукнатините и централните структури лава покрива големи площи и формира плоски вулкани, наречени щитовидни. На даден етап от еволюцията на вулканите те излизат над водата, формирайки острови, подобни на тези в Егейско и Тиренско море. Като цяло в резултат на по-ниското съдържание на SiO2 в лавите на тези вулкани те са по-спокойни, без големи разрушителни ерупции. Такова развитие показват например редица вулкански постройки в Източните Родопи като Маджарово, Дамбалък и Звездел. Природата е била благосклонна към нас, като р. Арда, разрязвайки Маджаровския вулкан и Дамбалък, ни предоставя възможност да изследваме техния вътрешен строеж и да се любуваме на прекрасни гледки.

СУПЕРВУЛКАНЪТ БОРОВИЦА
Не толкова „кротки“ обаче са били техните братя от Пирин, Централните Родопи и на границата на Източните и Централните Родопи. Почти всички те се характеризират с високосилициев състав и силно експлозивна дейност. Следи от три или четири техни силни ерупции са записани в геологията на много места в страната. Реликти от най-старата експлозия с възраст 34,4 млн. г. се разкриват по долината на р. Места (т.нар. Местенски вулкански район), а, изглежда, на места и в Източните Родопи и в сондажите на Турска Тракия (т.нар Тракийски басейн). Поне две от изригванията са толкова големи, че могат да се класифицират като суперерупции, т.е. с ВЕИ=8.

Боровишкият вулкански районБоровишкият вулкански район

Източникът на една от големите ерупции е т. нар. Боровишки вулкански район
. Разположен е на границата между Източните и Централните Родопи, западно от гр. Кърджали и югоизточно от Асеновград и обхваща площ от 1150км2. По всички свои характеристики той представлява един супервулкан. Началото на вулканската му активност не е експлозивно, но на по-късен етап показва страховит характер. Със сигурност той е източникът на изригване с възраст около 32,8 ±0,1 млн.г., което с обема на изхвърления материал - около 1000 км3, може да се класифицира като суперерупция. Изригването е причина за образуването на калдера с размери 34 на 15 км, по всяка вероятност най-голямата в Европа. Типични представители на материали от този вулкан са небезизвестните Белинташ и Караджов камък, разкриващи се близо до западната периферия на калдерата. Засега най-отдалечените места, в които се установяват следи от това изригване, се намират в Северозападна Турция (Тракийския басейн) и в Северозападна България, но много вероятно е отложения да има далеч на североизток и в Черно море...

Цялата статия е публикувана в
брой 1/2019 г. на Списание 8
Купи броя от тук



Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си Наука

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си

Учени успяха да разгадаят ефирната комуникационна мрежа между две стръкчета